Чешки българист и славист, литературен и културен историк, професор в Карловия университет, Прага, Чехия
Един от най-известните руски филолози, изследовател на руската литература и култура на границата между Средновековието и Новото време. Научната биография на А. М. Панченко е свързана изцяло с Института за руска литература към Руската академия на науките в Санкт Петербург, където той е работил повече от 40 години.
Известен английски математик с принос в областта на взаимодействието между геометрични, набор от теоретично-топологични и измерително-геометрични свойства, организатор на Международната олимпиада по математика за студенти, провеждана в България от 1993 година насам. Професор по математика в Университетски колеж, Лондон, Великобритания
Известен немски физик с принос в областта на оптичните свойства на полупроводниците. Хумболтов университет, Берлин, Германия
Виден швейцарски теолог, доктор по богословие. Декан на Старокатолическия факултет при Държавния университет в Берн, Швейцария
Специалист в областта на православната естетика, на византийската патристика, на византийската и староруската култура и на съвременната художествена култура. Работи в Московския Институт за философия към Руската академия на науките (РАН), където в момента е главен научен сътрудник. Изтъкнатият учен е член на Академията за хуманитарни изследвания в Москва, на Международната асоциация на естетиците, на Асоциацията на руските изкуствоведи и на Съюза на московските художници.
Авторитетен специалист в областта на общото езикознание и на русистиката, дългогодишен ръководител на Катедрата по руски език в Шуменския университет. Работи в Института за български език при БАН. Проф. Димитрова е един от четиримата български членове на Европейското лингвистично дружество и единственият български член на Американското лингвистично дружество.
Виден диригент с принос в изучаването и популяризирането на българската музика и на творчеството на Панчо Владигеров. Музикална академия, Токио, Япония
Един от най-значимите български учени, наричан последния енциклопедист в българската хуманитаристика, литературовед, изследовател на българското самосъзнание и на „страстите български“, тълкувател на българското духовно наследство и на българската същност. Член-кореспондент на Българската академия на науките
Английски учен хуманитарист с принос в областта на педагогиката и на чуждоезиковото обучение. Кралски колеж, Лондон, Великобритания
Световноизвестен учен със забележителни постижения в областта на астрономията, дългогодишен преподавател в Шуменския университет и негов ректор. Директор на Института за обучение на докторанти на Българската академия на науките
Заслужил изследовател в областта на специалната педагогика, един от деканите на Педагогическия факултет на Шуменския университет, създател и пръв ръководител на Катедрата по специална педагогика и социагогика. Тракийски университет, Стара Загора
Виден български археолог, историк и теолог, един от основателите на специалностите „История“, „Теология“, „Археология“ в Шуменския университет, дългогодишен преподавател и негов ректор
Виден български езиковед със специални приноси в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология, дългогодишен преподавател в Шуменския университет, негов ректор и ръководител на Катедрата по български език. Софийски университет “Св. Климент Охридски” и Българска академия на науките.
Виден български езиковед с приноси във всички областта на съвременния български език, езиковото образование и езиковата култура. Пръв зам.-ректор на Шуменския университет и пръв ръководител на Катедрата по български език. Професор по съвременен български език в СУ “Св. Климент Охридски”
Немски палеославист. Занимава се с проучване, издаване и популяризиране на старобългарското културно наследство и специално на произведенията на преславските книжовници от IX – X век. Преподавател във Факултета по славянски филологии в университета “Алберт Лудвиг”, гр. Фрайбург, Германия
Изявен специалист в областта на музикалната психология, педагогиката на ранното детство, изкуството за деца, дидактиката на висшето образование. Дългогодишен преподавател в Шуменския университет с активен принос за укрепването на неговия Педагогически факултет и на Колеж – Добрич.
Френски богослов, латинист и специалист по римско право, изследовател на българските земи през римската и византийската епоха. Председател на Академията на науките в Тулуза, Франция
Български политик, основател и председател на Движението за права и свободи, кандидат на философските науки и научен сътрудник в Института по философия към Българската академия на науките
Немски математик с високи постижения в областта на афинната диференциална геометрия. Математически факултет на Техническия университет, Берлин, Германия
Представител на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България (2000-2005) и научен изследовател, преподавател, гост-професор в редица чуждестранни университети.
