Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"

  • en
  • Болонски процес

    ЗА ЕДИННО ЕВРОПЕЙСКО ОБРАЗОВАТЕЛНО ПРОСТРАНСТВО

    ОСНОВНИ НАСОКИ

    БОЛОНЯ 1999 г.

    Министрите на образованието на 29 европейски държави, включително България, през юни 1999 г. се срещат в Болоня, за да поставят основите на изграждането на Европейското висше образователно пространство и да насърчат популяризирането на Европейската система за висше образование.

    Болонската декларация конкретизира принципите на подписаната на 25 май 1998 г. в Париж (Сорбона, 1998 г.) от министрите на образованието на Франция, Германия, Италия и Великобритания съвместна декларация за хармонизиране структурата на европейската система за висше образование. Основният момент в нея е двустепенното висше образование, т.е. придобиването на знания и умения, които се използват на пазара на труда и свързват висшето образование с възможността младите хора да намерят професионална реализация в Европа и извън нея.

    Сорбонската декларация акцентира върху:

    • Прогресивна конвергенция на общите рамки на образователните степени и цикли в една обща Европейска зона за висше образование.
    • Обща система на всички образователни степени: бакалавър, магистър и докторант.
    • Увеличаване и насърчаване на студентската и преподавателската мобилност (студентите да осъществяват поне 1 семестър в чужбина); премахване на пречките пред мобилността и подобряване на вътрешните системи за признаването на придобитите академични степени и квалификации.

    БОЛОНСКИЯТ ПРОЦЕС е най-голямата и най-значима реформа в областта на висшето образование, осъществена през последните 30 години в Европа. Основната цел на процеса е изграждането на европейско висшеобразователно пространство до края на 2010 г., което да осигури свободното придвижване на студенти и преподаватели в Европа с гарантирано признаване на придобитите от тях академични степени и квалификации.

    “Европа на познанието се възприема като фактор на човешкото и социалното развитие и като необходим елемент за засилване и обогатяване на европейското самосъзнание. Самосъзнание, което е в състояние да даде на своите граждани необходимите познания за посрещане предизвикателствата на новото хилядолетие, едновременно с убеждението за необходимостта от споделянето на общи ценности и принадлежност към общо социално и културно пространство.”

    “Независимостта и автономията на висшите училища означава, че висшето образование следва непрекъснато да се адаптира към променящите се изисквания, обществените нужди и напредъка в областта на науката.” /От Болонската декларация, 1999 г./

    В Болонската декларация министрите потвърждават своите намерения за:

    • Приемане на системи с лесно разбираеми и съпоставими образователни степени.
    • Въвеждане на двуцикълната система на обучение.
    • Изграждане на кредитната система (съпоставима с ECTS).
    • Стимулиране на мобилността чрез преодоляване на пречките за нейното осъществяване.
    • Насърчаване на европейското сътрудничество в областта на осигуряване на качеството.
    • Промотиране на европейските измерения във висшето образование.

    ОСНОВНАТА ЦЕЛ Е  да се повиши конкурентоспособността на европейските системи за висше образование на международно ниво.

    КРАТКОСРОЧНИТЕ ПЪРВОСТЕПЕННИ ЦЕЛИ /до 2010 г./ при изграждането на единното европейско образователно пространство са:

    Първо. Изграждане на съпоставима система във висшето образование, въвеждане на дипломно приложение, за да се повишават шансовете за намиране на работа в Европа и за увеличаване на конкурентоспособността на европейското висше образование.

    Второ. Извеждане на система от два основни цикъла: първи, с продължителност най-малко 3 години и с достъп до втория цикъл след успешното му завършване. Образователната степен, получена след първия цикъл, дава определена степен на квалификация и осигурява достъп до европейския пазар на труда. Вторият цикъл води до магистърска и/или докторска степен.

    Трето. Поддържане на система от образователни кредити като средство за засилване на студентската мобилност. Кредити се получават в системите за учене през целия живот (в случай, че се признават от съответните приемащи висши училища).

    Четвърто. Увеличаване на мобилността на студенти, преподаватели, изследователи и администратори.

    Пето. Активизиране на сътрудничеството в оценяването на качеството чрез разработване на съпоставими критерии и методологии.

    Шесто. Засилване на европейските измерения във висшето образование: с разработването на учебни програми, междуинституционално сътрудничество, схеми за мобилност и интегрирани програми за обучение и подготовка.

    Държави, подписали Болонската декларация през 1999 г.: Австрия, Белгия, България, Великобритания, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Ирландия, Исландия, Италия, Латвия, Люксембург, Литва, Малта, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Франция, Холандия, Чешка република, Унгария, Швеция, Швейцария.

