Кандидатсвай онлайн

  • en
  • ru
  • IN MEMORIAM

    На 29 март 2024 г. почина проф. д.м.н. Петър Русев – известен учен и преподавател, с високи, забележителни постижения в математическата наука, математическото образование и израстването на редица учени, Doctor honoris causa на ШУ „Епископ Константин Преславски“.

    Роден e на 28 август 1931 г. в гр. Шумен. Средното си образование завършва в родния си град през 1949 г. Висше образование по специалността “Математика” завършва през 1953 г. във Физико-математическия факултет на Софийския университет.

                От 1953 г. до 1956 г. е редовен аспирант към тогавашната катедра “Висш анализ” на Физико-математическия факултет на Софийския университет под научното ръководство на проф. Л. Илиев. През 1957 г. защитава дисертация на тема „Върху разпределението на нулите на една класа цели функции, представени в интегрална форма”.

                През 1958 г. е вече научен сътрудник в Математическия институт на БАН. През месец януари 1968 г. се хабилитира като старши научен сътрудник II степен към същия институт. През 1978 г. защитава дисертация на тема „Представяне на аналитични функции чрез системите полиноми и функции от втори род на Лагер и Ермит”, за което му е присъдена научната степен “доктор на математическите науки”. През 1983 г., след конкурс, получава научното звание “професор”. Тази длъжност заема в Института по математика и информатика на БАН до месец септември 2002 г. От март 2003 г. работи на трудов договор в ИМИ на БАН по подготовката за издаване от Академично издателство “Марин Дринов” на избрани трудове на акад. Н. Обрешков.

                През 1963 г. проф. Русев е бил на 8-месечна специализация в Отделението по математика на Механо-математическия факултет към Московския Държавен Университет с научен ръководител проф. Б.В. Шабат. От месец октомври 1967 г. до месец юли 1968 г. и от месец октомври 1968 г. до месец юли 1969 г. като стипендиант на фондацията “Александър фон Хумболдт” е на 20-месечна специализация в Математическия Институт на Университета в гр. Гьотинген (Германия), под ръководството на проф. Х. Грауерт.

                Научните интереси на проф. П. Русев са в областта на комплексния анализ в следните направления:

    • Разпределение на нулите на полиноми и цели функции;
    • Функция на Бергман;
    • Класически ортогонални полиноми;
    • Специални функции и интегрални представяния.

    Автор е на 90 научни статии, отпечатани в авторитетни наши и чуждестранни специализирани списания и сборници. През 1984 г. от Издателството на БАН е публикувана неговата монография “Analytic functions and classical orthogonal polynomials” под номер 3 от поредицата Bulgarian Mathematical Monographs. За интереса, който тя предизвиква веднага след нейното появяване, свидетелстват отзивите на редица специалисти от Германия, САЩ, Япония, Кувейт, Полша и други страни. В последствие тази монография беше многократно цитирана и използвана от автори у нас и в чужбина.

    Като гост-професор е чел лекции в:

    • Банаховия център на полската академия на науките – семестър по комплексен анализ (1979 г.) и семестър по теория на апроксимациите (1992 г.);
    • Университета в Триер (Германия) – март-юни 1991 г.;
    • Гьотингенски университет – април-юли 1998 г.

    Проф. П. Русев е член на:

    • Съюза на учените в България;
    • Американското математическо дружество;
    • Дружество за дидактика на математиката (Германия);
    • Съюз на математиците в България.

    През годините е сътрудничил активно на издателските съвети на редица авторитетни математически списания:

    • Fractional Calculus and Applied Analysis – член на издателския съвет;
    • Mathematical Rewiews – референт;
    • Riviista Technica – референт;
    • Serdika Mathematical Journal – референт;
    • Mathematica Balcanika – референт;
    • Kuwait Journal of Science and Engineering.

    Проф. П. Русев е бил председател на Специализирания научен съвет по математика и механика при Висшата атестационна комисия.

