2024 |
Тодоров, Т. Контатктите на византийските институции с Първото българско царство. Приноси на сфрагистиката. Шумен, 2012, 204 с. Цит. в: Aladzhov, A. Two wooden buildings and the Arena of Pliska. - Studia Academica Sumenensia, 2024, 11/1, p. 185. |
2024 |
Тодоров, Т. Към въпроса за престолонаследието в Първото българско царство. – В: Плиска-Преслав, 8, 2000, 202-207. Цит. в: Dobreva, Zh. Crises of supreme power in pagan Bulgaria. - Studia Academica Sumenesia, 2024, 11/1, p. 319. |
2022 |
Tодоров, Т. Константин Багренородни и династичният брак между владетелските домове на Преслав и Константинопол от 927 г. – В: Преславска книжовна школа,т. 7, 2004, 390-398. Цит. в: Чешмеджиев, Д. Владетелските култове в средновековна България. Пловдив, 2022, с. 158, бел. 601. |
2022 |
Tодоров, Т. Владетелският статут и титла на цар Петър І след октомври 927 г.: писмени сведения и сфрагистични данни (сравнителен анализ). – В: Юбилеен сборник 100 години от рождението на д-р Васил Хараланов. Шумен, 2008, 93-108. Цит. в: Чешмеджиев, Д. Владетелските култове в средновековна България. Пловдив, 2022, с. 146, бел. 600. |
2022 |
Тодоров, Т. От отрицание към реабилитация. Историографски бележки за цар Петър I (927 – 969) и неговото време. – В: Писменост, книжовници, книги: българската следа в културната история на Европа. Шумен, 2018, 86-97. Цит. в: Чешмеджиев, Д. Владетелските култове в средновековна България. Пловдив, 2022, с. 156, бел. 596. |
2022 |
Тодоров, Т. Два новооткрити български владетелски моливдовула. – В: Плиска-Преслав, 9, 2003, 237-243. Цитирано в: Пенчев, Вл. Българските средновековни моливдовули, съхранявани във фонда на НИМ – София. – Известия на националния исторически музей, т. ХХХIV. София, 2022, с. 288, бел. 64. |
2022 |
Тодоров, Т. За едно отражение на съвладетелската практика в Първото българско царство през втората половина на IX – първите десетилетия на X век. – В: България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. ІV. Велико Търново, 2011, 173-181. Цит. в: Пенчев, Вл. Българските средновековни моливдовули, съхранявани във фонда на НИМ – София. – Известия на националния исторически музей, т. ХХХIV. София, 2022, с. 289, бел. 65. |
2022 |
Tодоров, Т. Владетелският статут и титла на цар Петър І след октомври 927 г.: писмени сведения и сфрагистични данни (сравнителен анализ). – В: Юбилеен сборник 100 години от рождението на д-р Васил Хараланов. Шумен, 2008, 93-108. Цит. в: Пенчев, Вл. Българските средновековни моливдовули, съхранявани във фонда на НИМ – София. – Известия на националния исторически музей, т. ХХХIV. София, 2022, с. 303, бел.98. |
2020 |
Tодоров, Т. “Слово за мира с българите” и българо-византийските политически отношения през последните години от управлението на цар Симеон. – В: България, българите и техните съседи през вековете. Сб. в памет на доц. Хр. Коларов. В. Търново, 2001, 141-150. Цит. в: Маринов, К. Като Каин и Ламех: още веднъж за образа на цар Симеон Велики в словото „За мира с българите”. - Във: Владетел, държава и църква на Балканите през Средновековието. Ч. 1. Сб. в чест на 60-годишншната на проф. д-р Пламен Павлов, В. Търново, 2020, ISBN 978-619-00-1104-0 с. 715. |
2020 |
Тодоров, Т. Византийски печати от Вътрешния град на Велики Преслав. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 8 (2012), 135-142. Цит. в: Стоянов, Св. Бележки към логистичното осигуряване на византийската армия при операциите по време на военния поход от 971 г. в България. – Сборник доклади от Научна конференция „Актуални проблеми на сигурността” (гр. Велико Търново, 22 – 23 октомври 2020 г., НВУ „Васил Левски”) – Том 3, Научно направление „Социални и правни аспекти на сигурността и отбраната”, Велико Търново, 2020, Издателски комплекс на НВУ „Васил Левски”, 310 – 330, с. 320 (Бел. 390), ISSN 2367-7465. |
2020 |
