Кандидатсвай онлайн

  • en
  • ru

    • Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“

    Научният център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ – Шумен, или според названието му на немски език – Zentrum für mediävistische Studien St. Erzengel Michael – Shoumen, Bulgarien (т.е. Център за средновековни изследвания „Свети Архангел Михаил“), е основан от преподаватели от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и културни дейци от Шумен, със съдействието на Австрийската научна общност (Österreichische Forschungsgemeinschaft – ÖFG) и по проект MOEL-188 на доц. д-р Димитър Дунков от Института по германистика в Залцбург.

    Целта на Научния център е интердисциплинарното проучване и популяризиране на българското културно и историческо наследство от ІХ – ХХI век в общоевропейски контекст и на австрийската култура и наука в България.

    Цел на Научния център също е асоциирането му в системата на подобни научни организации в Австрия и други европейски университети и съвместна научна работа с тях. В съответствие с европейската университетска практика Центърът предлага и интердисциплинарни цикли от лекции по проблемите на Средновековието и следващото го културно време.

    Средствата за постигане на целите са: интегриране с програмите на Европейския съюз за културна деятелност, развитие на културите на регионите във връзка с идентични цели и средства. Общественополезна дейност чрез провеждане на семинари, конференции, изложби, издателска дейност, експозиции, теренни и религиозни проучвания. Проучване на архитектурни, литературни, художествено-живописни, фолклорни паметници на християнската култура и свързаните с тях богослужения.

    Научният център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ – Шумен, е Сдружение с нестопанска цел, регистрирано в Шуменския окръжен съд http://register.shoumen-cci.com/info.php?id=19 съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, реализиращи се в обществена полза.

    Основни документи, регламентиращи дейността, са: Устав на Научния център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“, приет на учредителното събрание за създаване на Сдружение с нестопанска цел „Научен център за православна култура и изкуства „Св. арх. Михаил“ – гр. Шумен, проведено на 2.10.2007 г., и Правилник за устройството и дейността на Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“.

    От края на май 2008 г. Научният център е структурно звено на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, като има правото да участва самостоятелно с проекти пред университетски, национални или чужди организации.

    Правилник

    Устав

    • Проф. д.ф.н. Розалия Ликова, филолог
    • Естер Гонзалез Лопез (Esther Gonzalez), художник – Мексико.
    1. Проф. д-р Страшимир Митков Цанов – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски” – председател;
    2. доц. д-р Димитър Дунков, филолог – Институт за германистика – Залцбург; Българско училище „Орфей“ в Линц, Австрия;
    3. инж. Красимир Велков (Шумен);
    4. д-р Ваня Колева, филолог – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна.

    д-р Ваня Колева, филолог – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна.

