Телескопът Gemini South, засне детайлно изображение на кометата 3I/ATLAS. То показва широката кома и опашката на кометата. Обектът 3I/ATLAS е открит от обзора ATLAS на 1 юли 2025 г. и бързо е разпознат като обект с ретроградна, хиперболична орбита с ексцентричност от ~6 и наклон, надвишаващ 175О, което категорично потвърждава неговия извънслънчев произход. Това е едва третият междузвезден обект (ISO), открит досега, след 1I/’Oumuamua и 2I/Borisov. Първите два проявяват коренно различни физични свойства: 1I (открит през 2017 г.), неочаквано червен, удължен, въртящ се обект, проявява негравитационни ускорения без откриваема активност въпреки задълбочените проучвания, докато 2I (открит през 2019 г.) беше активна комета с газ и прах чиито свойства като цяло съответстваха на кометите в Слънчевата система, макар и с необичайно високо съдържание на CO и нетипични поляриметрични свойства. Така че, 1I, която изглежда като астероид, но е загадъчна, и 2I, която най-вече прилича на позната комета, появата на 3I предлага възможност за изследване на още един член на разнообразната популация на ISO и за тестване дали нейният прах и активност отразяват известни обекти или не. Използват се различни техники на наблюдения – включително астрометрия, фотометрия и спектроскопия – за да се усъвършенства орбитата на 3I, да се открие изпускане на летливи газове и да се характеризират праховите и газовите компоненти на комата за директно сравнение с типични обекти от Слънчевата система.
Първите резултати показват, че 3I е доста червен, подобно на астероидите от тип D, най-вероятно поради активна прахова кома при липса на сублимация на летливи газове в близост до мястото на откриването му. Кинематичният анализ на скоростта му на приближаване в сравнение с очакваното разпределение на скоростта на галактическата популация предполага произход, различен от 1I или 2I, вероятно произхождащ от по-стара звезда с по-ниска металичност. Инфрачервените наблюдения на JWST при хелиоцентрично разстояние 3.3 а.е. разкриват кома, доминирана от CO2, със съотношение на смесване CO2/H2O, което е сред най-високите, регистрирани някога на такова хелиоцентрично разстояние, както и наличието на H2O, CO, OCS, воден лед и прах. Въпреки че вече показва сходни кометни характеристики с 2I, 3I е най-голямата ISO, открита досега, като наблюденията на космическия телескоп „Хъбъл“ ограничават радиуса ѝ от 0.22 до 2.8 km, като се приема албедо ρV = 0.04. Подробното охарактеризиране на 3I, което в момента се извършва от астрономическата общност, е от жизненоважно значение за формирането на нашите очаквания за междузвездни астероиди и комети с различен произход в галактиката, както и за поставянето на 1I и 2I в контекста на по-широката популация от ISO.
Докато спектроскопията и изображенията помагат да се ограничи съставът и морфологията, поляриметрията проучва по уникален начин физическите свойства на обекта – като оптични константи, разпределение на размера на зърната както и формата и структурата на праха в случая на кометна кома или повърхностния реголит – които не могат лесно да се изведат от други техники. В комбинация с фотометрични и спектроскопични данни, параметрите на поляризираната светлина предоставят рамка за теоретични изследвания за ограничаване на физичните свойства на разсейващите среди.
Проучванията показват, че повечето комети попадат в един от двата широки поляриметрични класове: комети с висока поляризация и комети с ниска поляризация. Няколко изключения се отклоняват значително от тези класове. Най-известният случай е C/1995 O1 (Hale–Bopp), който показва стойности на поляризация с около 4% по-високи от типичните комети с висока поляризация при фазови ъгли ≳35О, което води до дефинирането на отделен поляриметричен клас „Hale–Bopp-like”. В продължение на много години Hale–Bopp остава уникален в това отношение, до появата на 2I. Поляриметричните наблюдения на 2I са удивително подобни на тази на Hale–Bopp, въпреки че спектроскопските и фотометричните изследвания установяват, че тя е в съответствие с типичните комети в Слънчевата система. Тези данни утвърдиха 2I като първата ISO с поляриметрични измервания и я поставиха в изключителната класа на Hale–Bopp. Появата на 3I предоставя нова възможност за разширяване на такива изследвания.
На фигурата са показани реконструирани изображения на кометата от поляриметричните наблюдения с VLT телескопа в интервала от 19.07.2025 г. до 21.08.2025 г. Ясно се очертава широката опашка на кометата.
Екипът на Астрономическия център на Шуменския университет е един от първите в България, които успяха да снимат кометата. На видеото е показан част от пътя на кометата заснета на 3.07.2025 г. с 40-см телескоп на АЦ от доц. д-р Борислав Борисов.
Бледото петънце, което се движи надясно от центъра, малко над хоризонталната линия е кометата.
Изследванията от българска страна се подкрепя от проект № KΠ-06-H88/5 (декември 2024) „Физични свойства и химичен състав на астероиди и комети – ключ към задълбочаване на познанията за произхода и еволюцията на Слънчевата система“ финансиран от Фонд научни изследвания на МОН.
Публикация:
Gray, Z. et al. (2025). Extreme Negative Polarization of New Interstellar Comet 3I/ATLAS. The Astrophysical Journal Letters, 992, L29. DOI: 10.3847/2041-8213/ae0c08
Автор на текста: доц. д-р Галин Борисов, Институт по Астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория — БАН.
| Публикувано на 28/11/2025 |