Тодоров, Т. Византийският титул магистър в историята на Първото българско царство. – В: Оттука започва България. Материали от Втората национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България” – Шумен, 14-16 май, 2010 г., Шумен, 2011, 330-337. Цит. в: Стоянов, Св. Бележки към логистичното осигуряване на византийската армия при операциите по време на военния поход от 971 г. в България. – Сборник доклади от Научна конференция „Актуални проблеми на сигурността” (гр. Велико Търново, 22 – 23 октомври 2020 г., НВУ „Васил Левски”) – Том 3, Научно направление „Социални и правни аспекти на сигурността и отбраната”, Велико Търново, 2020, Издателски комплекс на НВУ „Васил Левски”, 310 – 330, с. 325 (Бел. 411), ISSN 2367-7465. |
2019 |
Тодоров, Т. За едно отражение на съвладетелската практика в Първото българско царство през втората половина на IX – първите десетилетия на X век. – В: България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. ІV. Велико Търново, 2011, 173-181. Цит. в: Павлов, Пл. Династията на Крум. София, 2019, ISBN 978-619-7496-40-6, с. 410. |
2019 |
Тодоров, Т. Контактите на византийските институции с Първото българско царство (680-969). Приноси на сфрагистиката. Университетско издателство ”Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2012, 204 с. Цит. в: Павлов, Пл. Династията на Крум. София, 2019, ISBN 978-619-7496-40-6, с. 410. |
2019 |
Тодоров, Т. Контактите на византийските институции с Първото българско царство (680-969). Приноси на сфрагистиката. Университетско издателство ”Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2012, 204 с. Цит. в: Андонов, К. Византийските императорски печати от България – представителната част от българската сфрагистична колекция. Приносът на Иван Йорданов. – В: IN HONOREM, 6. Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. д.и.н. Иван Йорданов. Шумен, 2019, ISBN 978-619-201-348-6, с. 40. |
2019 |
Тодоров, Т. Византийски печати от Вътрешния град на Велики Преслав. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 8 (2012), 135-142. Цит. в: Йорданов, И. Печати на византийската администрация в България (971-1118). Шумен, 2019, ISBN 978-619-201-282-3, с. 90. |
2019 |
Тодоров, Т. Военните кампании на цар Симеон (893-927) и проблемът за изтощаването на България (опит за историко-статически анализ). – Историкии, т. 4, 2011, 317-325. Цит. в: Curta, F. Eastern Europe in the Middle Ages (500–1300). Leiden/Boston, 2019, ISBN 978-90-04-34257-6, p. 231 (n. 79). |
2019 |
Tодоров, Т. За мотивацията на българската делегация в Константинопол през есента на 927 година (Наблюдения относно избора на принцеса Мария Лакапина забългарска царица). – В: Пътуванията в средновековна България. В. Търново, Абагар, 2009, 390-396. Цит. в: Curta, F. Eastern Europe in the Middle Ages (500–1300). Leiden/Boston, 2019, ISBN 978-90-04-34257-6, p. 232 (n. 80). |
2018 |
Tодоров, Т. Владетелският статут и титла на цар Петър І след октомври 927 г.: писмени сведения и сфрагистични данни (сравнителен анализ). – В: Юбилеенсборник 100 години от рождението на д-р Васил Хараланов. Шумен, 2008, 93-108. Цит. в: Кънев, Н. България и византия на Балканите през периода 912-927 г.- В: Симеонова България в историята на Европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. В. Търново, 2018, с.54.
|
2018 |
Tодоров, Т. Моливдовулите на цар Петър с титула „деспот” и тяхната историческа интерпретация. – В: Традиции и приемственост в България и на Балканите презСредните векове. Юбилеен сборник посветен на проф. Й. Андреев. В. Търново, 2003, 458-470. Цит. в: Кънев, Н. България и Византия на Балканите през периода 912-927 г.- В: Симеонова България в историята на Европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. В. Търново, 2018, с. 54.
|
2018 |
Tодоров, Т. Към въпроса за престолонаследието в Първото българско царство. – В: Плиска-Преслав, 8, 2000, 202-207. Цит. в: Кънев, Н. България и Византия на Балканите през периода 912-927 г.- В: Симеонова България в историята на Европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. В. Търново, 2018, с. 85.