    Саламанка 2001 г.

    На 30 март 2001 г. представители на повече от 300 европейски висши училища се събират, за да подготвят срещата в Прага на министрите на висшето образование в страните от Болонския процес. Създадена е Европейска асоциация на университетите (ЕАУ).

    ЕАУ възниква в резултат от сливането на Асоциацията на европейските университети и Конфедерацията на съветите на ректорите от страните членки на ЕС. Нейната мисия е да подпомага развитието на кохерентна система на европейското висше образование и научни изследвания, а целите – активна подкрепа и ръководство на членовете й като автономни институции за повишаване  качеството на преподаване, на обучение и на научните изследвания.

    Основните акценти на услугите, които ЕАУ предлага за своите индивидуални и колективни членове, са:

    • Засилване ролята на университетите в оформянето на единното европейско образователно и научноизследователско пространство, изграждане на политика и разработване на проекти.
    • Предлагане на услуги и реализация на проекти по ключови проблеми с цел повишаване на качеството и оформяне на европейския профил на университетите.
    • Въвеждане на европейското измерение във висшето образование и подобряване на информационния поток чрез организиране на срещи и конференции, изготвяне и публикуване на анализи за съвременните тенденции и разпространяване на добри практики.
    • Осигуряване на подкрепа за провеждане на обща политика, поощряване на сътрудничеството и прозрачността на европейското висше образование в глобален мащаб.

    Прага 2001 г.

    През май 2001 г. министрите на висшето образование на 33 европейски държави се срещат да дадат оценка на постигнатия напредък в рамките на Болонския процес и да очертаят насоките и приоритетите за развитие през следващите няколко години.

    В Комюникето от Прага министрите:

    • потвърждават поетите ангажименти по отношение на целите, поставени в Болонската декларация;
    • оценяват високо активността и сътрудничеството на Европейската асоциация на университетите и на Националните студентски съюзи в Европа;
    • отбелязват конструктивната помощ на Европейската комисия;
    • коментират предстоящото развитие на процеса с оглед постигане разнородните цели на Болонската декларация;
    • акцентират върху важността на елементите на Европейското висше образователно пространство, като към Болонския процес се прибавят нови цели:
      • разгръщане на системи за учене през целия живот;
      • изграждане на активни взаимоотношения между институциите за висше образование и студентите;
      • засилване на привлекателността на единното европейско образователно пространство.

    Държави, присъединили се към Болонския процес през 2001 г.: Кипър, Турция, Хърватска.

    Берлин 2003 г.

    Срещата на министрите в Берлин през септември 2003 г. се основава на заключенията на Европейския съвет от форумите в Лисабон (2000 г.) и Барселона (2002 г.), насочени към превръщането на Европа в „най-конкурентната и динамична икономика в света, базирана на познанието, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места”.

    Подготвя се активизирането на международните организации, свързани с висшето образование (EUA, EURASHE, ESIB, UNESCO/CEPES, ENQA), прехвърля се задължението за проучванията, анализите и цялостната дейност на равнище преподаватели, студенти и администрация на висшите училища. Приети са две нови, ключови позиции, свързани с качеството, оценяването и акредитацията във висшето образование.

    Дефинират се 3 междинни приоритета за следващите две години:

    • въвеждане на двуцикълната система и признаването на квалификациите и периодите на обучение;
    • разработване на общи критерии и методология за осигуряване на качеството (Standards and Guidelines for Quality assurance in the European Higher Education Area);
    • засилване на ролята на институциите за осигуряване на качеството.

    В Берлинското комюнике са определени конкретните цели за всяка от тези приоритетни дейности:
    Осигуряване на качеството

    Подчертава се необходимостта от развитието на общи критерии и методологии за осигуряване на качеството във висшето образование и се постига съгласие за изграждането на национални системи за осигуряване на качеството до 2005 г., които да включват:

    • Ясно дефинирани отговорности на лицата и институциите, ангажирани с осигуряването на качеството;
    • Прозрачност при оценяване на програмите или институциите, включващо вътрешно оценяване, външно оценяване, участие на студентите и публикуване на резултатите;
    • Система за акредитация, сертификация или съпоставими процедури, международно участие, сътрудничество и изграждане на мрежи.

    Въвеждане на двуцикълна система

    Пледира се разработване на всеобща квалификационна рамка на Европейското пространство за висше образование. В тази рамка образователните степени следва да имат различно дефинирани резултати и първи и втори цикъл следва да имат различна ориентация и профили, за да отговорят на разнообразните индивидуални, академични и професионални нужди на пазара на труда.