    1. Проф. д.и.н. Тотю Тотев (22.12.1930 – 06.12.2015), археолог и богослов – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    2. Проф. д.ф.н. Христо Трендафилов, филолог – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    3. Проф. д.ф.н. Дечка Чавдарова, филолог – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    4. Проф. д.ф.н. Денка Кръстева-Петрова, филолог – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    5. Проф. д-р Ян Шафин, декан на Православния богословски факултет, катедра „Църковни деяния и византология“ на Университета в Прешов, Словенска република.
    6. Проф. д.ф.н. Сава Сивриев – почетен председател.
    7. Доц. д-р Цветанка Янакиева, филолог – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    8. Доц. д-р Стефан Стефанов, богослов – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    9. Доц. д-р Валентин Кулев, художник – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    10. Доц. д-р Нели Василева, филолог – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ (Варна).
    11. Доц. д-р Стела Дончева, археолог – Исторически музей (Шумен).
    12. Доц. д-р Наталия Няголова, филолог – Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.
    13. Доц. д-р Александър Генадиевич Степанов, филолог – Тверски държавен университет (Русия); от 2014 г. – Институт за чужди езици и литератури на Ланчжоуския университет (Китай).
    14. Д-р Ассунта Карито-Брунети, филолог – Неапол (Италия).
    15. Д-р Елвира Катуш (25.05.1950 – 21.11.2014) – Будапещенски университет (ELTE), Институт по славянски и балтийски филологии.
    16. Д-р Юри Стоянов – Институт по ориенталистични и африканистични изследвания към Лондонския университет (School of Oriental and African Studies, University of London).
    17. Гл. ас. д-р Юлиян Великов, богослов – Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.
    18. Д-р Татяна Танчева, преводач (София).
    19. Д-р Петър Трендафилов, филолог (Шумен).
    20. Д-р Надежда Цочева, филолог (Шумен).
    21. Д-р Константин Делов, писател (София).
    22. Доц. д-р Красимира Александрова – директор на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.
    23. Гл. ас. Янка Драгомирова, богослов – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    24.  Деян Евтимов, художник – директор на Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ (Шумен).
    25. Тоня Цанева, реставратор и иконописец – Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ (Варна).
    26. Захари Карабашлиев, писател (София) и доктор хонорис кауза на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.
    27. Ивайло Димитров, филолог (София) – докторант на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    28. Доц. д-р Пламен Панайотов – Шуменски университет „Епискох Константин Преславски”.
    • На 29 ноември 2006 г. в Шумен е проведена юбилейна научна конференция под наслов „Културното и литературно дело на Димитър Подвързачов“, посветена на 125-годишнината от рождението на писателя.
    • На 7 и 8 юни 2007 г. в Шумен е проведена национална научна конференция под наслов „Сънищата на Пенчо Славейков и безсъниците на Пейо Яворов“, посветена на стогодишнината от излизането от печат през 1907 г. на двете, програмни за българската индивидуалистична култура, книги – „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков и „Безсъници“ на Пейо Яворов.
    • На 26 октомври 2007 г. Шумен е проведено юбилейно четене „Проф. д. ф. н. Розалия Ликова на 85 години“.
    • На 20 ноември 2008 г. в Шумен е проведена първата научна конференция „Представи за българския литературен канон – Х-ХХ век“.
    • На 26 ноември 2009 г. в Шумен е проведена втората национална научна конференция „Представи за българския литературен канон – Х-ХХ век“.
