Центърът за туркологични изследвания и интеркултурни комуникации е наследник на Центъра за източни култури и интеркултурни връзки, създаден през 2002 г. Първият научно-методически семинар – „България като мост между евразийските култури” беше проведен на 21 октомври 2003 г. В следващите години бяха реализирани няколко семинара между които: „Изворите на историята”, на който бяха представени трудове по хебраистика, старобългаристика, църковно-славянски език и османистика и „Концептът “сърце” в турската, българската и руската култури”. Темите на неформалните срещи – академичния клуб засягат преди всичко туркологичните проблеми и проблемите на интеркултурната комуникация: „Османски извори на българската история” – водещ: ст. ас. Мерйем Салим (2004 г.), „Епиграфските паметници между Духовец и Каолиново” – водещ: доц. Катерина Венедикова (2004 г.), „Интерпретация на невербалните средства при интеркултурна комуникация” – водещ: доц. д-р Ст. Калева. „Време, безвремие, вечност” – водещ: доц. д-р Т. Чалъкова (2005 г.) и др.
През 2010 г. центърът се съсредоточава върху туркологичните изследвания и проблемите на интеркултурната комуникация. Научно-изследователската работа на академичния състав се осъществява в областта на съвременния турски език, фолклористиката, етнолингвистиката и преподаването на турския език като чужд. Продължават своята дейност научно-методическите семинари и академичен клуб.
Центърът разполага със специализирана библиотека в областта на туркологията, която съдържа около 2500 тома научна, художествена, учебна, справочна и др. литература, а също така и с необходимата информационна и техническа база.
Центърът за туркологични изследвания и интеркултурни комуникации осъществява съвместна проектна дейност с други научно-изследователски центрове и неправителствени организации.
Членове на Центъра