    Признаване на квалификациите и периодите на обучение

    Подчертава се важността на Лисабонската конвенция, която следва да се ратифицира от всички държави участнички в Болонския процес. Всеки студент, дипломиран след 2005 г.,  следва да получи автоматично и напълно безплатно Дипломно приложение към дипломата си.

    Определяне на третия цикъл

    Обсъжда се включването на докторската степен като трети цикъл в Болонския процес. С това министрите подчертават единството между Европейското пространство за висше образование и Европейското научно пространство. Това въвежда нова основна дейност в рамките на Болонския процес: докторската образователна степен и синергията между Европейското висше образователно пространство и Европейското научно пространство.

    През 2003 г. към Болонския процес се присъединяват Албания, Андора, Босна и Херцеговина, Сан Марино, Русия, Сърбия и Черна гора, Македония.

    Берген 2005 г.

    На срещата в Берген през май 2005 г. министрите на 45 европейски държави правят междинна оценка на напредъка в изпълнението на реформите, определени от Болонския процес, набелязват целите и приоритетите за 2010 г. Подчертават централната роля на институциите за висше образование, на техния академичен състав и на студентите като активни партньори в Болонския процес. Приветстват подкрепата на организациите от сферата на бизнеса, социалните партньори и международните организации, работещи в областта на висшето образование.

    Формулирани са целите, определени от Болонския процес, до 2007 година:

    • въвеждане на стандарти за осигуряване на качество (вж. по-долу стандарти и ръководство за осигуряване на качеството);
    • разработване на национални рамки за квалификациите (вж. по-долу рамка на квалификациите);
    • организиране и признаване на съвместни степени (joint degree), включително за степен „доктор”;
    • създаване на гъвкави образователни пътеки във висшето образование, включително чрез признаване на предишно обучение.

    Целите до 2007 г. на институциите, изграждащи системата на висшето образование, са:

    • по-тясно обвързване на висшето образование и науката;
    • развиване на социалните измерения на висшето образование;
    • насърчаване на мобилността;
    • увеличаване на привлекателността на единното европейско образователно пространство;
    • засилено партньорство с международните институции за висше образование.

    С извеждането на Европейската квалификационна рамка (A Framework for Qualifications in the European Higher Education Area) се дава нова гледна точка при дефиниране на степените „бакалавър” и „магистър”. В основата й са критериите за провеждане на обучението и оценката на резултатите от придобитата крайна квалификация. Рамката е разширена с включване на степен „доктор” и добавяне на традиционното за някои системи неуниверситетско висше образование, което по принцип не се признава като самостоятелна степен, но е средство за натрупване на кредити през първия цикъл. Европейските квалификации очертават подробно равнището на знания и умения на завършилите студенти, както и пригодността им да се справят с различни по сложност задачи в различните степени/цикли. /Вж: Комюнике на министрите от Берген, Европейска квалификационна рамка, Национална квалификационна рамка на Република България – проект./

    През 2005 г. в Болонския процес се включват също Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Украйна.

    Декларация от Глазгоу 2005 г.

    Поставя основите на продължителен политически диалог на високо ниво между университетите и обществените власти, насочва към действия, които да гарантират, че университетите ще допринесат изцяло за изграждане на Европа като основен фактор в глобалната среда. Планът за тези действия е продължение на работата, започната от ЕАУ в Саламанка (2001) и Грац (2003).

    Акцентът е върху превръщането на университетите в:

    • силни и творчески ориентирани, ключови фактори за изграждане на европейското общество на знанието чрез широко участие и обучение през целия живот;
    • осигуряване на качество и компетентност в процеса на преподаване и обучение, в научните изследвания и иновациите;
    • изграждане на институции със самочувствие, в състояние да определят своето собствено развитие и да допринесат за социалното, културното и икономическото благоденствие на регионално, национално, европейско и световно ниво;
    • подобряване на структурите за управление и ръководните умения с цел повишаване на ефективността и иновационния потенциал в постигане на многопосочните мисии.

    Определят се основните насоки на висшите образователни институции:

    • извеждане на мисии и ценности за силни институции;
    • политика на изграждане на общество на знанието чрез висше образование и научни изследвания;
    • промяна във фокуса към въвеждане на иновационни методи на преподаване;
    • преориентиране на учебните планове в диалог с работодателите;
    • приемане на предизвикателствата на академичното и професионалното образование;
    • обучение през целия живот и признаване на предходното обучение;
    • поощряване на научните изследвания и иновациите;
    • обучение за научна работа и кариера на научните сътрудници /Европейска харта за научните сътрудници/Кодекс за подбор на научни сътрудници/;
    • предотвратяване  „изтичането на мозъци”;
    • повишаване  качеството на образование за силни институции;
    • финансиране, ресурсно осигуряване на силните институции.