    През периода 1974 – 1998 г. под научното ръководство на проф. Русев са изработени и успешно защитени 7 дисертации за получаване на научната степен “кандидат на математическите науки”. Всички тези негови ученици са отдавна хабилитирани преподаватели (включително в чужбина) или старши научни сътрудници в БАН.

    В продължение на повече от 20 години проф. П. Русев взема активно участие във висшето образование по математика. Чел е лекции в СУ “Св. Климент Охридски”, ПУ “Паисий Хилендарски” и ШУ “Еп. Константин Преславски” по: комплексен анализ; диференциални уравнения; линейна алгебра и аналитична геометрия; цели функции; конформни изображения; класически ортогонални полиноми; функции на много комплексни променливи.

    Проф. П. Русев е преподавател (съвместител) в Шуменски университет (тогава ВПИ) от 1971 до 1986 г. Основател е на курса по Теория на аналитичните функции. През този период е член на Факултетския съвет на Природо-математически факултет и на Академическия съвет. За научната, научно-организационната и педагогическата му дейност той е награден с:

    • Орден “Кирил и Методий” II ст. (1974 г. и I ст. (1984 г.);
    • Юбилеен медал “1300 години България” (1981 г.);
    • Юбилеен медал “Марин Дринов” по случай 100 години БАН;
    • Възпоменателен знак “10 години ВПИ” (Шумен – 1981 г.);
    • Юбилейна грамота за принос в създаването и укрепването на Шуменски университет (1996 г.).

    (01.05.1944 – 27.01.2024)

    На 27 януари 2024 година почина дългогодишният преподавател във Факултета по хуманитарни науки, професор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“

    Академичната общност на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ искрено скърби по повод кончината на нашия колега, известен учен и учител на поколения русисти, обществен деец, знакова фигура за град Шумен.

    Проф. д-р Валентина Аврамова е родена в град Шумен в учителско семейство. Завършва Втора гимназия “Н.Й.Вапцаров” в Шумен и Софийския университет по специалностите “Руска филология”, Френски език и Стенография (1966 г.). Преподава руски език и френски език в Икономическия техникум, Втора гимназия “Н.Й.Вапцаров” и СПТУ по индустриална химия в Шумен (1966-1970 г.). Работи като началник на отдел “Култура” при Градския народен съвет, Шумен (1970-1974 г.), съветник в ГНС.

    Постъпва на работа в Шуменския университет през 1974 година. От 1988 година е доцент, а от 2009 година професор в Катедрата по руски език, където чете лекции по Стилистика, Лексикология на съвременния руски език, Съпоставителна лексикология на съвременния руски и съвременния български език, Лингвокултурология. Интересите ѝ са насочени и към изучаването на езика на деловото общуване и превода, в тази област тя издава няколко учебни помагала и речници. Монографията ѝ “Лингвокультурология” е първият труд в България по това ново направление в лингвистиката. Била е декан на Факултета по чужди филологии, зам.-декан на Факултета по хуманитарни науки и дългогодишен ръководител на Катедрата по руски език и Центъра по русистика в ШУ.

    Проф. д-р В. Аврамова е автор на над 100 научни статии, които са публикувани в България и чужбина. Член е на редколегиите на известни славистични издания. Член е на Съюза на учените в България от 1983 г. Организатор на университетски, национални и международни научни форуми, инициатор за провеждането на І международен научен форум „Русское слово на Балканах“ (2012 г.). Много сили отделя за обществена работа, свързана с Дружеството на русистите в България, чийто член е от неговото създаване през 1967 г. и председател на клона в Шумен от 1978 г. В периода 2011 – 2017 г. е Председател на Дружеството, а през 2011 – 2015 г. е член на Президиума на Международната асоциация на преподавателите по руски език, което е показателно за авторитета ѝ в международната славистична колегия.

