Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“, Университетският литературен център „Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ и Варненската и Великопреславска света митрополия организираха тържествено честване на 150 години от свикването на първия учителски събор в Шумен. На 12 април 1873 г. участниците в събора вземат важни и основополагащи решения за развитието и въвеждането на стандарти в българското образование.
Събитието се проведе на 27 април 2023 г. В 9:00 часа Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави благодарствения молебен в шуменския храм “Възнесение Господне”, с който беше дадено началото на празнично честване на една бележита годишнина за епархията, в която основна роля е имал приснопаметният Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840-1937). След молебена, Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан, ректорът на Шуменския университет проф. д.и.н. Георги Колев, доц. д-р Юрий Проданов – председател на общото събрание на ШУ “Епископ Константин Преславски”, представители на академичната общност и гост-лектори, поднесоха венци пред паметника на видния български архиерей, намиращ се в близост до храма, посветен на празника Възнесение Господне.
Празничната програма продължи с тържествено събрание в Ректората на Шуменския университет, където пред студенти и желаещи да се докоснат до личността на митрополит Симеон бяха изнесени лекции. “За мен е радост, че сме се събрали тук да отбележим една изключително важна дата в историята на България, на българското образование, на Българската православна църква, защото преди 150 години в Шумен започва работата си първият учителски събор”, каза доц. д-р Юрий Проданов и допълни, че “именно тази инициатива на приснопочившия Варненски и Преславски митрополит Симеон поставя началото на институционализацията на българското образование, на онова, което наричаме образователен стандарт, нещо задължително за всяка модерна образователна система. В момент, в който нямаме държава, нямаме Министерство на образованието, нямаме регионални инспекторати Българската православна църква показва мощна подкрепа на българския учител и българските училища.”
Думата беше дадена на митрополит Йоан, който отбеляза, че историята на Църквата, включително и тази на Българската църква, “ясно свидетелства за дълбокото проникване между православната ни християнска духовност и църковната просвета, ярък пример за което е и личността и делото на нашия велик предшественик – Варненския и Преславски митрополит Симеон. Успоредно с подпомагането на образователното дело, митрополит Симеон е и един от основните двигатели на процеса на развитието на богословското образование в България. Неговите специални архипастирски грижи и внимание са насочени както към учебно-възпитателното дело в Петропавловската и Самоковската духовни семинарии, така и към откриването на първата българска висша богословска школа – Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, който в настоящата година отбелязва своята 100-годишнина” – изтъкна митрополит Йоан. В заключение на своето слово Негово Високопреосвещенство заяви: “Ще си позволим да формулираме и Завета на Варненския и Преславски митрополит Симеон към поколенията и лично към всеки от нас: вярност – преди всичко – към Господ Бог и към Неговата Църква, преданост в служението на своя народ и широк, и наистина църковен, вселенски кръгозор, надхвърлящ всичко дребно и стесняващо ума и духа на човека и възпрепятстващо неговия – от Бога заповядан му – полет към небесните висоти, към дома на Отца, в който, както свидетелства божественият Евангелист, “… има много жилища” (Иоан 14:2).”
Гост-лектор бе доказалата се като най-добре познаващата и изучавала живота и делото на приснопаметния архиерей проф. д.и.н. Лизбет Любенова, директор на Научния архив на Българската академия на науките. Тя насочи вниманието на присъстващите към паметния ден на учителския събор и подробно описа неговото протичане, както и въздействието му върху българския народ.
Директорът на Научния архив на БАН сподели силното си впечатление от “погледа в бъдещето, който са решили онези двайсетина души: първо, задължително децата след 6-та си година трябва да ходят на училище, от 15 септември до 15 юни, и родители, които не желаят да пускат децата си и ги правят говедарчета и козарчета, ще бъдат наказвани, ще плащат глоба затова, че не образоват децата си; второ, децата трябва да идват на училище чисти, с джобенца (джобове) може да са изкърпени, но да са изпрани, и задължително да имат у джеба (джоба) си кърпа – не да си бършат с ръка сополите; ноктетата (ноктите) да са им изрязани, т.е. да са чисти… В училище митрополит Симеон държи да няма женски класове – отделени – и мъжки. Логиката му каква е? Сегашните дечица, момчета и момичета, трябва да седят на един чин. Защо? Защото те са бъдещите съпруг и съпруга и “няма да се гледат и да се ръгат като добитък”, както е записано в протоколите. Те трябва да се уважават, защото от тях зависи какво е възпитанието на бъдещото семейство.”
Лектори на конференцията бяха и директорът на II ОУ “Д-р Петър Берон” – гр. Шумен, г-н Павел Павлов, както и проф. д-р Виолета Кюркчийска, директор на Департамент за информация, квалификация и продължаващо образование – Варна, които споделиха от своя дългогодишен опит за учебната дейност в нашето съвремие, носещо със себе си свои уникални особености.
Празничната програма приключи с откриване на мобилната изложба “Учениците имат должност” на Националния музей на образованието – Габрово. Тя съдържа 24 табла, които представят исторически преглед на училищната дисциплина като елемент от цялостното развитие на образователната система у нас от Възраждането до 70-те години на XX век.
| Публикувано на 27/04/2023 |