    • Другата българска литература. 125 години от рождението на Димитър Подвързачов. Нови изследвания (Текстове от Юбилейната научна конференция, проведена в Шумен на 29 ноември 2006 г.). Електронно издателство „Литературен свят“, бр. 4, декември 2008 http://literaturensviat.com/?p=4221.
    • Другата българска литература. 125 години от рождението на Димитър Подвързачов (Текстове от юбилейната научна конференция, проведена в Шумен на 29 ноември 2006 г.). Съставител, отговорен редактор – Сава Сивриев. София, „Дилок“, 2009. – 261 с., мека корица. – Отзив: Простори. Списание за литература и изкуство. Варна, Кн. 2, 2011, с. 93 – Преглед на книги.
    • Представи за българския литературен канон. Книга I. Съставител, отговорен редактор – Сава Сивриев. Велико Търново, „Фабер“, 2009. – 215 с., мека корица.
    • Представи за българския литературен канон. Книга ІI. Съставител, отговорен редактор – Сава Сивриев. Велико Търново, „Фабер“, 2010. – 240 с., мека корица.
    • Сънища и безсъници. Съставител, отговорен редактор – Сава Сивриев. Велико Търново, „Фабер“, 2011. – 140 с., мека корица.
    2007
    • Велков, Кр. Индивидуална двуетажна еднофамилна жилищна сграда. Кн.1 и 2. Шумен, „Техносистем“, 2007.
    • Колева, В. Фолклор, митология и литература. Варна, LiterNet, 2007. – 208 с.
    • Янакиева, Цв. Архивски Номоканон. Български ръкопис от XIV век. Фототопно изд. Шумен, 2007. (В съавторство с Ангел Кръстев.)
    2008
    • Делов, К. Меки камъни. София, 2008.
    • Добрев, Ив. Старобългарски студии. Св. Иван Рилски. Slaviа Verlag, Линц (Австрия), 2008.
    • Добрев, Ив. Два Самуилови надписа. Slaviа Verlag, Линц (Австрия), 2008.
    • Добрев, Ив. Прозрения в българската старина. Slaviа Verlag, Линц (Австрия), 2008.
    • Дончева, Ст. Кръстокуполните църкви в Първото българско царство. Велико Търново, „Фабер“, 2008. – 370 с.
    • Карабашлиев, З. 18% сиво. Роман. София, „Сиела“, 2008.
    • Сивриев, С. Литературна археология. София, „Български писател“, 2008 (2006 на корицата).
    • Стефанов, Ст. Социалната мисия на българската православна църква. Шумен, „Аксиос“, 2008.
    • Цочева, Н. Чавдар Мутафов и българската култура между двете световни войни. София, „Изток – Запад“, 2008. – 222 с.
    2009
    • Карабашлиев, З. Кратка история на самолета. Разкази. София, „Сиела“, 2009.
    • Колева, В. Фолклор, митология и литература. Второ електронно издание: „Литературен свят“, бр. 7, март 2009 http://literaturensviat.com/?p=7915 .
    • Сивриев, С. Книга Псалтир и българската поезия. Второ електронно издание: „Литературен свят“, бр. 5, януари 2009 http://literaturensviat.com/?p=5589 .
    • Сивриев, С. Литературна археология. Второ електронно издание: „Литературен свят“, бр. 6, февруари 2009 http://literaturensviat.com/?p=6603 . – Рецензия: Антонова, Мария. Литературната археология на Сава Сивриев. // „Литературен свят“, бр. 35, декември 2011 http://literaturensviat.com/?p=47547 .
    • Трендафилов, Хр. Инициали. Четири колекции (Изход към Москва. Завръщане в Санкт Петербург. Бездъннo езерo. Български шевици). Електронно издание: „Литературен свят“, бр. 6, февруари 2009 http://literaturensviat.com/?p=6977 .
    • Чавдарова, Д. Rus(оист)кият идеал. Понятието естественост и автопортретът на руснака в руската литература на ХІХ век. Велико Търново, „Фабер“, 2009.
    • Чавдарова, Д. Литература 10 клас – ПП. София, 2009. (В съавторство с: Владимир Атанасов, Добрин Добрев, Симеон Хаджикосев, Юрий Проданов.). – 208 стр.
    2010
    • Великов, Ю. Словото за Образа. Теодор Абу Кура и свети Кирил Философ и защитата на светите икони през девети век (Патрологично осветление). София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2010. – 182 с.
    • Карабашлиев, З. Откат. Сбoрник c пиеcи и диaлoзи. София, „Сиела“, 2010.
    • Карабашлиев, З. Приказка. София, „Сиела“, 2010. (В съавторство със Силвия Карабашлиева.)