|
2018 |
Тодоров, Т. “Слово за мира с българите” и българо-византийските политически отношения през последните години от управлението на цар Симеон. – В: България,българите и техните съседи през вековете. Сб. в памет на доц. Хр. Коларов. В. Търново, 2001, 141-150. Цит. в: Маринов, К. "А земята отново беше станала безвидна и безформена". Щрихи към образа на войната в словото "За мира с българите". - Епохи, 2018, кн. 1, с. 202. |
2018 |
Тодоров, Т. За едно отражение на съвладетелската практика в Първото българско царство през втората половина на IX – първите десетилетия на X век. – В:България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. ІV. Велико Търново, 2011, 173-181. Цит. в: Кънев, Н. България и Византия на Балканите през периода 912-927 г.- В: Симеонова България в историята на Европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. В. Търново, 2018, с. 85.
|
2018 |
Tодоров, Т. “Слово за мира с българите” и българо-византийските политически отношения през последните години от управлението на цар Симеон. – В: България,българите и техните съседи през вековете. Сб. в памет на доц. Хр. Коларов. В. Търново, 2001, 141-150. Цит. в: Кънев, Н. България и Византия на Балканите през периода 912-927 г.- В: Симеонова България в историята на Европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. В. Търново, 2018, с. 93.
|
2018 |
Tодоров, Т. “Слово за мира с българите” и българо-византийските политически отношения през последните години от управлението на цар Симеон. – В: България, българите и техните съседи през вековете. Сб. в памет на доц. Хр. Коларов. В. Търново, 2001, 141-150. Цит. в: Ангелов, П. Религия и дипломация в средновековна България. – В: Българско царство. Сб. в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. София, 2018, ISBN 978-954-07-4490-2, с. 317, бел. 6. |
2018 |
Тодоров, Т. Константин Багренородни и династичният брак между владетелските домове на Преслав и Константинопол от 927 г. – Преславска книжовна школа, 7, 2004. Цит. в: Георгиева, С. Брачната дипломация на българския владетел Симеон Велики. – В: Симеонова България в историята на Европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. Ч.1. София, 2018, с. 226, бел. 15. |
2018 |
Тодоров, Т. От отрицание към реабилитация. Историографски бележки за цар Петър I (927 – 969) и неговото време. – В: Писменост, книжовници, книги: българската следа в културната история на Европа. Шумен, 2018, 86-97. Цит. в: The Bulgarian State in 927–969. The Epoch of Tsar Peter I. Edited by Miroslaw J. Leszka, Kiril Marinow. Lodz University Press, 2018, ISBN 978-83-8142-115-7, р. 497. |
2018 |
Tодоров, Т. Вътрешнодинастичният проблем в България от края на 20-те – началото на 30-те години на Х век. – Историкии, т. 3, Шумен, 2008, 263-279. Цит. в: The Bulgarian State in 927–969. The Epoch of Tsar Peter I. Edited by Miroslaw J. Leszka, Kiril Marinow. Lodz University Press, 2018, ISBN 978-83-8142-115-7, р. 93. |
2018 |
Тодоров, Т. За едно отражение на съвладетелската практика в Първото българско царство през втората половина на IX – първите десетилетия на X век. – В: България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. ІV. Велико Търново, 2011, 173-181. Цит. в: The Bulgarian State in 927–969. The Epoch of Tsar Peter I. Edited by Miroslaw J. Leszka, Kiril Marinow. Lodz University Press, 2018, ISBN 978-83-8142-115-7, р. 626. |
2018 |
Tодоров, Т. Кога били пренесени мощите на св. Иван Рилски в Средец. – Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Център заславяно-византийски изследвания “Иван Дуйчев”, т. 91(10), 2001, 169-179. Цит. в: The Bulgarian State in 927–969. The Epoch of Tsar Peter I. Edited by Miroslaw J. Leszka, Kiril Marinow. Lodz University Press, 2018, ISBN 978-83-8142-115-7, р. 626. |
2018 |
Tодоров, Т. “Слово за мира с българите” и българо-византийските политически отношения през последните години от управлението на цар Симеон. – В: България, българите и техните съседи през вековете. Сб. в памет на доц. Хр. Коларов. В. Търново, 2001, 141-150. Цит. в: The Bulgarian State in 927–969. The Epoch of Tsar Peter I. Edited by Miroslaw J. Leszka, Kiril Marinow. Lodz University Press, 2018, ISBN 978-83-8142-115-7, р. 45. |
2018 |
Тодоров, Т. Константин Багренородни и династичният брак между владетелските домове на Преслав и Константинопол от 927 г. – Преславска книжовна школа, 7, 2004. Цит. в: The Bulgarian State in 927–969. The Epoch of Tsar Peter I. Edited by Miroslaw J. Leszka, Kiril Marinow. Lodz University Press, 2018, ISBN 978-83-8142-115-7, р. 10. |
2018 |
Тодоров, Т. Владетелският статут и титла на цар Петър І след октомври 927 г.: писмени сведения и сфрагистични данни (сравнителен анализ). – В: Юбилеен сборник. Сто години от рождението на д-р Васил Хараланов (1907–2007), Шумен 2008, 93–108. Цит. в: The Bulgarian State in 927–969. The Epoch of Tsar Peter I. Edited by Miroslaw J. Leszka, Kiril Marinow. Lodz University Press, 2018, ISBN 978-83-8142-115-7, рр. 5, 15, 17. |
2018 |
Тодоров, Т. България през втората и третата четвърт на X век: политическа история, София, 2006 (дисертация за придобиване на онс „доктор”). Цит. в: The Bulgarian State in 927–969. The Epoch of Tsar Peter I. Edited by Miroslaw J. Leszka, Kiril Marinow. Lodz University Press, 2018, ISBN 978-83-8142-115-7, р. 5. |
2017 |
Тодоров, Т. Владетелският статут и титла на цар Петър І след октомври 927 г.: писмени сведения и сфрагистични данни (сравнителен анализ). – В: Юбилеен сборник 100 години от рождението на д-р Васил Хараланов. Шумен, 2008, 93-108. Цитирано в: Жекова, Ж. Византийската императрица върху монетите и печатите. В. Търново, 2017, с. 25. |
2017 |
Тодоров, Т. Контактите на византийските институции с Първото българско царство (680-969). Приноси на сфрагистиката. Шумен, 2012. Цитирано в: Жекова, Ж. Византийската императрица върху монетите и печатите. В. Търново, 2017, с. 25. |
2016 |
Tодоров, Т. Моливдовулите на цар Петър с титула деспот и тяхната историческа интерпретация. – В: Традиции и приемственост в България и на Балканите през Средните векове. Юбилеен сборник посветен на проф. Й. Андреев. В. Търново, 2003, 458-470. Цитирано в: Йорданов, И. Корпус на средновековните български печати. – Плиска-Преслав, 12, София, 2016, с. 119. |
2016 |
Византийският титул магистър в историята на Първото българско царство. – В: Оттука започва България. Материали от Втората национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България” – Шумен, 14-16 май, 2010 г., Шумен, 2011, 330-337. Цитирано в: Йорданов, И. Корпус на средновековните български печати. – Плиска-Преслав, 12, София, 2016, с. 152. |
2016 |
Tодоров, Т. Контактите на византийските институци с Първото българско царство (680-969). Приноси на сфрагистиката. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”. Шумен, 2012, 204 с. Цитирано в: Йорданов, И. Корпус на средновековните български печати. – Плиска-Преслав, 12, София, 2016, с. 152. |
2016 |
Tодоров, Т. Два новооткрити български владетелски моливдовула. – В: Плиска-Преслав, 9, 2003, 237-243. Цитирано в: Йорданов, И. Корпус на средновековните български печати. – Плиска-Преслав, 12, София, 2016, с. 132. |
2016 |
