![]() |
|
Наименование на проекта | Редовни археологически проучвания и теренна консервация на археологически обект: Обект № 41 във Външния град. АР Плиска |
Идентификационен номер | РД 11-00-249/29.07.2019 г. |
Финансираща организация | Министерство на културата |
Финансираща програма | Национален фонд „Култура“ |
Процедура | Целева финансова подкрепа на обекти и дейности в областта на проучването и опазването на недвижимите културни ценности |
Период на изпълнение | 29.07.2019 – 20.11.2019 г. |
Цели на проекта | Основна цел на проекта е цялостно разкриване на археологическите структури в североизточната част на вътрешния двор на обект № 41, както и изясняване на стратиграфията на разкритите сгради и съоръжения по определяне на датировката на целия архитектурен комплекс. |
Основни дейности | За постигане на целта се предвижда да бъдат изпълнени следните конкретни задачи:
• Продължаване на работата източно и западно от проучените през изминалия сезон квадрати по цялостно разкриване на засечената там верижна сграда; • Залагане на сондажни изкопи западно от проучената сграда F, където според направените аероархеологически наблюдения следва да се попадне на външен ограден зид от комплекса; • Статистическа обработка на керамичния и костения материал в хода на работния процес; • Детайлен анализ на особеностите на откритите движими и недвижими паметници за определяне на мястото и ролята на комплекса сред крайградските имения във Външния град на Плиска. |
Резултати | При реализирането на проекта бяха постигнати следните резултати:
цел цялостно проучване на засеченото през 2018 г. каменно струпване в кв. 41 и 42 на два етапа беше демонтиран плочникът южно от църковната постройка. В резултат на работата в този сектор се оказа, че става дума за безформена редица от камъни, сред които се попадна на животински кости, една човешка кост, фрагменти битова керамика, въглени и шлак. Подобно каменно струпване беше открито и в съседния от изток кв. 43. След демонтирането на камъните в кв. 41 и 42 се оказа, че в този сектор сме попаднали на две археологически структури: еднолицев зид и траншея. Наблюденията на ситуацията показаха, че еднолицевият зид до голяма степен е успореден в надлъжната си ос на пещта в кв. 17 и 18. Разстоянието между тях е 2,50 м. Ето защо може да се допусне, че между двете археологически структури има функционална връзка. Не е изключено зидът да е укрепвал южната стена на предполагаемо вкопано жилище, която поради намиращата се под него траншея е било нужно да бъде заздравена. Траншеята в кв. 42 е с ширина 1,00-1,10 м. Пълнежът е от рохкава, хумусна пръст с едри безформени камъни без архитектурен порядък, животински кости и фрагменти керамика на бавно колело. На границата между кв. 41 и 42 траншеята се разделя V-образно на две еднакви по ширина (0,70 м) траншеи. Северната траншея достига струпването с камъни южно от еднолицевия зид, докато южната чупи на югозапад и прекъсва на разстояние 1,50 м от мястото, където двете траншеи се разделят. До южния профил на кв. 41 се попадна и на още една траншея, ориентирана северозапад-югоизток. Запазена е на дължина 2,90 м. Ширината й е 0,40 м. Това обстоятелство, както и фактът, че е успоредна на проучената през миналата година траншея в кв. 65 (намира се на 2,25 м северно от нея) показват, че най-вероятно става дума за част от една и съща структура. На дълбочина 1,10 м от съвременния терен до северния профил на кв. 114 се попадна на гнездо от трамбована, жълта глина с диаметър 1 м. (обр. 1). По периферията се развива невисоко бордюрче с височина 0,10 м. В средата се оформя по-малко гнездо с диаметър 0,15 м. Ямата, на дъното на която е съоръжението, е на дълбочина 0,60 м от околния терен. Формата и размерите на петното от трамбована глина дават основание да се предполага, че става дума за вид хромелно съоръжение, което вероятно е функционално свързано с пещта в съседния от запад кв. 113. С цел засичане на трасето на източния външен ограден зид на комплекса на участък с дължина 70 м бяха заложени пет сондажа в посока изток-запад. Те бяха разположени в линия по трасето на източния зид на помещение H2 в северна посока. Сондажите бяха с поредни номера 5, 6, 6А, 7 и 8 от юг на север според утвърдената номерация за обекта. Дължината им е 5 м, а ширината им е 1 м (изключение прави сондаж 5 с ширина 0,50 м). Пръстта в насипа на сондажите в този сектор е черна, хумусна, с примеси от дребни камъни. Археологическите материали са рядкост – единични фрагменти старобългарска битова керамика. В сондаж № 5 на дълбочина 0,80 м от съвременното ниво на терена се очертаха границите на траншея в посока север-юг с ширина 0,70 м. В сондажи № 6, 6А, 7 и 8 на дълбочина 0,40 м от съвременния терен се попадна на каменни струпвания, вероятно от основи на зид, чиято линия обаче не съвпада с продължението на търсения източен ограден зид на комплекса в северна посока. Други пет сондажа бяха заложени източно от проучените през изминалия сезон квадрати. Целта беше да се проследи трасето на новооткритата траншея в кв. 41, 42 и 43 в източна посока и евентуалната й връзка с траншеята в сондаж № 5. Ориентирани бяха с надлъжната си ос в посока север-юг с размери 5 х 1 м. На дълбочина 1,00 м от съвременния терен във всички сондажи бяха засечени следи от траншея в посока изток-запад (обр. 2). Пълнежът й е от рохкава тъмнокафява пръст, която много ясно контрастира на околния здрав терен. Попадна се на неголеми обгорели камъни, животински кости, както и на няколко фрагмента керамика на бавно колело. Дълбочината на траншеята е 0,30 м, а ширината й 0,60-0,80 м. По периферията й личат гнезда, чиито диаметър е между 0,10 и 0,30 м. Прави впечатление, че траншеята продължава в източна посока в непроучения терен. |
Финансиране | 24 000 лв. |
Ръководител за ШУ | доц. д-р Константин Трендафилов Константинов |
Изследователи | проф. д-р Стоян Витлянов Стоянов – научен консултант
гл. ас. д-р Гергана Веселинова Илиева (РИМ-Шумен) – заместник-ръководител Ивайло Бориславов Кънев (НИМ-София) – заместник-ръководител Студенти: Пламен Димитров Пеев – специалност „Археология“ Мартин Ивов Стоянов – специалност „Археология“ Мехмед Юмер Ялъм – специалност „История“ Вероника Пламенова Ангелова – специалност „История“ Веселка Йорданова Великова – специалност „История“ Вилина Владимирова Берова – специалност „История и география“ Лора Бориславова Пиперкова – специалност „История и география“ Невена Иванова Тодорова – маг. програма „Културно-историческо наследство и туризъм“ Силвия Начкова Манолова – маг. програма „Мултимедийни технологии“ |
НАЦИД | https://cris.nacid.bg/public/project-preview/11984 |
Публикувано на 14/09/2020 |