На 3 май 2025 г. в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ се проведе пленарна научна сесия – част от тридневните чествания, посветени на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност, организирани от Варненската и Великопреславската митрополия.
Събитието уважиха вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, Негово светейщество – Даниил – Патриарх Български и Митрополит Софийски, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Високопреосвещените митрополити на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Неврокопски Серафим, Врачански Григорий и Преосвещения Велбъжски епископ Исаак – викарий на Софийския митрополит. Сред гостите бяха кметът на Шумен проф. Христо Христов и екипът му, народният представител Веселин Вешев, областният управител Катя Иванова, председателят на Общинския съвет в Шумен Ася Аспарухова, ректорът на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, представители на академичната общност, граждани.
Покръстването коренно променя съдбата на българската държава по отношение на нейното културно-политическо развитие. Създаването, въвеждането и разпространението на нашата писменост и книжнина неразривно се свързва с имената на Светите братя Кирил и Методий. Величието на тяхното дело има европейски измерения и предначертава културното развитие на значителна част от съвременния свят. Шуменският университет като наследник на Плисковско-Преславската школа има важна мисия – да пази и съхранява историческата памет за тези събития и да предава на поколенията знанията, завещани от нашите предшественици, приветства ректорът на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ проф. д.н. Наталия Витанова присъстващите в Аулата.
Ако не беше държавническият акт на цар Борис, не е ясна съдбата на славянските племена, които като апетитна хапка и за Изтока, и за Запада отдавна щяха да бъдат претопени. Вместо да изчезнат, се роди славянската цивилизация, заяви в словото си вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя определи покръстването като държавен акт, равен по значимост само на създаването на българската държава от хан Аспарух. С покръстването българската държава навлиза в съвършено нов период от своето политическо и културно развитие, става важен фактор в цяла Европа, посочи Йотова.
Наш дълг е съхраняването на стореното от св. княз Борис Михаил, на светите братя Кирил и Методий, на техните приемници във времето, като прославяме тяхната памет и изследваме с усърдие тяхното дело, подчерта в словото си Негово Светейшество Даниил. Той е първият български патриарх, който посещава Шуменския университет. По този повод ректорът проф. д.н. Наталия Витанова му връчи почетен плакет.
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан също приветства участниците в пленарната, като каза, че покръстването на българския народ в 865 г. и християнизацията му чрез дейността на основаната от княз Борис в 870 г. и оформила се малко по-късно като национално правослaвна Българска църква доведе до най-дълбок, велик прелом, във всестранния културен живот на българския народ. До една истинска онтологична промяна на неговото духовно битие.
Доклади в научната сесия поднесоха проф. Веселин Панайотов от Шуменския университет, проф. д-р Павел Павлов и доц. Екатерина Дамянова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Магдалена Легкоступ – декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и гл. ас. д-р Росен Русанов.
Снимки: Кирил Кирилов, ЦКР
| Публикувано на 05/05/2025 |