Министрите на образованието на 29 европейски държави, включително България, през юни 1999г. се срещат в Болоня, за да поставят основите на изграждането на Европейското висше образователно пространство и да насърчат популяризирането на Европейската система за висше образование.
Болонската декларация конкретизира принципите на подписаната на 25 май 1998
г. в Париж (Сорбона 1998 г.) от министрите на образованието на Франция, Германия, Италия и Великобритания съвместна декларация за хармонизиране структурата на европейската система за висше образование. Основният момент в нея е двустепенното висше образование, т.е. придобиването на знания и умения, които се използват на пазара на труда и свързват висшето образование с възможността младите хора да намерят професионална реализация в Европа и извън нея.
Сорбонската Декларация акцентира върху:
БОЛОНСКИЯТ ПРОЦЕС е най-голямата и най-значима реформа в областта на висшето образование, осъществена през последните 30 години в Европа. Основната цел на процеса е изграждането на Европейско Висше образователно пространство до края на 2010 г, което да осигури свободното придвижване на студенти и преподаватели в Европа с гарантирано признаване на придобитите от тях академични степени и квалификации.
“Европа на познанието се възприема като фактор на човешкото и социално развитие и като необходим елемент за засилване и обогатяване на европейското самосъзнание. Самосъзнание, което е в състояние да даде на своите граждани необходимите познания за посрещане предизвикателствата на новото хилядолетие, едновременно с убеждението за необходимостта от споделянето на общи ценности и принадлежност към общо социално и културно пространство.”
“Независимостта и автономията на висшите училища означава, че висшето образование следва непрекъснато да се адаптира към променящите се изисквания, обществените нужди и напредъка в областта на науката.” /От Болонската декларация, 1999 г./
В Болонската декларация министрите потвърждават своите намерения за:
ОСНОВНАТА ЦЕЛ Е – да се повиши конкурентоспособността на европейските системи за висше образование на международно ниво.
КРАТКОСРОЧНИТЕ ПЪРВОСТЕПЕННИ ЦЕЛИ /до 2010 г./ при изграждането на единното европейско образователно пространство са:
Първо. Изграждане на съпоставима система във висшето образование, въвеждане на дипломно приложение, за да се повишават шансовете за намиране на работа в Европа и за увеличаване на конкурентоспособността на европейското висше образование.
Второ. Извеждане на Система от два основни цикъла: първи, с продължителност най-малко 3 години и с достъп до втория цикъл след успешното му завършване. Образователната степен, получена след първия цикъл, дава определена степен на квалификация и осигурява достъп до европейския пазар на труда. Вторият цикъл води до магистърска и/или докторска степен.
Трето. Поддържане на Система от образователни кредити като средство за засилване на студентската мобилност. Кредити се получават в системите за учене през целия живот (в случай, че се признават от съответните приемащи висши училища).
Четвърто. Увеличаване на мобилността на студенти, преподаватели, изследователи и администратори.
Пето. Активизиране на сътрудничеството в оценяването на качеството чрез разработване на съпоставими критерии и методологии.
Шесто. Засилване на европейските измерения във висшето образование: с разработването на учебни програми, междуинституционално сътрудничество, схеми за мобилност и интегрирани програми за обучение и подготовка.
Държави, подписали Болонската декларация през 1999г.: Австрия, Белгия, България, Великобритания, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Ирландия, Исландия, Италия, Латвия, Люксембург, Литва, Малта, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Франция, Холандия, Чешка Република, Унгария, Швеция, Швейцария.
На 30 март 2001 г. представители на повече от 300 европейски висши училища се събират, за да подготвят срещата в Прага на министрите на висшето образование в страните от Болонския процес. Създадена е Европейска асоциация на университетите (ЕА/).
ЕАУ възниква в резултат от сливането на Асоциацията на европейските университети и Конфедерацията на съветите на ректорите от страните-членки на ЕС. Нейната мисия е да подпомага развитието на кохерентна система на европейското висше образование и научни изследвания, а целите – активна подкрепа и ръководство на членовете й като автономни институции за повишаване на качество на преподаването, обучението и научните изследвания.
Основните акценти на услугите, които ЕАУ предлага за своите индивидуални и колективни членове са:
През май 2001г. министрите на висшето образование на 33 европейски държави се срещат да дадат оценка на постигнатия напредък в рамките на Болонския процес и да очертаят насоките и приоритетите за развитие през следващите няколко години.
В Комюникето от Прага министрите:
Държави, присъединили се към Болонския процес през 2001г.: Кипър, Турция, Хърватска
Срещата на министрите в Берлин през септември 2003г., се основава на заключенията на Европейския съвет от форумите в Лисабон (2000 г.) и Барселона (2002 г.), насочени към превръщането на Европа в „най-конкурентната и динамична икономика в света, базирана на познанието, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места”.