    Проф. д-р В. Аврамова участва в работата на редица обществени, културни и просветителски организации в България: Народно читалище „Д. Войников“ в Шумен, Фондация „Панчо Владигеров“, Славянско дружество „В. Друмев“, Национален форум България – Русия, дамския дипломатически клуб „Чайка“ в София и др.

    Член е на авторския колектив и редактор на Енциклопедията Шумен. На проф. В. Аврамова принадлежи идеята за издаването на подобна енциклопедия, която е от национално значение, защото много шуменци, събития от региона и обекти в областта са уникални за страната. В над 900 страници енциклопедията проследява историята на региона от най-дълбока древност до 2011 година.

    Дарител на архивни документи, книги и предмети на Регионалния исторически музей, Териториалния държавен архив, Регионалната библиотека “Стилиян Чилингиров”, читалище “Добри Войников – 1856” и ШУ “Епископ Константин Преславски” (библиотеката и Центъра по русистика).

    Активното участие на проф. Аврамова в обществения живот на Шумен и страната е високо оценено с редица награди, сред тях са: медал “Климент Охридски” (1987 г.), Почетен знак на Дружеството на русистите в България (1991 г.), Наградата на Шумен за принос в областта на висшето образование (2008), Почетна диплома за дарители от кмета на Шумен (2012), Златна значка на ШУ (2012), Грамота за дарителство на Държавния архив (2012 г.), на Регионалния исторически музей (2012 г.) и на Регионалната библиотека “Ст.Чилингиров” (2012 г.).

    В сърцата ни проф. Аврамова ще остане завинаги пример за духовен аристократизъм, безкомпромисен професионализъм, колегиалност, отговорност и всеотдайност към каузата на просвещението и човечността.

    Сбогуваме се не само с уважаван колега, но и с добър приятел и съветник, достоен човек, който умееше да вдъхновява и насърчава.

    (04.07.1975 г. – 06.01.2024 г.)

    На 06.01.2024 г. ни напусна проф. д-р Ростислава Георгиева Тодорова-Енчева, родена на 4 юли 1975 г. През 1998 г. се дипломира в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ в бакалавърска и магистърска степен по Теология, през 2002 г. завършва бакалавърска и магистърска степен по Педагогика на изобразителното изкуство (Графика), също в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. В периода 2003-2006 е редовен докторант по изкуствознание. От 2004 г. е хоноруван преподавател, от 2006 г. – асистент, от 2008 г.  – главен асистент. През 2008 г. придобива ОНС „доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства“. През 2013 г. е назначена за доцент по ПН 1.2 Педагогика. От 2021 г. е професор по ПН 8.2 Изобразително изкуство.

    Научните й интереси са изкуствознание, културология, история на изкуството, история на културата, история на религиите, християнско изкуство, православна иконография. Води лекции по История на изкуството, Християнско изкуство, Иконография, История на визуалните изкуства, Теория на изкуството, Теория на художественото творчество, Художествена критика, Художествена рисунка, Перспектива, Пластична анатомия. Творческата й дейност е в в областта на рисунката, живописта и иконописта.

    Специализирала е в Гърция и Турция. През 2019 г. води лекционен курс по Перспектива във Факултета по изящни изкуства в Тракийския университет, Одрин, Турция.

    Автор е на 94 научни публикации – монографии, учебници, учебно помагало, 6 студии и 58 научни статии и над 20 доклада на научни конференции, симпозиуми и конгреси.

    Член е на Съюза на учените  в България, на Представителството на Съюза на българските художници в Шумен и на Дружеството на шуменските художници.

    Остава в сърцата и спомените ни като харизматична, енергична и колоритна личност, вглъбен и ерудиран изследовател, изкуствовед и богослов, обичан преподавател и добър колега.

    На 30.12.2023 г. ни напусна доц.  д-р Лила Мончева – един от първите преподаватели по литература във Висшия педагогически институт (сега ШУ „Епископ Константин Преславски“). Тя отдаде много сили като Ръководител на Катедрата по литература, Декан на Филологическия факултет, Заместник- ректор на Университета, лектор по български език и литература в Сегедския университет. Четири десетилетия доц. Лила Мончева преподава руска класическа литература, руски фолклор, стара руска литература и руска литература на 18 век на студентите филолози във Факултета по хуманитарни науки. Изследователската ѝ работа беше посветена на поетиката на староруската литература, българо-руските литературни връзки през Средновековието, нейните десетки студии и статии са публикувани в престижни издания у нас и в чужбина. Лила Мончева е автор на единствения у нас университетски учебник по руска литература на 18 век.

    В съзнанието ни Лила Мончева ще остане не само като отдаден на работата си, уважаван, талантлив и принципен преподавател, но и като добронамерен и отзивчив колега, който винаги намираше добрите думи за всеки: тя насърчаваше и подкрепяше начинаещите, учеше ни да надживяваме дребнавостите, да прощаваме. Лила се отличаваше със своята етичност, толерантност, деликатност и тактичност, с радостта за успеха на другия, със съчувствието си към чуждата болка!

    Нека в отвъдното душата ѝ намери покой!

    Вечна памет!

    На 9 ноември 2023 г. ни напусна нашият колега и всеотдаен учител на поколения студенти русисти доц. д-р Стефка Калева.

    Доц. д-р Стефка Калева е родена на 13 януари 1961 г. в град Нови пазар. Започва висшето си образование във Висшия педагогически институт в Шумен, но завършва с отличие в Кубанския държавен университет, Краснодар, СССР. На 16 ноември 1988 г. е назначена за асистент по практически руски език на филолози във ВПИ. От 01.12.1992 г. е преназначена за старши асистент, а от 18.06.1997 г. – за главен асистент. На 02.10.2002 г. Висшата атестационна комисия ѝ присъжда образователната и научна степен доктор за защитата на дисертационен труд на тема „Семантичната категория размерност и средствата за нейната репрезентация в съвременния руски литературен език“. На 18.08.2008 г. Висшата атестационна комисия ѝ дава научното звание доцент. Била е ръководител на Катедрата по руски език (2012-2016 г.), заместник-декан на Факултета по хуманитарни науки по акредитацията и качеството на образованието (2008-2016 г.), заместник-ректор по акредитацията и качеството на образованието (2015-2023 г.) на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Специализирала е в Московския държавен университет и в Института за руски език „А. С. Пушкин“. Преподавала е в гр. Лодз, Полша. Автор е на монографии, студии, десетки статии, учебници и учебни помагала. Член е на Съюза на учените в България и на Дружеството на русистите в България.

    Прецизна и отдадена на работата си, учен с изявени интереси в областта на функционалната граматика, теорията на превода, когнитивната лингвистика и лингвокултурологията.

    Доц. Калева бе всеотдаен и изключително ерудиран човек, блестящ ум.

    Добър учител и приятел.

    Готова винаги на всеки да помогне, да съпреживее и да намери най-доброто решение за благото на всички.

    Много ще ни липсва…

    На 27 март 2023 г. ни напусна проф. д.м.н. Грозьо Станилов. Роден е на 28 януари 1933 г. в село Горно Ботево, Старозагорско. През 1957 г. завършва специалност Математика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. От 1970 г. е старши научен сътрудник, II степен, а от 1980 г. – професор по геометрия в Математическия институт на БАН. От 1991 г„ е професор в СУ в катедрата по геометрия и редовен професор в Шуменския университет – във Факултета по математика и информатика и в Колежа в град Добрич. През 1994-1995 е гост-професор в университета в Лайпциг. През 2008 г. е удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Член е на Американския математически съюз, Германското дидактическо дружество, СМБ, СУБ.