Известен български журналист, основател на първото българско частно радио с национален обхват – Дарик радио, председател на Съюза на българските национални електронни медии
Известен български специалист в областта на неврологията и невропсихологията, един от основателите на Катедрата по специална педагогика на Шуменския университет. Ръководител на Клиниката по неврология към ИСУЛ, София
Известен семиотик, автор на значими трудове върху историята на руския литературен език и руската култура, професор в Московския държавен университет, Русия
Учен-тюрколог, автор на редица монографии, учебници и изследвания в областта на турските, татарските и гагаузките езици, един от създателите на специалността „Турска филология“ в Шуменския университет. Професор в Центъра за източни езици и култури към СУ “Св. Климент Охридски”
Радиожурналист, радиоизследовател, основател на Катедрата по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски”, носител на наградата на БНР “Сирак Скитник” за цялостен принос в развитието на радиото
Виден математик в областта на геометрията и алгебрата, почетен член на Математическото дружество в Хамбург. Професор в СУ “Св. Климент Охридски”
Известен математик, с научен принос в областта на математическия анализ, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” и ПУ “Паисий Хилендарски”, дългогодишен преподавател в Шуменския университет. Председател на Специализирания научен съвет по математика и механика при ВАК
Известен славист, изследовател и преводач на българска литература, защитил аспирантура в България. Преподавал старобългарска литература в университета “Хумболт” в Берлин.
Световноизвестен унгарски палеославист с принос в популяризирането на старобългарската култура, чуждестранен член на Българската академия на науките. Университет “Йожеф Атила”, гр. Сегед, Унгария
Виден български хоров диригент и музикант, основател на детски хор “Бодра песен”, диригент на Смесен хор “Родни звуци” – Шумен, професор по дирижиране в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Носител на високи награди в областта на музикалното изкуство
Виден български актьор, носител на редица национални и международни награди, преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”
Световноизвестен учен с постижения в областта на аналитичната и координационната химия, дългогодишен преподавател в Шуменския университет и ръководител на Катедрата по химия. СУ „Св. Климент Охридски” и Българска академия на науките
Музикален педагог и хоров диригент, създател на Представителния хор “Морски звуци” и Хора на варненските момчета, основател и президент на Международния майски хоров конкурс “Проф. Георги Димитров” и директор на Международния курс за диригенти на хорова и кантатно-ораториална музика
Виден български дипломат и общественик, мениджър и финансист, филантроп с достоен принос в българския обществено-политически живот и благотворителна кауза с висока публична значимост
Немски математик с високи постижения в областта на математическото образование и социалната практика на математиката. Заместник-ректор на Берлинския свободен университет, Германия
Академично слово – Teaching and/or Learning in Higher Education Institutions after the Bologna Contract – Constraints and Challenges
Академично слово – „Преподаване и/или учене във висшите училища след Болонския договор – ограничения и предизвикателства“
Световноизвестен художник с изявен принос и изключителни постижения за утвърждаването и развитието на съвременната българска живопис, на българската култура и изкуство, с активна преподавателска дейност и международно признание
Виден български математик с международно признание и научен принос в областта на теорията на операторите, носител на академичната награда за математически науки на БАН, професор с школа в Шуменския университет
Изтъкнат български учен с международен авторитет в областта на германистиката, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, директор на Центъра за германски и европейски изследвания „ZEDES – Германикум”, член на Научния съвет на Института за немски език в Манхайм, един от основателите на Шуменския университет
Академично слово – “Исторически преглед, проблеми и перспективи на германистиката в България”
Заслужил чешки учен с изключителен принос в областта на българистиката и медиевистиката, изследовател на делото на Кирил и Методий и старобългарските литературни паметници
Виден учен-зоолог, оставил дълбока следа в българската наука със значими научноизследователски приноси в областта на биоразнообразието, морфологията, таксономията, биологията и екологията на сладководни, морски и паразитни едноклетъчни животни (протозои).
Забележителен лекар, хирург с 45-годишен стаж в областта на общата и коремната хирургия, учен с международен авторитет, председател на Българското хирургическо дружество, заместник-председател на Българската академия на науките, бивш началник на Клиниката по хирургия при УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“, почетен гражданин на Шумен, носител на наградата „Лекар на годината `2018“.
Автор и съавтор на над 30 учебника и научни монографии и над 250 публикации в български и чуждестранни списания. Автор е на 2 изобретения, 1 полезен модел и 14 рационализации.
Председател на настоятелството на ШУ „Епископ Константин Преславски“.
Водещ учен в сферата на автоматиката и информатиката с изключителни постижения в областта на теорията на управлението и на изкуствения интелект.
Председател на Надзорния съвет на най-големия завод за алуминий на Балканите – „Алкомет“ в Шумен и председател на Управителния съвет на Българо-турската търговско-индустриална камара.