    • Чавдарова, Д. Храната/трапезата в руската литература. ХVІІІ – началото на ХХ век (Метафора и изобразена реалност). Велико Търново, „Фабер“, 2010.
    2011
    • Великов, Ю. Образът на Невидимия. Иконопочитанието и иконоотрицанието през осми век. В. Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2011.
    • Дончева, Ст. Старобългарски производствен център за художествен метал при с. Новосел, Шуменско (В съавторство със Стойчо Бонев.). Велико Търново, „Фабер“, 2011. – 332 с.
    2012
    • Сивриев, С. Екзегези. Из историята на българската литература. София, „Карина – Мариана Тодорова“, 2012. – 327 с., ISBN 978-954-315-073-1.
    • Стефанов, Ст. Евхаристията в катакомбното изкуство – образци, приемственост, литургически аспекти. Тола, 2013. – 472 с., ISBN 978-954-92990-1-4.
    2013
    • Делов, К. „Bar Jeremy“. София, Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013.
    • Кръстева-Петрова, Д. Политически метафори и сюжети в руската литература на XVIII – XIX век (литература – идеологическа история – неофициални разкази за двореца). Шумен, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2013. – 315 с.
    • Цанов, С. Историята – събития и текстове. Шумен, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2013. – 190 c., ISBN 978-954-577-675-5.
    2014
    • Колева, В. Часовникът и воденицата. Българският фолклор и литература. София, „Карина – Мариана Тодорова“, 2014. – 242 с., ISBN 978-954-315-078-6.
    • Кръстева Д. Из тематичните паркове на руската култура и литература (културен контекст и литературна тематична линия). Шумен, Университетско издателство, 2014.
    2015
    • Кръстева Д. Владетелят, престолонаследникът и писателят наставник в епохата на Николай І (литературен модел – личност – общество). Шумен, Университетско издателство, 2015. – 260 с.
    2016
    • Цанов, С.  Смъртта на цар Самуил в текстовете на българската култура. Шумен: УИ  „Епископ Константин Преславски”, 2016, 144 с.
    • Цанов, С. Българската поезия от Освобождението до Първата световна война(модерни тенденции). Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2016 – http://litermedia.com/index.php?ind=downloads&op=entry_view&iden=224, 215 с.
    •  Цанов, С. Българската литература от Освобождението до Първата световна война(тематизации на миналото в прозата). Шумен: УИ  „Епископ Константин Преславски”, 2016 – http://litermedia.com/index.php?ind=downloads&op=entry_view&iden=23, 216 с.
    2017
    • Карабашлиев, З. Хавра. София: „Сиела”, 2017
    • Цанов, С. Българската поезия от Освобождението до Първата световна война(модерни тенденции) /второ допълнено издание/. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2017 – http://litermedia.com/index.php?ind=downloads&op=entry_view&iden=246, 241 с., ISBN  978-619-201-267-0 – второ издание
    • Цанов, С.  Българската литература от Освобождението до Първата световна война(тематизации на миналото в прозата)/второ долълнено издание/. Шумен: УИ  „Епископ Константин Преславски”, 2017 –  http://litermedia.com/index.php?ind=downloads&op=entry_view&iden=247, 220 с., ISBN  978-619-201-266-3 – второ издание
    • Сивриев, С. Индивидуализмът в българската лирика от края на ХІХ и началото на ХХ век. Изд. „ Карина- Мариата Тодорова“, София, 2017, стр.340, ISBN 978-954-315-087-8.
    2018
    • Цанов, С. Библейски сюжети и символи в българската литература. Шумен: УИ “Епископ Константин Преславски”, 2018, 120 с., ISBN  978-619-201-264-9
    •  Карабашлиев, З.  Жажда. София: „Сиела”, 2018
     2021
    • Карабашлиев, З.  Опашката. София: „Сиела”, 2021
    2022
    • Цочева, Н.  Поетика на меланхолията в контекста на българския модернизъм и постмодернизъм.  Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2022, ISBN: 978-619-201-546-6