    Специализирал е в Киевския университет „Тарас Шевченко“ и в Института „Макс Планк“ в Бон, Стипендиант на фондация Александър фон Хумболдт в Университета на Бон. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема: Върху геометрията на Римановите и на почти Ермитовите многообразия и му се присъжда научната степен доктор на математическите науки. През 1996 г. е гост-лектор в университета в Хамбург. През 2002 г. Хамбургското математическо дружество го избира за почетен член.  Участвал е научни конгреси и конференции в Москва, Варшава, Киото.

    Научните направления, в които работи, са Локална диференциална геометрия, Интегрална геометрия, Риманова геометрия, Диференцируеми многообразия, Риманови геометрии с допълнителни структури, Приложения на компютърната графика в геометрията. Автор и съавтор на десетки учебници за средното училище. Чел е лекции по основните геометрични дисциплини като Аналитична геометрия, Диференциална геометрия, Линейна алгебра и Аналитична геометрия. Повече от 30 години е член на научния съвет за даване на научни степени и звания и рецензент на дисертации и по процедури за звания.

    Главните му научни приноси са:

    • Установяване на един принцип в локалната проектно-диференциална геометрия.
    • Обобщение на Римановата кривина и приложение в многообразия с Риманови и допълнителни структури.
    • Въвеждане на оператори на кривината и приложения.

    Над 100 са научните му трудове, публикувани у нас и в чужбина. В научната литература са въведени и се използват термините кривина на Станилов, кососиметричен оператор на Станилов, оператор на кривина на Станилов.

    На 03 октомври 2022 г. ни напусна чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Виден български езиковед със специални приноси в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология, дългогодишен преподавател в Шуменския университет, негов ректор и ръководител на Катедрата по български език.

    Чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев е роден на 11.11.1931 г. в Ивайловград. Завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1955 г.). От 1959 г. е хоноруван, а от 1960 г. редовен асистент в Катедрата по български език на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1967/1968 г. специализира в Прага, а през 1973 г. защитава докторска дисертация. През 1975 г. се хабилитира като доцент по Българска диалектология и по Съвременен български език, а през 1984 г. става професор. От 1989 г. Т. Бояджиев е член-кореспондент на БАН.

    Неговата професионална компетентност, високата му ерудиция и изключителната му работоспособност са сериозен атестат за утвърждаването на Т. Бояджиев като един от най-изявените съвременни български езиковеди. Паралелно с това демонстрира удивителна способност за съчетаване на изследователската си дейност със способността да работи в екип и да заема лидерски позиции в академичното администриране. От 1983 г. до 1986 г. е ръководител на Катедрата по български език, зам.-ректор и ректор на ВПИ – Шумен. От 1986 г. до 1989 г. Т. Бояджиев е декан на Факултета по славянски филологии на СУ, а през периода 1989 – 1991 г. – директор на Института по български език при БАН.

    През 2001 г. е удостоен с признанието Почетен доктор на ШУ, в същата година е обявен и за Почетен гражданин на Шумен. Проф. Т. Бояджиев е председател на Българския национален комитет на славистите, представител на България в Международната комисия по фонетика и фонология към Международния славистичен комитет и зам.-председател на Международния комитет на славистите.

    Майстор на университетската лекция, притежаващ изключителни умения за работа със студентите, проф. Т. Бояджиев става един от най-уважаваните и обичани преподаватели. Един от най-заслужилите строители и радетели на българския език, той е носител на редица държавни ордени и отличия.

    На 24 ноември 2021 г. ни напусна видния български дипломат и общественик, мениджър и финансист, филантроп с достоен принос в българския обществено-политически живот и благотворителна кауза с висока публична значимост.