Почетен гражданин на Шумен. Няколко пъти е обявяван за дарител на годината на община Шумен. Всяка година подпомага наши студенти.
Проф. д.и.н. Иван Йорданов е специалист в областта на средновековната нумизматиката и сфрагистиката, науки за държавните знаци и символи през средновековието. Автор е на 9 монографични изследвания и повече от 200 научни студии, статии и съобщения в наши и чужди издания. Главен редактор на “Нумизматика, Епиграфика и Сфрагистика”, издание на АИМ при БАН, и на научната поредица „Историкии”, издание на Катедрата по история и археология. Член на редколегията на сборниците “Плиска-Преслав” и “Преслав”. Член е на международната асоциация по „Византийска сфрагистика“ и на редколегията на специализираното издание “Studies in Buzantine Sigillography”, излизащо във Вашингтон и Лайпциг. Сред учредителите на Катедрата по история и археология и неин ръководител през периода 1995 – 1996 г. От 2005 г. до днес е директор на научния център по византинистика към ФХН на ШУ.
акад. ВИТАЛИЙ ГРИГОРИЕВИЧ КОСТОМАРОВ
(1930-2020)
Виден руски учен, известен в международните академични среди със създадените от него школи и научни направления в областта на лингвистиката и лингводидактиката, със заслуги за развитието на методиката на чуждоезиковото обучение и лингвостранознанието като едно от водещите направления в славистиката, с безспорен принос за световната русистика.
Академик Костомаров е инициатор на създаването на Института по руски език „А.С.Пушкин“ в Москва, негов първи директор и първи ректор, а от 2001 г. – президент, както и вицепрезидент на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература (МАПРЯЛ).
Един от най-значимите съвременни български писатели, чиито книги се превеждат на чужди езици и се харесват не само в България. Дебютният му роман „18 % сиво“ е претърпял няколко издания и попада в класацията на стоте любими книги на българите в кампанията „Голямото четене“. Драматург, носител на Голямата награда на конкурса „Нова българска драма“ (2008) за пиесата си „Откат“ и на най-престижната театрална награда за драматургия в страната – „Аскеер“ за пиесата „Неделя вечер“.
театрални фестивали. Главен редактор на издателство „Сиела“.
Възпитаник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ – завършил е Българска филология през 1993 г. Носител на голямата награда за белетристика от Националната студентска среща в Шумен през 1993 г., член на журито на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“.
Проф. д.х.н. Христомир Христов е роден на 26.11.1958 г. в гр. Шумен. Занимава се д теоретична химия повече от 40 години, работил е и е специализирал в САЩ, Япония, Русия, Германия. Разработва термодинамични модели, изследващи въздействието на климатичните промени върху природата и човека. През последните две години е включен в списъка на българските учени в годишната топ 2% класация за цялостен научен принос на Станфордския университет.
Професионалният му път в областта на химията започва в Московски институт на стоманата и сплавите, факултет по Физикохимия, където завършва висшето си образование като бакалавър и магистър в периода 1978-1984 г. През 1993 г. защитава дисертация в ИОНХ-БАН на тема: „Образуване на смесени кристали между карналитов тип двойни соли“. От април 2002 г. до март 2012 г. е учен – изследовател в Университета на Калифорния, Сан Диего (University of California, San Diego: UCSD), Департамент по химия и биохимия. През 2019 г. става доктор на науките в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, с тема на дисертационния му труд: „Химично и геохимично моделиране: теория и практика“. От 2016 г. е професор по Теоретична химия в катедра Химия на ФПН на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
Историк, общественик, преподавател по журналистика и политически пиар, проф. Петър Стоянович е завършил „Обща история“ и „История на Източна- и Югоизточна Европа“ в Университета Виена, Австрия. Защитава магистратура с отличие през 1995 г., когато бива избран за Хердеров стипендиант по история. От 1995 г. е докторант към института по Източна- и Югоизточноевропейска история на Виенския университет. През 1998 г. защитава с отличие докторска степен по история във Виенския университет. През 2015 г. защитава научна степен „доктор на историческите науки“ в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. От 2016 г. е доцент в Института за исторически изследвания на БАН. През 2018 г. защитава професура по история в Шуменския университет, а през 2022 г. и в Българската академия на науките.
Основните интереси и научни търсения на проф. Стоянович са в областта на т.нар. „дълъг 19 век“, отношенията между Балканите и великите сили, монархическият институт и историята на българската владетелска династия. С последователната си работа и редица монографии и статии по темата Стоянович се утвърди като безспорен авторитет в изследването на образа и управлението на цар Фердинанд.
Видео от церемонията: