Кръгла маса „Българистиката в съвременния свят – предизвикателства и възможности“

На 12 ноември 2022 г. в Шумен се проведе Кръгла маса „Българистиката в съвременния свят – предизвикателства и възможности“. Дискутираха се проблемите на българистиката зад граница и възможните пътища за повишаване на интереса към изучаване на нашия език, литература, история, изкуство, наука и култура.

Кръглата маса е първото събитие, организирано от екипа на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ към Националния научен консорциум „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (ННП Българистика). В нея взеха участие изследователи от България, Норвегия, Италия, Румъния, Молдова, САЩ, Украйна, Унгария, Русия, Азербайджан, Турция, Китай, Великобритания. Сред тях бяха знакови за чуждестранната българистика учени като проф. Ронел Александър (Калифорнийски университет в Бъркли, САЩ), проф. Ирина Седакова (Институт по славянознание при РАН, Русия), проф. Илияна Кръпова (Университет Ка’ Фоскари във Венеция, Италия) и др. На форума присъстваха български лектори в чужбина, млади изследователи и преподаватели, работещи в българистични центрове в различни страни. Много солидно бяха представени българистите от БАН и от нашите университети. Сред младите участници бяха и десет студенти и докторанти.

Събитието беше открито от проф. Димитър Попов – ръководител на Катедрата по български език в Шуменския университет. В официалната част на Кръглата маса зам.-ректор проф. д-р Росица Давидова поднесе приветствие от името на Ректорското ръководство на Шуменския университет към участниците във форума. В последвалите два работни панела бяха разисквани сериозните проблеми, пред които е изправена българистиката в нашето сложно съвремие, както и възможностите и пътищата за преодоляването им. Така напълно естествено във фокуса на дискусиите се оказа стартираната през септември ННП Българистика. Поставените въпроси, обменените идеи и предложенията, споделени от различните специалисти по време на форума, биха могли да се оценят като изключително полезни и ценни не само за оптимизацията на Програмата, а и като солидна база за изграждането на национална стратегия за преодоляването на маргинализацията на българистиката и за издигането на нейния авторитет на международната сцена.