На 27 март 2023 г. ни напусна проф. д.м.н. Грозьо Станилов. Роден е на 28 януари 1933 г. в село Горно Ботево, Старозагорско. През 1957 г. завършва специалност Математика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. От 1970 г. е старши научен сътрудник, II степен, а от 1980 г. – професор по геометрия в Математическия институт на БАН. От 1991 г„ е професор в СУ в катедрата по геометрия и редовен професор в Шуменския университет – във Факултета по математика и информатика и в Колежа в град Добрич. През 1994-1995 е гост-професор в университета в Лайпциг. През 2008 г. е удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Член е на Американския математически съюз, Германското дидактическо дружество, СМБ, СУБ.

Специализирал е в Киевския университет „Тарас Шевченко“ и в Института „Макс Планк“ в Бон, Стипендиант на фондация Александър фон Хумболдт в Университета на Бон. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема: Върху геометрията на Римановите и на почти Ермитовите многообразия и му се присъжда научната степен доктор на математическите науки. През 1996 г. е гост-лектор в университета в Хамбург. През 2002 г. Хамбургското математическо дружество го избира за почетен член.  Участвал е научни конгреси и конференции в Москва, Варшава, Киото.

Научните направления, в които работи, са Локална диференциална геометрия, Интегрална геометрия, Риманова геометрия, Диференцируеми многообразия, Риманови геометрии с допълнителни структури, Приложения на компютърната графика в геометрията. Автор и съавтор на десетки учебници за средното училище. Чел е лекции по основните геометрични дисциплини като Аналитична геометрия, Диференциална геометрия, Линейна алгебра и Аналитична геометрия. Повече от 30 години е член на научния съвет за даване на научни степени и звания и рецензент на дисертации и по процедури за звания.

Главните му научни приноси са:

• Установяване на един принцип в локалната проектно-диференциална геометрия.
• Обобщение на Римановата кривина и приложение в многообразия с Риманови и допълнителни структури.
• Въвеждане на оператори на кривината и приложения.

Над 100 са научните му трудове, публикувани у нас и в чужбина. В научната литература са въведени и се използват термините кривина на Станилов, кососиметричен оператор на Станилов, оператор на кривина на Станилов.

На 03 октомври 2022 г. ни напусна чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Виден български езиковед със специални приноси в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология, дългогодишен преподавател в Шуменския университет, негов ректор и ръководител на Катедрата по български език.

Чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев е роден на 11.11.1931 г. в Ивайловград. Завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1955 г.). От 1959 г. е хоноруван, а от 1960 г. редовен асистент в Катедрата по български език на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1967/1968 г. специализира в Прага, а през 1973 г. защитава докторска дисертация. През 1975 г. се хабилитира като доцент по Българска диалектология и по Съвременен български език, а през 1984 г. става професор. От 1989 г. Т. Бояджиев е член-кореспондент на БАН.

Неговата професионална компетентност, високата му ерудиция и изключителната му работоспособност са сериозен атестат за утвърждаването на Т. Бояджиев като един от най-изявените съвременни български езиковеди. Паралелно с това демонстрира удивителна способност за съчетаване на изследователската си дейност със способността да работи в екип и да заема лидерски позиции в академичното администриране. От 1983 г. до 1986 г. е ръководител на Катедрата по български език, зам.-ректор и ректор на ВПИ – Шумен. От 1986 г. до 1989 г. Т. Бояджиев е декан на Факултета по славянски филологии на СУ, а през периода 1989 – 1991 г. – директор на Института по български език при БАН.

През 2001 г. е удостоен с признанието Почетен доктор на ШУ, в същата година е обявен и за Почетен гражданин на Шумен. Проф. Т. Бояджиев е председател на Българския национален комитет на славистите, представител на България в Международната комисия по фонетика и фонология към Международния славистичен комитет и зам.-председател на Международния комитет на славистите.

Майстор на университетската лекция, притежаващ изключителни умения за работа със студентите, проф. Т. Бояджиев става един от най-уважаваните и обичани преподаватели. Един от най-заслужилите строители и радетели на българския език, той е носител на редица държавни ордени и отличия.

На 24 ноември 2021 г. ни напусна видния български дипломат и общественик, мениджър и финансист, филантроп с достоен принос в българския обществено-политически живот и благотворителна кауза с висока публична значимост.