     

    ПУБЛИКАЦИИ НА ЧЛЕНОВЕ НА ЦЕНТЪРА ЗА ПЕРИОДА 2017 – 2022 ГОДИНА

    Публикации на проф. д.ф.н. Д. Чавдарова:
    • „Шуменски текст“ в българската литература/култура (опит за реконструкция). // Страница, 2021, № 4/2022, №1, с. 216-230.
    • Концептуализация еды/кухни в литератуных путешествиях Н. Лейкина “Под южными небесами“ и “Где апельсины зреют“. // Во власти культуры и текста. Сбоник научных трудов к юбилею доктора филологических наук, пофессора Галины Петровной Козубовской. Ред. Е. Ю. Сафронова. Барнаул: АлтГПУ, 2021, с. 236-251. 498 с. ISBN: 978-5-907487-05-5
    • Образ фланера и его трансформации в творчестве Достоевского с точик зрения автоинтертекстуальности. // Limes Slavicus 6, свитък Б. 200 години от рождението на Достоевски. Шумен, Уи, 2021, с. 125-149.
    • Трансформация на романа „Престъпление и наказание“ в римейка на В. Пьецух „Новата московска философия“ (аксиологизация на класиката). // Любословие, 2021, № 21, с. 151-163.
    • „Все не так, как надо…“: От пародии Владимира Высоцкого до ремейка Вячеслава Пьецуха (аксиологизация русской класики). // Acta Universitatis Lodziensis. Folia Litteraria Rossica 14, Łódź, 2021, s. 215-230.
    • Метафора пища-любовь в прозе Чехова и границы мифопоэтического подхода. //ЧЕХОВ ВЪВ ВИЗУАЛНАТА И СЛОВЕСНА КУЛТУРА НА ХХ И ХХI ВЕК. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“ Велико Търново, 2021, с. 31-40. Доклади и съобщения от Международната научна конференция, посветена на 160-годишнина от рождението на Антон Павлович Чехов Велико Търново 15–17 юли 2020 г.
    • Гротеската на Гогол в „Миналото“ на Стоян Заимов и „Чардафон Велики“ на З. Стоянов. // Време и приемственост. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Юлия Николова. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски“, 2021, с. 317-328.
    • О Ежи Фарыно, импакт факторе, географии научных путешествий и семиотике. // Семантизация – концептуализация – смысл. Сборник в честь 80-летия профессора Ежи Фарыно. Siedlce: Instytut Kultury Regionalnej I Badan Literackich im. Franciszka Karpińskiego, 2021, s. 11-16.
    • Концепт многострадальность – константа русской культуры. // Семантизация – концептуализация – смысл. Сборник в честь 80-летия профессора Ежи Фарыно. Siedlce: Instytut Kultury Regionalnej i Badan Literackich im. Franciszka Karpińskiego, 2021, s. 97-112.
    • Българският манталитет у С. Табаков през българския образ в разказа на Вл. Даль „Болгарка“ (Имагинистичен коментар). // Limes Slavicus 5. Културни концепти на славянството. Шумен, издателство на Шуменския университет „Епископ Константин Праслевски“, 2020, с. 79-86.
    • Темата за града в поезията на Хр. Смирненски и Ал. Блок. // Любословие, № 20. Компаративистиката. УИ „Епископ Константин Преславски“, 2020, с. 121-134.
    • Интерпретациите на един Чеховски сюжет в творчеството на Елин Пелин и Карел Чапек в ракурса на литературната компаративистика. // Електронно списание LiterNet, 15.07.2020, № 7 (248)
    • Малчо Николов в контекста на българската литературоведска русистика през ХХ век. // Българската литературна критика – позиции и контексти. Сборник с научни изследвания. Съставител: Александра Антонова. София, издателски център „Боян Пенев“, 2020, 244-255.
    • Етническите стереотипи в римейка на Н. Коляда „Dreisiebenas (тройкасемеркатуз) или Пиковая дама“. // За смисъла на догадките. Сборник в чест на 70-годишнината на доцент Румяна Евтимова. Редактори: Р. Парашкевова и А. Вачева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 222-234.
    • Мотивът за детството в творчеството на Ф. М. Достоевски в различни методологически перспективи. // Руският класически логос. Измерения и посоки. Юбилеен сборник, посветен на доц. Д-р Николай Нейчев. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. 2019, С. 53-72.
    • Москва и Петербург в дорожных записках Ивана Вазова „Вне Болгарии“. // Русский травелог ХVIII-XX веков. Под ред. Н. А. Ермаковой. Новосибирск, 2019, с. 196-217. Министерство науки и высшего образования Российской федерации. Новосибирский государственный педагогический университет. Институт филологии, массовой информации и психологии.
    • Още веднъж за преводите на „Потомка“ на руски език“. // Елисавета Багряна. 125 години от рождението й. Съставителство и научна редакция: Людмила Хр. Малинова, Кристина Йорданова, Маринели Димитрова
    Издателство „Парадигма“, София, 2019 г., 397 с. ISBN 978-954-326-410-0, с. 264-271.
    • Д. Чавдарова, Мл. Енчев. Концептуализация авиации в поэзии Елисаветы Багряны. // Russian Literature, vol. 107-108, august-october 2019. Zagreb Avant-Garde Symposium (Neo-)Mythologism in Slavic Literature and Culture, Pages 261-279.
    • Homo legens в романе Ивана Вазова „Под игом“ – болгарский студент из России между Базаровым, Раскольниковым и Вертером. // Сибирский филологический журнал, 2019, № 2, с. 87-97.
    • Другой как свой или Ненужность перевода. Концептуализация болгарского языка в русской поэзии 20 века. // Другой в литературе и культуре. Сборник научных трудов в двух томах. Т. 1. Москва, НЛО, 2019. Ред.: А. Г. Степанов и С. Ю. Артемова. С. 230-240.
    • Limes Slavicus: A Project of the Department of History and Theory of Literature at Konstantin Preslavsky University of Szumen (Bulgaria). // Colloquia Humanistica 8, 2019. Hierarchies and Bondaries. Structuring the Social in Eastern and the Mediterranean (превод на английски език на Светлана Неделчева).
    • Limes Slavicus – Културни концепти на славянството (представяне на проекта на Катедрата по история и теория на литературата). // Любословие, 2019, 321-334.
    • Концепт „спящий народ/спящий герой“ в чешской и польской культурах/литературах. // Limes Slavicus 3. Културни концепти на славянството. С. 115-135. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2018 (в съавторство с Рачо Чавдаров).
    • К вопросу о сравнительном исследовании славянских литератур (интерпретации одного сюжета в творчестве А. П. Чехова, Елина Пелина, К. Чапека). в: „Высокий лад, глубокий мир: между реализмом и постмодернизмом“. Redakcja Ewa Kozak, Walentyna Krupowies, Barbara Stelinowska, Joanna Tkaczyk, Siedlce 2018, с. 87 – 106.
    • Тургеневский сюжет как житейский и киносюжет (Юлия Вревская). – Спасский вестник. Под ред Е.Н. Левиной. Вып. 26. Ч. 2. Тула: Аквариус, 2018. С. 240-257 (в съавторство с Денка Кръстева).

    • Konceptualizacija avijacije u poeziji Elisavete Bagrjane // Neomitologizam u kulturi 20. i 21. Stoljeca (ur. Jasmina Vojvodic). Zagreb: Disput, 2018, str. 273-283
    ISBN 978-953-260-312-5
    • Съотношението живот-изкуство в един постмодернистки римейк на Чеховата „Чайка“ (повестта на В. Кувалдин „Ворона“). // Интерпретираме руската литература. Сборник в чест на 75-годишнината на проф. дфн Петко Троев. Съст. И ред. А. Вачева, Г. Петкова, Р. Парашкевова. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 99-111. http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/29150

    • Концептуализацията на влака в българската поезия от 30-те години на ХХ век. // Литература и техника. Сборник с доклади от научна конференция, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 9–11 март 2018. София: Университетско издателство „Св. Кимент Охридски“, 2018, с. 205-215. Съставители: Н. Стоянова, С. Данова, В. Игнатов, М. Русева. г.
    • Голямата история“ и „малките разкази“ в творчеството на Чудомир. // Чудомир, другите, годините. Казанлък, Велико Търново, „Абагар“, 2018, с. 191-198.
    • Ентомологичният код в творчеството на Иван Методиев. // Книга за Иван Методиев. Проекти за свят. Институт за литература – БАН, Издателски център „Боян Пенев“, 2018, с. 101-121.
    • Концептът многострадалност в руската култура (въведение в темата). // Limes Slavicus 2. Културни концепти на славянството. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски, 2017, с. 184-200.
    • Мифологизация русско-болгарской языковой близости в русской поэзии ХХ века. // Културни концепти на славянството. 2017, с. 373-382.
    • Болгарская действительность, увиденная сквозь призму творчества Гоголя // Гоголь и славянский мир: Шестнадцатые Гоголевские чтения : Сб. науч. статей по материалам Международной научной конференции, Москва, 29 марта; Белград, 30 марта – 4 апреля 2016 г. / Департамент культуры г. Москвы; «Дом Н. В. Гоголя – мемориальный музей и научная библиотека»; под общ. ред. В. П. Викуловой. – М. ; Новосибирск : Новосиб. изд. дом, 2017. – С. 174-180.