Подготвя се активизирането на международните организации, свързани с висшето образование (EUA, EURASHE, ESIB, UNESCO/CEPES, ENQA), прехвърля се задължението за проучванията, анализите и цялостната дейност на равнище преподаватели, студенти и администрация на висшите училища. Приети са две нови, ключови позиции, свързани с качеството, оценяването и акредитацията във висшето образование.
Дефинират се 3 междинни приоритета за следващите две години:
В Берлинското комюнике са определени конкретните цели за всяка от тези приоритетни дейности:
Осигуряване на качеството
Подчертава се необходимостта от развитието на общи критерии и методологии за осигуряване на качеството във висшето образование и се постига съгласие за изграждането на национални системи за осигуряване на качеството до 2005г., които да включват:
Въвеждане на дву-цикълна система
Пледира се разработване на всеобща квалификационна рамка на Европейското пространство за висше образование. В тази рамка образователните степени следва да имат различно дефинирани резултати и първи и втори цикъл следва да имат различна ориентация и профили, за да отговорят на разнообразните индивидуални, академични и професионални нужди на пазара на труда.
Признаване на квалификациите и периодите на обучение
Подчертава се важността на Лисабонската Конвенция, която следва да се ратифицира от всички държави-участнички в Болонския процес. Всеки студент, дипломиран след 2005г. следва да получи автоматично и напълно безплатно Дипломно приложение към дипломата си.
Определяне на третия цикъл
Обсъжда се включването на докторската степен като трети цикъл в Болонския процес. С това министрите подчертават единството между Европейското пространство за висше образование и Европейското научно пространство. Това въвежда нова основна дейност в рамките на Болонския процес: докторската образователна степен и синергията между Европейското висше образователно пространство и Европейското научно пространство.
През 2003г. към Болонския процес се присъединяват: Албания, Андора, Босна и Херцеговина, Сан Марино, Русия, Сърбия и Черна гора, Македония.
На срещата в Берген през май 2005г. министрите на 45 европейски държави правят междинна оценка на напредъка в изпълнението на реформите, определени от Болонски процес, набелязват целите и приоритетите за 2010 г. Подчертават централната роля на институциите за висше образование, на техния академичен състав и на студентите като активни партньори в Болонския процес. Приветстват подкрепата на организациите от сферата на бизнеса, социалните партньори и международните организации, работещи в областта на висшето образование.
Формулирани са целите, определени от Болонския процес до 2007 година:
Целите до 2007 г. на институциите, изграждащи системата на висшето образование, са:
С извеждането на Европейската квалификационна рамка (A Framework for Qualifications in the European Higher Education Area) се дава нова гледна точка при дефиниране на степените „бакалавър” и „магистър”. В основата й са критериите за провеждане на обучението и оценката на резултатите от придобитата крайна квалификация. Рамката е разширена с включване на степен „доктор” и добавяне на традиционното за някои системи неуниверситетско висше образование, което по принцип не се признава като самостоятелна степен, но е средство за натрупване на кредити през първия цикъл. Европейските квалификации очертават подробно равнището на знания и умения на завършилите студенти, както и пригодността им да се справят с различни по сложност задачи в различните степени/цикли. /Вж: Комюнике на министрите от Берген, Европейска квалификационна рамка, Национална квалификационна рамка на Република България – Проект/
През 2005г. в Болонския процес се включват също: Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Украйна.
Поставя основите на продължителен политически диалог на високо ниво между университетите и обществените власти, насочва към действия, които да гарантират, че университетите ще допринесат изцяло за изграждане на Европа като основен фактор в глобалната среда. Планът за тези действия е продължение на работата, започната от ЕАУ в Саламанка (2001) и Грац (2003).
Акцентът е върху превръщането на университетите в:
Определят се основните насоки на висшите образователни институции:
Май 2007г. министрите на 46 страни се срещат в Лондон, за да отчетат резултатите след министерската среща в Берген през 2005 година и да набележат съвместните действия за развитието на висшето образование в Европа и по-нататъшния ход на Болонския процес. Отчита се ангажираността за увеличаване на съвместимостта и сравнимостта на системите за висше образование в Европа. Изтъква се зачитането и запазването на спецификата и разнообразието в отделните системи. Като основна цел се поставя осигуряването на необходимите ресурси в институциите за висше образование, за да продължи изпълнението на пълния обхват от цели, главните от които са:
Основни приоритети:
На 28-29 април 2009г. в Льовен, Белгия се провежда Среща на министрите на образованието на страните, участващи в Болонския процес. Обсъждат се въпроси, свързани с развитието на реформата на европейското висше образование в рамките на Болонския процес и бъдещото развитие на Европейското пространство за висше образование към 2020 година.
Университетът в Льовен е най-старата институция за висше образование в Бенелюкс, основана през 1425 година. Изборът на място има своята символична роля – държавите домакини предоставят по този начин ясна представа за значителната роля, която академичното общество има за осъществяването на целите, заложени в Болонския процес. Според тях Процесът е много повече от чисто изпълнение на предварително заложени от обществените власти политики в сферата на висшето образование. Институциите за висше образование, персоналът в тях, както и студентите са допринесли изключително много за изпълнението на Болоня и ще продължат и за в бъдеще да определят формата на Европейското пространство за висше образование.
