Редовни археологически проучвания и теренна консервация на археологически обект: Обект № 41 във Външния град. АР Плиска, РД 11-00-223/30.07.2018 г.

•           Допроучване на терена в южния сектор на комплекса по цялостно разкриване на засечената там верижна сграда.

•           Залагане на сондажни изкопи западно от проучената сграда F, където според направените аероархеологически наблюдения следва да се попадне на външен ограден зид от комплекса.

•           Продължаване на работата в североизточния сектор по проучване на разкритите там производствени съоръжения.

•           Статистическа обработка на керамичния и костения материал в хода на работния процес.

•           Детайлен анализ на особеностите на откритите движими и недвижими паметници и изясняване на стратиграфията на разкритите сгради и съоръжения по определяне на датировката на целия архитектурен комплекс.

Работи се в североизточната част на вътрешния двор на комплекса, където стана ясно, че плочникът продължава в южна посока. 

Изцяло беше проучена и регистрираната през 2011 г. правоъгълна сграда в кв. 17 и 18. Тя е с размери 7,60 х 3,80 м. Надлъжна ос запад-изток. По ъглите на зида и в средата на южната и северната стена големи каменни блокове с гнезда за греди и канали. След разчистване на каменните плочи източно от сградата се оказа, че тя има църковен характер и представлява малък параклис.

На дълб. 1,20 м от съвременния терен в наоса се попадна на куполна пещ с отвор на запад и размери 0,85 х 0,85 м. От необработени камъни, запазени на височина 0,25-0,30 м. На дъното й глинена подница с деб. 0,02 м. Западно от пещта предпещно пространство от две успоредни покривни керемиди (imbrices), завършващи с четириъгълни тухли.

Започна проучването и на друга постройка с верижен план (изток-запад) в кв. 41, 42, 65, 66 и 67. По-късната й датировка в сравнение със сградите в комплекса се доказва от наличието на голям брой фрагментирана строителна керамика в основите на зидовете й. Бяха проучени две от помещенията с размери 3,80 х 4 м. Ширината на основите е 0,80 м. Цялостното проучване на сградата предстои.

Ранни структури са и траншеите от кв. 65, 89, 90 и 113. Траншеята от кв. 65, 89 и 113 има Г-образна форма. Насип от рохкава хумусна пръст с примеси от керамични фрагменти и животински кости в малка концентрация. Западното й трасе е проучено на разстояние 4,10 м, а южното с дълж. 11,30 м достига до яма № 6, която го прекъсва. Ширина на траншеята 0,20-0,30 м, а дълб. й е 0,25 м. На места се забелязват гнезда с размери 0,30 х 0,25 м.

В съседния от изток кв. 90 траншея (север-юг) с дълж. 4,80 м. Трасето й частично е разрушено от късните ями № 2 и № 3. На места личат гнезда. Успоредността между двете траншеи, както и разстоянието между тях – 4,40-4,70 м, ни карат да смятаме, че те са функционално свързани.

В северозападния ъгъл на кв. 113 на дълб. 0,40 м от съвременния терен яма № 6 с диам. 1,50 м. Част от нея перфорира големия плочник в този сектор. Дъното на ямата е на дълб. 1,80 м от съвременния терен. Пълнеж от тъмнокафява пръст с фрагменти битова и строителна керамика, хоросан, въглени. Във вътрешността фрагмент от каменен блок с графити, фрагмент от плоска керемида с изображение на птица, три бронзови пръстена, една бронзова тока.

Югоизточно от яма № 6 се попадна на горивно съоръжение (пещ № 3), състоящо се от две горивни камери. Основната камера е с диам. 1,50 м. Във вътрешността две ребра от отухлена пръст, вероятно от скара. Липсват находки. Предпещното пространство е с диам. 1,20 м. Насип от горяла овъглена пръст и едри камъни. На юг от предпещното пространство стъпаловидна яма на дълб. 1,50 м от съвременния терен и на 0,50 м от ходовото ниво в квадрата.

Резултатите от 2018 г. показаха голяма интензивност на живота в североизточната част вътрешния двор на обект № 41, попадаща в хронологическите граници от средата на IX до края на XI в. Усилията през следващия сезон ще бъдат насочени към цялостното проучване на този сектор и в проследяването на външния ограден зид на комплекса.

гл. ас. д-р Гергана Веселинова Илиева (РИМ-Шумен) – заместник-ръководител

Ивайло Бориславов Кънев (НИМ-София) – заместник-ръководител

Студенти:

Пламен Димитров Пеев – специалност „Археология“

Йоана Борисова Симеонова – специалност „Археология“

Даил Неджибов Назифов – специалност „Археология“

Мехмед Юмер Ялъм – специалност „История“

Симеон Виолинов Николов  – специалност „История“

Александър Маринов Начев – специалност „История“

Силвия Начкова Манолова – маг. програма „Мултимедийни технологии“

Георги Руменов Тодоров – маг. програма „Културно-историческо наследство и туризъм“

Александър Василев Нешев – маг. програма „Археология“