Роден на 1 април 1929 г. в София. През 1943 г. заедно със семейството си емигрира в САЩ, където завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон. Работил е за световната корпорация IBM в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж. През 1980 г. основава собствена компания, занимаваща се с информационни технологии. През 1990 г. се завръща в България. През 1991 г. е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. През 1994 г. става посланик за специални поръчения и министър на външните работи. През 1999 г. е назначен за съветник по външнополитическите въпроси на президента Петър Стоянов и български представител в Консултативния съвет по въпросите на бизнеса към Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа. Участва в директорските бордове на „Креста Маркетинг С. А.“, основател и председател на фондация „Карин дом“ и на Дом „Гаврош“ във Варна, основател и директор на ИМИР-София, Нов български университет, Американски университет в България, председател на генералната асамблея на Международната морска организация, член на консултативния съвет на Българо-американския предприемачески фонд. Член на Атлантическия клуб в София, Българския антарктически институт, Кралското географско общество в Лондон и други организации. Кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция, Ордена на Големия кръст на Рио Бранко, Бразилия, Good Conduct Medal, USA Army. През 2008 г. е удостоен със званието почетен доктор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

На 20 ноември 2021 г. ни напусна проф. д.и.н. Иван Йорданов Йорданов

Роден на 13.04.1949 г. в с. цар Самуил, Силистренско. Завършил специалност “История” във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” (1972 ). Работи в Археологически институт и музей при БАН – Филиал в град Шумен от неговото създаване през 1974 г. През 1978 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1992 г. докторска. През 1988 г. е хабилитиран, а през 1996 г. е избран за ст.н.с. I ст. в системата на БАН и съответно професор в системата на образованието.   Един от учредителите на катедра „История и археология” в Шуменския университет и неин ръководител в периода 1995 – 1997 г. Специалист е в областта на средновековната нумизматика и сфрагистика, науки за държавните знаци и символи през средновековието.

Специализирал в Центъра по византинистика към Харвардския университет DumbartonOaks (Вашингтон 1989, 2002, 2004-2005, 2008); Heberden Coin Room (Оксфорд, 1993 г.) и Института по византинистика във Виена (1998 г.).

Проучвал е материали и участвал в конгреси, симпозиуми и семинари във: Вашингтон (1986; 1989; 2002 г.); Санкт-Петербург (1985,1991 и 2002 г.); Атина (1988; 1995, 2001 и 2015  г.); Лондон и Бирмингам (1992, 2006 г.); Оксфорд (1993, 2005); Виена (1981, 1990,1993,1996, 1998, 1999, 2002, 2005, 2006, 2009); Париж (1996, 2001, 2005 г.); Севастопол (1997 г.); Берлин (2003 г.);Комотина и Атон ( 2007); Гренобъл (2008); Ниш (2009); Солун (2009);Янина (2009); Белград  (2016г.) и др.

Професор в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и титуляр по дисциплините “История на Византия” и “Средновековна нумизматика и сфрагистика”; директор на Научния център по византинстика към ШУ.

Главен редактор на сп. “Нумизматика, Епиграфика и Сфрагиситика”. Член на международната асоциация по “Визанатийска сфрагистика” и на редколегията на специалзираното издание “Studies in Buzantine Sigillography”, излизащо във Вашингтон и Лайпциг.

Автор на 10 монографични изследвания и над 300  научни студии, статии и съобщения в наши и чужди издания. По-значимите от тях са „Корпус на средновековните български печати“ в две издания на български и английски и „Корпус на византийските печати от България“ в три тома на английски език.

През 2018 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Шуменския университет.

На 29 октомври 2021 г. ни напусна проф. д.х.н. Галин Петров

Проф. Галин Петров е роден на 8 септември 1938 г. в Шумен. Завършва специалност „Химия“ в Софийския университет през 1961 г. От 1995 г. е доктор на химическите науки. Професор е от 1996 г. Бил е ръководител на Катедрата по органична химия, заместник-декан и декан на Факултета по химия и фармация в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Ректор е на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ от 2000 до 2002 г. Преподавал е и в Югозападния университет.

Научните му изследвания са върху синтези, структури и реактантност на полифункционални органични съединения – метални комплекси, ациклични и хетероциклични съединения (органометална, органофосфорна и хетерофункционална химия). Има над 120 научни публикации, автор е на редица учебници и учебни пособия.