    Лондон 2007 г.

    Май 2007 г. министрите от 46 страни се срещат в Лондон, за да отчетат резултатите след министерската среща в Берген през 2005 година и да набележат съвместните действия за развитието на висшето образование в Европа и по-нататъшния ход на Болонския процес. Отчита се ангажираността за увеличаване на съвместимостта и сравнимостта на системите за висше образование в Европа. Изтъква се зачитането и запазването на спецификата и разнообразието в отделните системи. Като основна цел се поставя осигуряването на необходимите ресурси в институциите за висше образование, за да продължи изпълнението на пълния обхват от цели, главните от които са:

    • създаване и поддържане на широка и модерна база знания, както и стимулиране на изследователската дейност и иновациите;
    • подготовка на студентите за бъдещо професионално развитие и осъществяване на личностния им просперитет;
    • формиране на студентите като активни граждани в демократично общество.

    Основни приоритети

    • осигуряване на възможност за преустройство на системите за висше образование в Европа в отговор на предизвикателствата, определящи бъдещето на Европейското пространство за висше образование след 2010 г.;
    • подобряване пригодността за заетост на всеки един от трите цикъла на обучение и обучението през целия живот при засилване на комуникацията с работодателите;
    • създаване на мрежа от национални експерти за обмяна на информация и помагане идентифицирането и преодоляването на пречките за преносимост на стипендиите и студентски заеми.

    Льовен 2009 г.

    На 28-29 април 2009 г. в Льовен, Белгия, се провежда Среща на министрите на образованието на страните, участващи в Болонския процес. Обсъждат се въпроси, свързани с развитието на реформата на европейското висше образование в рамките на Болонския процес и бъдещото развитие на Европейското пространство за висше образование към 2020 година.

    Университетът в Льовен е най-старата институция за висше образование в Бенелюкс, основана през 1425 година. Изборът на място има своята символична роля – държавите домакини предоставят по този начин ясна представа за значителната роля, която академичното общество има за осъществяването на целите, заложени в Болонския процес. Според тях процесът е много повече от чисто изпълнение на предварително заложени от обществените власти политики в сферата на висшето образование. Институциите за висше образование, персоналът в тях, както и студентите са допринесли изключително много за изпълнението на Болоня и ще продължат и  в бъдеще да определят формата на Европейското пространство за висше образование.

    Участниците в Конференцията приемат официалното комюнике, с което се поставя една от основните цели на Болонския процес до 2020 година, а именно – поне 20% от завършващите да имат период на обучение в чужбина.

    На 29 април 2009 г. се  провежда и Форум на Болонския процес, на който присъстват 14 министри на образованието от цял свят, между които от САЩ, Канада, Мексико, Бразилия, Австралия и Китай. Целта на състоялия се Форум е да се изработи стратегия за сътрудничество в сферата на висшето образование в глобален мащаб и свързана с целите на Болонския процес. Събралите се министри подписват обща Декларация на форума на Болонския процес.

    СЕМИНАРИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС

    1. Joint Degrees – Further Development, Stockholm,  6 – 7 May 2004

    Посветен е на организацията, осигуряването и управлението на качеството и признаването на съвместните степени. По дефиниция „съвместни степени” (joint degrees) са квалификации, издавани съвместно от две или повече образователни институции на базата на учебна програма, която е развита и проведена съвместно от институциите. Съвместната степен може да бъде издавана като:

    • съвместна диплома едновременно с националната диплома;
    • диплома, издавана от институциите, провели обучението без наличието на национална диплома;
    • една или повече национални дипломи, издавани официално като свидетелство за съвместна степен.

    Основни инструменти за улесняване на признаването:

    – дипломно приложение

    – европейска система за натрупване и трансфер на кредити, наричана обща валута.

    Отчита се фактът, че редица страни имат организирани съвместни степени, но повечето се ограничават само до обучението, без да издават общи дипломи и без признаването им.

    2. Bologna and the Challenges of e-learning and distance education, Ghent, 4  – 5 June 2004

    Основна тема е учене през целия живот в системите на висшето образование, т.е. отчитане на все по-големия брой студенти, които са в зряла възраст и комбинират ученето с други отговорности.

    Препоръки – установяване на гъвкави образователни пътеки, включително чрез използване и осигуряване на качествено електронно обучение.