    ДОКЛАДИ:
    • Аксиологизацията на руската класика в руската литература на ХХ век (от Вл. Висоцки до римейка). // Повторение и обновление. Практики на римейка. Софийски университет, 30.11-2.12. 2020.
    • Литературата във вестника, вестникът в литературата. // Международен Колегиум. Шумен, 12.11.2020.
    • Метафора любовь-пиша и границы мифопоэтического подхода. // Чехов в словесной и визуальной культуре 20-21 веков. Июль, 2020.
    • Малчо Николов. // Българската литературна критика – позиции и контексти. Октомври, 2019.
    • Още веднъж за руските преводи на стихотворението на Е. Багряна „Потомка“. // Кръгла маса по случай на 125 годишнината от раждението на Е. Багряна. София, 12 ноември 2018.
    • Хр. Смирненски и Ал. Блок: мотивика и метафорика. // Юбилейна научна конференция. БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 13-14 ноември, 2018.
    • Тургеневский сюжет как литературный и киносюжет (Юлия Вревская). // Юбилейная научная конференция «200 лет со дня рождения И. С. Тургенева: история культуры и мемориальный музей писателя»! Спаское Лутовиново, 12 октября 2018.
    • Idee Cw. Todorova o dialogu między kulturami w książce “Na obcej ziemi”. Доклад пред дружеството „Адам Мицкевич“ – Шиедлце, Полша. Ноември, 2017.
    • Концептуализацията на влака в българската поезия от 30-те години на ХХ век. // Международна научна конференция „Литература и техника“, 8-10 март 2018.
    • „Голямата история“ и „малките разкази“ в творчеството на Чудомир. // Научна конференция „Чудомир, другите, годините. Казанлък, 1 март 2017.
    • Руският литературовед и Православието. // „Надмощие и приспособяване“. Научна конференция, посветена на 80-годишнината на проф. Н. Георгиев. СУ „Св. Климент Охридски“, 24-25 април, 2017.
    • Съотношението живот – изкуство в постмодернистките интерпретации на Чеховата „Чайка“ (повестта на В. Кувалдин „Ворона“). // Четения на Катедрата по руска литература при СУ „Св. Климент Охридски“, посветени на 75 годишнината на проф. Петко Троев. София, 24.10.2017.
    Публикации на проф. д-р Страшимир Цанов
    • Osud, Smrt’ a Zmysel v Debeljanovovej poezii. – Bъв: Vertigo, 2017, №4, ISSN 1339-3820, s. 44 – 47
    • Метафората „турско робство“ – концепт на българската национална култура. – В: Проглас, 2017/том 26/бр.2, ISSN 2367-8585, 255 – 261. – ERIH PLUS, CEEOL, Rootindexing, International Citation index и др.
    • .България в евразийския идеологически контекст на Николай Трубецкой. В: LIMES SLAVICUS 3. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2018, ISSN 2603-3127 (Print), ISSN 2603-3135 (Online), с. 193 – 209
    • Пенчо-Славейковият епистоларен образ на руското православие. – В: LIMES SLAVICUS 4. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2019, ISSN 2603-3127 (Print), ISSN 2603-3135 (Online)
    • Поп Богомил и цар Самуил в контекста на Ботевото философско-историческо
    мислене. – В: Матеріали V Міжнародного науково-методичного семінару болгарської
    мови, літератури, культури та історії (19–20 травня 2016 р.); [збірник тез],
    Бердянськ : БДПУ, 2017, с.102-105

