Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"

  • en
  • ЛИСАБОНСКА СТРАТЕГИЯ

    ЛИСАБОНСКА СТРАТЕГИЯ

     

    Европейският съвет приема в Лисабон през март 2000 г. стратегия за развитие на Европейския съюз, която очертава нова роля в света за разширения Европейски съюз през 21 век. ЕС има нова стратегическа цел: “за да подобри качеството на живота на своите граждани и околната среда до 2010 г. Европейският съюз трябва да се превърне в най-конкурентоспособната и динамична икономика на знанието в света, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-добра социална интеграция”.

    Практически измерения на стратегическата визия за ЕС до 2010

    • Бизнесът и гражданите трябва да имат достъп до евтина комуникационна инфраструктура на световно ниво. Необходимо е да се осигури всеки гражданин да има уменията за работа и живот в новото информационно общество: компютърни умения, чужди езици, технологична култура, предприемачески и социални умения. Ще се установи Европейска диплома за основни технологични умения, за да се популяризира дигиталната грамотност в Съюза.
    • Хората са основният актив на Европа и затова в новите условия не трябва да се допускат безработицата, социалната изолация и бедността. Страните членки трябва да са активни социални държави, които гарантират заплащане на труда, социално участие на всички и равнопоставеност на половете, както и предлагане на качествено здравеопазване.
    • Развитието на малкия и средния бизнес е основен акцент в Лисабонската стратегия и затова в нея се посочва, че разходите за стартиране на бизнес и бюрокрацията, която го спира, трябва да се намалят, за да се създаде комфортна среда за развитието на малки и средни предприятия.
    • В общи линии, амбицията за бъдещия Европейски съюз е той да съумява да използва най-добре европейското културно многообразие по посока на създаване на “Европейски патент” във всяка област.
    • Създаването на интегрирана Европейска изследователска зона чрез премахването на пречките за мобилност на учените ще задържи висококачествения изследователски талант в Европа и ще бъде двигател за конкурентоспособността и разбирателството на континента.

    Основни постижения в рамките на изпълнението на Лисабонската стратегия (2000-2004)

    • Създадени повече от 6 000 000 работни места, увеличено ниво на заетостта от 62,5% на 64,3%, намален дял на трайната безработица от 4 на 3%. Реформите в областта на пазара на труда дават плодове, както показва относителната устойчивост на заетостта, независимо от забавения икономически растеж в Европа.
    • Много ключови пазари са изцяло или частично отворени за конкуренция: телекомуникациите, железопътния транспорт на стоки, пощенските услуги, доставките на електричество и газ. Отварянето на тези традиционно монополни пазари, позволява да се повиши качеството на услугите, да се намалят цените и да се модернизират съответните сектори, без негативен ефект върху заетостта. Очаква се скоро да бъде факт и общоевропейското въздушно пространство (наричано още единно европейско небе), което ще намали значително закъсненията и задръстванията във въздушния транспорт.
    • Икономиката на знанието започва да се конкретизира, както показва усиленото проникване на интернет в 93 % от училищата, на също така в предприятията, в публичната администрация и в домакинствата и, от друга страна – прогресивното изграждане на европейско научно-изследователско пространство.
    • При определянето на политиките се отчита подхода на устойчивото развитие. Така много държави-членки започват реформи в пенсионните си системи, за да намерят решение на проблема със застаряването на населението. В същото време действията на ниво ЕС са все по-отчетливо насочени към съхраняването на естествената среда.

    Усилията през първите 4 години от прилагането на Лисабонската стратегия са довели до приемането на около сто регламента, директиви и програми от различен мащаб, гарантиращи постигането на целите, определени в Лисабон.

    Лисабонската стратегия: приоритети в областта на образованието и обучението

    За постигането на амбициозните цели заложени в Лисабонската стратегия цели държавните ръководители искат “не само радикална промяна на европейската икономика, но и сериозна програма за модернизация на образователните системи и системите на социално осигуряване “. През 2002 г., държавните ръководители отиват още по-далеч, като декларират, че “през 2010 г. Европа трябва да бъде лидер по отношение на качеството на своите системи за образование и обучение”.

    За да се случи това са необходимо европейските страни координирано да предприемат някои мерки в областта на образованието и обучението. Всяка от тях ще приложи мерките според своите национални особености и ще бъде насърчавана за прилагането им от сътрудничеството с останалите страни-членки на европейско ниво, чрез обмяната на опит, определянето на общи цели и усвояването на работещите добри решения от партньорите или, както се нарича в европейските институции – чрез отворения метод на координация .

    През 2001 г., в изпълнение на Лисабонската стратегия, Европейският съвет за образование (съставен от министрите на образованието на държавите-членки на ЕС) приема за първи път общи цели, които трябва да бъдат постигнати през 2010 г. от системите за образование и обучение. Една година по-късно Европейският съвет за образование и Европейската комисия приемат 10-годишна работна програма, която ще се осъществява чрез отворения метод на координация. Европейският съвет (съставен от държавните глави на държавите-членки на ЕС) утвърждава тези две споразумения и по този начин те се превръщат в нова стратегическа рамка на сътрудничеството в областта на образованието и обучението между държавите-членки на ЕС.

    Три са основните цели приети от министрите на образованието в полза на гражданите на ЕС и съюза като цяло, които трябва да бъдат достигнати през 2010:

    • Повишаване на качеството и ефективността на системите за образование и обучение в ЕС;
    • Осигуряване на достъп на всички граждани на ЕС до образование и обучение;
    • Отваряне на образователната към другите световни системи.

    Набелязани са също така и 13 специфични цели за различните видове и нива на образование (в образователни институции, в допълнителни квалификационни форми и в придобит опит ), които да превърнат обучението през целия живот в реалност. Най-общо, според тези цели, образователните системи трябва да се усъвършенстват в различните си елементи: обучението на преподавателите; основни умения; използване на ИКТ в обучението; ефективност на инвестициите в образованието; езиково обучение; професионално ориентиране и продължаващо обучение; гъвкавост на системите, която да позволява достъп на всички европейци до образование, мобилност, гражданско образование и др.

    Европа на знанието: целеви нива за образованието и обучението

    Пропорционалното съотношение на хората на възраст от 25 до 64 г. завършили пълен курс на средно образование се е увеличило от 55,4% през 1995 до 64,6% през 2002. Трябва също да се отбележи фактът, че за новите страни-членки на ЕС във възрастовата група на 20-24 годишните това съотношение е по-високо от средното за ЕС – 86% с/у 73 %.

    Броят на младежите, които напускат образователната система без квалификация достига 18,1 % през 2003. Целта определена в Лисабонската стратегия за 2010 г. – 10%, е доста далечна, още повече, че съществуват значителни диспропорции между страните-членки – например в Португалия броят на младежите без квалификация е 41,1% през 2003.

    Участие на възрастните във форми на обучение през целия живот също е далеч от целта на Лисабонската стратегия – 12,5%. Към 2002 г. в ЕС то е едва 8,5% и изисква значителни усилия за създаване на национални програми в областта на ученето през целия живот.

    Съществен проблем през постигането на целите на Лисабонската стратегия представлява и фактът, че 17,2% от младежите в ЕС на 15 годишна възраст не владеят минималните образователни компетентности (четене, писане и смятане).

    Източник: European Commission, COM (2004) 29 final/2

    Лисабонската стратегия и българската политика

    В средата на 2004 г. България приключи преговорите за членство в ЕС и премина от режим на преговори към подготовка за членство в Европейския съюз. Поради напредналия стадий, на който се намират процеса на присъединяване на страната към ЕС, беше оптимизиран координационният механизъм за подготовката на България за присъединяване към Съюза. Новите приоритети налагат акцентът да се премести от процеса на преговорите към подготовката за пълноправно членство. С промени в Постановление № 33 на Министерския съвет от 2002 г. за организация и координация на подготовката на Република България за присъединяване към Европейския съюз и провеждането на преговорите за присъединяване, беше засилен мониторингът върху изпълнението на ангажиментите, поети в хода на преговорите. За тази цел Основният екип за водене на преговорите и Координационният съвет се обединиха в Съвет за координация и мониторинг, който се председателства от министъра по европейските въпроси.

    Към съществуващите 31 работни групи (по една за всяка глава от преговорния процес) се добавят две нови:Работна група № 32 “Политически критерии за членство в Европейския съюз”, ръководена от Министерството на труда и социалната политика, която следи изпълнението на ангажиментите по тези критерии и Работна група № 33 “Лисабонска стратегия”, ръководена от Министерство на финансите, с подгрупа към нея “Икономически критерии за членство в Европейския съюз”, която ще се ръководи от Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите. Работна група “Лисабонска стратегия” и ще има грижата да съгласува всички начинания, свързани с този стратегически документ на ЕС. Работната група се оглавява от заместник-министъра на финансите Любомир Дацов. Още в началото на дейността си в публични изявления членове на работната група Работната група “Лисабонска стратегия” обърнаха внимание на изоставането на България по отношение на изискването на Лисабонската стратегия всяка страна от ЕС да отделя 4% от БВП за научни изследвания, от които 1,25% да са държавни пари. За България този процент е едва 0,5. Стратегията предвижда също така на всяко 12-о дете в Европа да се пада по един компютър, а у нас на 100 ученици се пада по 1/3 компютър. България е последна сред страните-кандидатки за ЕС по осигуряването на достъп до новите технологии в училищата. В тези две области, както и в редица други правителството вече лансира и осигури за 2005 г. средства за обезпечаване на специални марки, които да променят ниските стойности на съответните показатели за страната.