Тодоров Т. За едно отражение на съвладетелската практика в Първото българско царство през втората половина на IX – първите десетилетия на X век. – В: “България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. ІV. Доклади от Международна конференция в памет на проф. дин Йордан Андреев. В. Търново, 2011, 173-181. Цитирано в: Йорданов, И. Корпус на средновековните български печати. – Плиска-Преслав, 12, София, 2016, с. 132 |
2016 |
Tодоров, Т. Владетелският статут и титла на цар Петър І след октомври 927 г.: писмени сведения и сфрагистични данни (сравнителен анализ). – В: Юбилеен сборник 100 години от рождението на д-р Васил Хараланов. Шумен, 2008, 93-108. Цитирано в: Йорданов, И. Корпус на средновековните български печати. – Плиска-Преслав, 12, София, 2016, с. 119. |
2015 |
Тодоров, Т. Константин Багренородни и династичният брак между владетелските домове на Преслав и Константинопол от 927 г. – Преславска книжовна школа, 7, 2004. Цитирано в: Звездов, Ст. Договорът от 927 година между България и Византия - В: История, 3, 2015, с. 273. |
2015 |
Тодоров, Т. Владетелският статут и титла на цар Петър І след октомври 927 г.: писмени сведения и сфрагистични данни (сравнителен анализ). – В: Юбилеен сборник 100 години от рождението на д-р Васил Хараланов. Шумен, 2008, 93-108. Цитирано в: Звездов, Ст. Договорът от 927 година между България и Византия - В: История, 3, 2015, с. 273. |
2015 |
Тодоров, Т. За мотивацията на българската делегация в Константинопол през есента на 927 г. – В: Пътуванията в средновековна България. В. Търново, 2009. Цитирано в: Звездов, Ст. Договорът от 927 година между България и Византия - В: История, 3, 2015, с. 273. |
2015 |
Тодоров, Т., К. Андонов. Печати главных логофетов с територии Болгарии и Крыма (К вопросу об истории имперского центрального финансового ведомства Византии в ІХ –Х вв.) – Античная древность и средние века, 2011, вып. 40, 147-164. Цитирано в: Chkhaidze, V. Byzantine Lead Seals Addressed to Matarcha from the Sixth to the Twelfth Century. – In: Buzantine and Rus’ Seals. Kyiv, 2015, p. 65. |
2015 |
Тодоров, Т., К. Андонов. Печати главных логофетов с територии Болгарии и Крыма (К вопросу об истории имперского центрального финансового ведомства Византии в ІХ –Х вв.) – Античная древность и средние века, 2011, вып. 40, 147-164. Цитирано в: Чхаидзе, В. Византийские печати из Тамани. Москва, 2015, с. 61. |
2015 |
Тодоров, Т. Византийски печати от Вътрешния град на Велики Преслав. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 8, 2012, 135–143. Цитирано в: Йорданов, Й. Византийски печати от юга на царския дворец във Велики Преслав. – Историкии, т. 8, В. Търново, 2015, с. 36. |
2015 |
Тодоров, Т. Към въпроса за престолонаследието в Първото българско царство. – В: Плиска-Преслав, 8. Цитирано в: Андонов, К. Хан Омуртаг и Луи Благочестиви – арбитрите на Европа през първата половина на IХ век. - В: България в европейската култура, наука, образование религия. Част 1, Шумен, 2015, с. 209. |
2015 |
Тодоров, Т. Византийски печати от Вътрешния град на Велики Преслав. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 8, 2012, 135–143. Цитирано в: Йорданов, Й. І. Jordanov. Corpus of Byzantine seals from Bulgaria, volume 1-3, SOFIA, 2003, 2006, 2009. ADDENDA ET CORRIGENDA (2). – В: България в европейската култура, наука, образование религия. Част 1, Шумен, 2015, с. 293. |
2014 |
Тодоров, Т. Съвладетелството във Византия (VІІ–Х век) според данните на сфрагистиката. – Исторически преглед, 68/5–6, 2011. 255–264.
Цитирано в: Nikolov., G. - Byzantinische Zeitschrift, 107/1 (2014) S. 562, Nr. 2152.
|
2014 |
Тодоров, Т. За едно отражение на съвладетелската практика в Първото българско царство през втората половина на IX – първите десетилетия на X век. – В:България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. ІV. Велико Търново, 2011, 173-181.