Участниците в Конференцията приемат официалното Комюнике, с което се поставя една от основните цели на Болонския процес до 2020 година, а именно поне 20% от завършващите да имат период на обучение в чужбина.
На 29 април 2009г. се състои и Форум на Болонския процес, на който присъстват 14 министри на образованието от цял свят, между които от САЩ, Канада, Мексико, Бразилия, Австралия и Китай. Целта на състоялия се Форум е да се изработи стратегия за сътрудничество в сферата на висшето образование в глобален мащаб и свързана с целите на Болонския процес. Събралите се министри подписват обща Декларация на Форум на Болонския процес.
Посветен е на организацията, осигуряването и управлението на качеството и признаването на съвместните степени. По дефиниция „съвместни степени” (joint degrees) са квалификации, издавани съвместно от две или повече образователни институции на базата на учебна програма, която е развита и проведена съвместно от институциите. Съвместната степен може да бъде издавана като:
Основни инструменти за улесняване на признаването:
- дипломно приложение
- европейска система за натрупване и трансфер на кредити, наричана “обща валута”.
Отчита се фактът, че редица страни имат организирани съвместни степени, но повечето се ограничават само до обучението, без да издават общи дипломи и признаването им.
Основна тема е учене през целия живот в системите на висшето образование, т.е. отчитане на все по-големия брой студенти, които са в зряла възраст и комбинират ученето с други отговорности.
Препоръки – установяване на гъвкави образователни пътеки, включително чрез използване и осигуряване на качествено електронно обучение.
Резултатите от обучението се извеждат като основен инструмент за прехвърляне на акцента от преподавателите към студентите. Това разбиране, което е в основата и на Квалификационната рамка в единното европейско образователно пространство, се отразява благотворно на всички други действия – мобилност, учене през целия живот, особено качество на образованието.
Посветен на проблемите и потребностите на системите за вътрешно оценяване, представяне на оценките за качество по аргументирани критерии пред обществеността и ролята им в конкурентното предлагане и избор на университети от студенти, работодатели и други потребители.
Представя потребността и подходите за разработване на целенасочена и активна образователна политика, за изграждане на подходящата инфраструктура и осигуряване на средства за изпълнение на целите на Лисабонската стратегия.
Отбелязват се позитивни сравнителни данни и проблеми, свързани с мобилността на студенти и преподаватели, обсъжда се постепенно включване в международните политики създаването на условия за преносимост на студентските стипендии и заеми ангажиране на финансови екипи за оценка на последствията от отваряне на образователните системи и трансфера на финансови средства.
На дневен ред за първи път се обсъжда пригодността на студентите за заетост. Придава се роля на първата степен като основна квалификация, както и необходимостта работодателите да бъдат включени в дейности на висшите училища, подготвящи кадри за икономиката.
Преглед на нормативната база на отделните страни, анализ на тенденциите и изводи за „добрите практики”.
Определя се структура на компетенциите, придобивани в бакалавърската степен, като обръща специално внимание на системата от хуманитарни знания във всяка програма, независимо към кое професионално направление тя принадлежи, както и на интердисциплинарни знания. Изтъква се необходимостта за определящата роля на пазара на труда.
Посветена на значимостта на принципите на Лисабонската конвенция и възприемането им от всички страни-участнички в Болонския процес. Целта е на институционално равнище да се изгради сериозен административен капацитет за ефективно признаване на периоди на обучение и обмен на образователен опит. Предлагат се подходи за осигуряване на институционална прозрачност на признаването.
Експертни дискусии по проекта, предложен от работната група за Квалификационната рамка в единното европейско образователно пространство за висше образование. Обсъжда се съвместимостта на Националните квалификационни рамки за „бакалавър”, „магистър” и „доктор”. Придава се значимост на активността при участието на институциите за висше образование и студентските организации при разработване на националните рамки.
Европа се определя като единствената икономическа и социална система, която с приоритетни позиции е включила социалните измерения и ефекта за подобряване качеството на живот на отделните хора.
Анализират се проблеми на развитието на науката, като за първи път се поставя въпросът за активно осигуряване на заетост на хората с докторска степен извън академичната кариера. Препоръчва се насочване на докторските програми към интелектуалния и стопански пазар на труда с цел да осигуряват добри възможности за професионална кариера.
Поставя се на обсъждане въпросът за взаимното признаване на дипломи, подпомогнато от процес на взаимно признаване на акредитации. Дискутират се различни аспекти на хармонизирането на системите за оценяване и акредитация в европейския регион, както и пътища и възможности за сътрудничество на експертно и институционално равнище.
Болонския процес се основава преди всичко на доброволното сътрудничество и многообразното развитие на национално равнище, на единните принципи на единното европейско образователно пространство. Гаранция за неговия успех е задължението и отговорността на държавите и институциите да бъдат активни участници в този процес