    Роден на 1 април 1929 г. в София. През 1943 г. заедно със семейството си емигрира в САЩ, където завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон. Работил е за световната корпорация IBM в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж. През 1980 г. основава собствена компания, занимаваща се с информационни технологии. През 1990 г. се завръща в България. През 1991 г. е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. През 1994 г. става посланик за специални поръчения и министър на външните работи. През 1999 г. е назначен за съветник по външнополитическите въпроси на президента Петър Стоянов и български представител в Консултативния съвет по въпросите на бизнеса към Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа. Участва в директорските бордове на „Креста Маркетинг С. А.“, основател и председател на фондация „Карин дом“ и на Дом „Гаврош“ във Варна, основател и директор на ИМИР-София, Нов български университет, Американски университет в България, председател на генералната асамблея на Международната морска организация, член на консултативния съвет на Българо-американския предприемачески фонд. Член на Атлантическия клуб в София, Българския антарктически институт, Кралското географско общество в Лондон и други организации. Кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция, Ордена на Големия кръст на Рио Бранко, Бразилия, Good Conduct Medal, USA Army. През 2008 г. е удостоен със званието почетен доктор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

    На 20 ноември 2021 г. ни напусна проф. д.и.н. Иван Йорданов Йорданов

    Роден на 13.04.1949 г. в с. цар Самуил, Силистренско. Завършил специалност „История“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (1972 ). Работи в Археологически институт и музей при БАН – Филиал в град Шумен от неговото създаване през 1974 г. През 1978 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1992 г. докторска. През 1988 г. е хабилитиран, а през 1996 г. е избран за ст.н.с. I ст. в системата на БАН и съответно професор в системата на образованието.   Един от учредителите на катедра „История и археология” в Шуменския университет и неин ръководител в периода 1995 – 1997 г. Специалист е в областта на средновековната нумизматика и сфрагистика, науки за държавните знаци и символи през средновековието.

    Специализирал в Центъра по византинистика към Харвардския университет DumbartonOaks (Вашингтон 1989, 2002, 2004-2005, 2008); Heberden Coin Room (Оксфорд, 1993 г.) и Института по византинистика във Виена (1998 г.).

    Проучвал е материали и участвал в конгреси, симпозиуми и семинари във: Вашингтон (1986; 1989; 2002 г.); Санкт-Петербург (1985,1991 и 2002 г.); Атина (1988; 1995, 2001 и 2015  г.); Лондон и Бирмингам (1992, 2006 г.); Оксфорд (1993, 2005); Виена (1981, 1990,1993,1996, 1998, 1999, 2002, 2005, 2006, 2009); Париж (1996, 2001, 2005 г.); Севастопол (1997 г.); Берлин (2003 г.);Комотина и Атон ( 2007); Гренобъл (2008); Ниш (2009); Солун (2009);Янина (2009); Белград  (2016г.) и др.

    Професор в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и титуляр по дисциплините „История на Византия“ и „Средновековна нумизматика и сфрагистика“; директор на Научния център по византинстика към ШУ.

    Главен редактор на сп. “Нумизматика, Епиграфика и Сфрагиситика”. Член на международната асоциация по „Визанатийска сфрагистика“ и на редколегията на специалзираното издание “Studies in Buzantine Sigillography”, излизащо във Вашингтон и Лайпциг.

    Автор на 10 монографични изследвания и над 300  научни студии, статии и съобщения в наши и чужди издания. По-значимите от тях са „Корпус на средновековните български печати“ в две издания на български и английски и „Корпус на византийските печати от България“ в три тома на английски език.

    През 2018 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Шуменския университет.

    На 29 октомври 2021 г. ни напусна проф. д.х.н. Галин Петров

    Проф. Галин Петров е роден на 8 септември 1938 г. в Шумен. Завършва специалност „Химия“ в Софийския университет през 1961 г. От 1995 г. е доктор на химическите науки. Професор е от 1996 г. Бил е ръководител на Катедрата по органична химия, заместник-декан и декан на Факултета по химия и фармация в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Ректор е на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ от 2000 до 2002 г. Преподавал е и в Югозападния университет.

    Научните му изследвания са върху синтези, структури и реактантност на полифункционални органични съединения – метални комплекси, ациклични и хетероциклични съединения (органометална, органофосфорна и хетерофункционална химия). Има над 120 научни публикации, автор е на редица учебници и учебни пособия.