Цит. в: Nikolov, G. Byzantinische Zeitschrift 107/2 (2014) S. 1337 Nr. 5953. |
2013 |
Tодоров, Т. „Слово за мира с българите” и българо-византийските политически отношения през последните години от управлението на цар Симеон. – В: България, българите и техните съседи през вековете. Сб. в памет на доц. Хр. Коларов. В. Търново, 2001, 141-150. Цитирано в: Leszka, M, J. Symeon I Wielki a Bizancjum. Z dziejow stosunkow bulgarsko-bizantynskich w latach 893-927, Lodz: Wydawnictwo Uniwersytetu Lodzkiego 2013, р. 11-12, 226. |
2013 |
Tодоров, Т. Към въпроса за престолонаследието в Първото българско царство. – В: Плиска-Преслав, 8, 2000, 202-207. Цитирано в: Leszka, M, J. Symeon I Wielki a Bizancjum. Z dziejow stosunkow bulgarsko-bizantynskich w latach 893-927, Lodz: Wydawnictwo Uniwersytetu Lodzkiego 2013, р. 231. |
2013 |
Тодоров Т. За едно отражение на съвладетелската практика в Първото българско царство през втората половина на IX – първите десетилетия на X век. – В: “България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. ІV. Доклади от Международна конференция в памет на проф. дин Йордан Андреев. В. Търново, 2011, 173-181. Цитирано в: Leszka, M, J. Symeon I Wielki a Bizancjum. Z dziejow stosunkow bulgarsko-bizantynskich w latach 893-927, Lodz: Wydawnictwo Uniwersytetu Lodzkiego 2013, р. 231. |
2012 |
Тодоров, Т. Владетелският статут и титла на цар Петър І след октомври 927 г.: писмени сведения и сфрагистични данни (сравнителен анализ). – В: Юбилеен сборник 100 години от рождението на д-р Васил Хараланов. Шумен, 2008, 93-108.
Цитирано в:
Кънев, Н. Четири непубликувани оловни печата от района на Шумен. - В: Историкии, т. 5, 2012, с. 64, бел. 7. |
2010 |
Тодоров, Т. Два новооткрити български владетелски моливдовула. – Плиска-Преслав, 9, 2003.
Цитирано в:
Славова, Т. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. ПАМ Пъблишинг къмпани. София, 2010, с. 229. |
2010 |
Тодоров, Т. Моливдовулите на цар Петър с титула „деспот” и тяхната историческа интерпретация. – В: Традиции и приемственост в България и на Балканите през Средните векове. Юбилеен сборник посветен на проф. Й. Андреев. В. Търново, 2003, 458-470.
Цитирано в:
Славова, Т. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. ПАМ Пъблишинг къмпани. София, 2010, с. 260.
|
2010 |
Тодоров, Т. България през втората и третата четвърт на Х век: политическа история. Автореферат на дисертация. София, 2006.
Цитирано в:
Павлов, Пл. Забравени и неразбрани. Събития и личности от Българското средновековие. С., 2010, с. 52.
|
2010 |
Тодоров, Т. Един аспект от политическото наследството на цар Симеон (893-927): престолонаследието. – Историкии, т. 2, Шумен, 2007, 84-101.
Цитирано в:
Славова, Т. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. ПАМ Пъблишинг къмпани. София, 2010, с. 268: бел. 5.
|
2010 |
Тодоров, Т. Владетелският статут и титла на цар Петър І след октомври 927 г.: писмени сведения и сфрагистични данни (сравнителен анализ). – В: Юбилеен сборник 100 години от рождението на д-р Васил Хараланов. Шумен, 2008, 93-108.
Цитирано в:
Славова, Т. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. ПАМ Пъблишинг къмпани. София, 2010, с. 253, с. 254, с. 258.
|
2009 |
Тодоров, Т. Два новооткрити български владетелски моливдовула. – Плиска-Преслав, 9, 2003.
Цитирано в:
Димитров, Я. Три оловни печата от теренни обхождания през 2006 г. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 5. Studia in honorem prfessoris Ivan Jordanov. С., 2009, с. 255. |
2008 |
Тодоров, Т. Към въпроса за престолонаследието в Първото българско царство. – Плиска-Преслав, 8, 2000.
Цитирано в:
Георгиев П. Превратът през 927 г. – Преславска книжовна школа, 10, Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”, 2008, с. 425. |
2008 |
Тодоров, Т. България през втората и третата четвърт на Х век: политическа история. Автореферат на дисертация. София, 2006.
Цитирано в:
Георгиев П. Превратът през 927 г. – Преславска книжовна школа, 10, Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”, 2008, с. 426.
|
2007 |
Тодоров, Т. Два новооткрити български владетелски моливдовула. – Плиска-Преслав, 9, 2003.
Цитирано в:
Рашев, Р. Цар Симеон. Щрихи към личността и делото му. София: Фабер, 2007, с. 98.
|
2001 |
Тодоров, Т. Към въпроса за престолонаследието в Първото българско царство. – Плиска-Преслав, 8, 2000.
Цитирано в:
Георгиев, П. Мъченическият култ към Енравота: Критицизъм, хиперкритицизъм и историческа реалност. - Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Център за славяно-византийски изследвания “Иван Дуйчев”, т. 91(10), 2001, с. 89, бел. 11 и бел. 27.
|