    3. Using Learning Outcomes, Edinburg, 1 – 2 July 2004

    Резултатите от обучението се извеждат като основен инструмент за прехвърляне на акцента от преподавателите към студентите. Това разбиране, което е в основата и на квалификационната рамка в единното европейско образователно пространство, се отразява благотворно на всички други действия – мобилност, учене през целия живот, особено качество на образованието.

    4. Assessment and accreditation in the European Framework, Santander, 28 – 30 July 2004

    Посветен на проблемите и потребностите на системите за вътрешно оценяване, представяне на оценките за качество по аргументирани критерии пред обществеността и ролята им в конкурентното предлагане и избор на университети от студенти, работодатели и други потребители.

    5. Public Responsibility for Higher Education and Research, Strasbourg, 21 – 22 September 2004

    Представя потребността и подходите за разработване на целенасочена и активна образователна политика, за изграждане на подходящата инфраструктура и осигуряване на средства за изпълнение на целите на Лисабонската стратегия.

    6. Designing policies for mobile students, Noordwijk, 10 – 12 October 2004

    Отбелязват се позитивни сравнителни данни и проблеми, свързани с мобилността на студенти и преподаватели, обсъжда се постепенно включване в международните политики създаването на условия за преносимост на студентските стипендии и заеми, ангажиране на финансови екипи за оценка на последствията от отваряне на образователните системи и трансфера на финансови средства.

    7. The employability and its links to the objectives of the Bologna process, Bled, 22 – 23 October

    На дневен ред за първи път се обсъжда пригодността на студентите за заетост. Придава се роля на първата степен като основна квалификация, както и необходимостта работодателите да бъдат включени в дейности на висшите училища, подготвящи кадри за икономиката.

    8. New Generations of Policy Documents and Laws for Higher Education, Warsaw, 4 – 6 November 2004

    Преглед на нормативната база на отделните страни, анализ на тенденциите и изводи за „добрите практики”.

    9. Bachelor’s Degree: What Is It?, St. Petersburg, 25 – 26 November 2004

    Определя се структура на компетенциите, придобивани в бакалавърската степен, като се  обръща специално внимание на системата от хуманитарни знания във всяка програма, независимо към кое професионално направление тя принадлежи, както и на интердисциплинарните  знания. Изтъква се необходимостта за определящата роля на пазара на труда.

    10. Improving the recognition system of degrees and study credit points in the EHEA, Riga, 3 – 4 December 2004

    Посветена на значимостта на принципите на Лисабонската конвенция и възприемането им от всички страни участнички в Болонския процес. Целта е на институционално равнище да се изгради сериозен административен капацитет за ефективно признаване на периоди на обучение и обмен на образователен опит. Предлагат се подходи за осигуряване на институционална прозрачност на признаването.

    11. The Framework of Qualifications of the EHEA, Copenhagen,  13 – 14 January 2005

    Експертни дискусии по проекта, предложен от работната група за Квалификационната рамка в единното европейско образователно пространство за висше образование. Обсъжда се съвместимостта на Националните квалификационни рамки за „бакалавър”, „магистър” и „доктор”. Придава се значимост на активността при участието на институциите за висше образование и студентските организации при разработване на националните рамки.

    12. The social dimension of the European Higher Education Area and world-wide competition, Paris, 27 – 28 January 2005

    Европа се определя като единствената икономическа и социална система, която с приоритетни позиции е включила социалните измерения и ефекта за подобряване качеството на живот на отделните хора.

    13. Doctoral Programs for the European Knowledge Society, Salzburg, 3 – 5 February 2005

    Анализират се проблеми на развитието на науката, като за първи път се поставя въпросът за активно осигуряване на заетост на хората с докторска степен извън академичната кариера. Препоръчва се насочване на докторските програми към интелектуалния и стопанския пазар на труда с цел да осигуряват добри възможности за професионална кариера.

    14. Cooperation between accreditation committees/agencies, Warsaw, 14 – 16 February 2005

    Поставя се на обсъждане въпросът за взаимното признаване на дипломи, подпомогнато от процес на взаимно признаване на акредитации. Дискутират се различни аспекти на хармонизирането на системите за оценяване и акредитация в европейския регион, както и пътища и възможности за сътрудничество на експертно и институционално равнище.

    Болонският  процес се основава преди всичко на доброволното сътрудничество и многообразното развитие на национално равнище, на единните принципи на единното европейско образователно пространство. Гаранция за неговия успех е задължението и отговорността на държавите и институциите да бъдат активни участници в този процес.