    • Раковски и аксиологизирането на хайдутството в българската културна памет – В: Матеріали VII Міжнародного науково-методичного семінару болгарської
    мови, літератури, культури та історії (25–26 травня 2018 року.), Бердянськ :
    БДПУ, 2018, с.55-60, ISBN 978-966-7828-57
    Христо Огнянов. – В: Речник на българската литература след Освобождението. –
    • http://www.dictionarylit-bg.eu/Христо-Дамянов-Огнянов – 2018 Г.
    • . Петко Тодоровата „Приказка” – модернистичен синтез между фолклорна символика и Метерлинкови идеи. – В: Матеріали IX Міжнародного науково-методичного семінару болгарської мови, літератури, культури та історії (22–23 травня 2020 року.), Бердянськ : БДПУ, 2020, с.59 – 65, ISBN 978-966-197-723-4
    • ”Тъмният герой” на Вазов и неподчинението на авторитета. Limes Slavicus 5, Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски, 2020, с.144 – 159, ISSN 2603-3127 (Print), ISSN 2603-3135 (Online), реферирано в CEEOL
    • „Иов” на Илия Волен – вяра и идеология. В: Слово и общество. Международен филологически колегиум. Т. II, Шумен, УИ “Епископ Константин Преславски”, 2021, с.76-82, ISSN 2738-8581(Online)
    • Ослепяването на Самуиловите войници през 1014 година – юридически контекст на трагичното историческа събитие. – В: Матеріали І Міжнародної славістичної конференції, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія / за заг. ред. О. О. Маленко. Харків – Шумен : ХІФТ, 2021, с.298 -304, ISBN 978-966-1630-51-1
    • Пред очите на Бог и партията:Иов и Киро Джелебов в „Хайка за вълци”. Limes Slavicus 6 А, Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски, 2021, с.168 – 181, ISSN 2603-3127 (Print), ISSN 2603-3135 (Online), реферирано в CEEOL


    Публикации на проф. д.ф.н. Денка Кръстева

    Монографии
    • Кръстева Д. Владетелят, престолонаследникът и писателят наставник в епохата на Николай І (литературен модел – личност – общество). Шумен, Университетско издателство, 2015. – 260 с.
    • Кръстева Д. Из тематичните паркове на руската култура и литература (културен контекст и литературна тематична линия). Шумен, Университетско издателство, 2014.
    • Кръстева Д. Политически метафори и сюжети в руската литература на XVIII-XIX век (литература – идеологическа история – неофициални разкази за двореца) Шумен, Университетско издателство, 2013. – 315 стр.

    Студии
    • Денка Кръстева, Цветочный код и визуализация в метафорической истории и теологии русской монархии эпохи барокко. – В: Семантизация – Концептуализация – Смысл. Сборник в честь 80-летия Профессора Ежи Фарыно. Редакция: Р. Бобрык, С. Гончаров. Siedlce, 2021, c. 71-98.
    • Крыстева Денка. Мирская канонизация Гоголя и идеологические нарративы середины XIX века // Гоголь и славянский мир: Шестнадцатые Гоголевские чтения : Сб. науч. статей по материалам Международной научной конференции, Москва, 29 марта; Белград, 30 марта – 4 апреля 2016 г. / Департамент культуры г. Москвы; «Дом Н. В. Гоголя – мемориальный музей и научная библиотека»; под общ. ред. В. П. Викуловой. – М. ; Новосибирск : Новосиб. изд. дом, 2017. – С. 144-154.


    • Крыстева Денка.”Политическая ботаника” В. А. Жуковского в дискурсе придворного романтизма и мифологии монархии: от „Лалла Рук” к „Тюльпанному дереву”. – В: Жуковский. Исследования и материалы. Выпуск 3. Сборник научных трудов. Томск, изд. Томского ун-та, 2017, с. 107 – 138.

    Статии
    • Крыстева Д. Политические метафоры в поэзии Н. Некрасова: истоки и традиции. -В: Н.Некрасов в ХХI веке. Ярославль, 2021, с. 62-69. https://www.elibrary.ru/item.asp?id=47207554&selid=47207571
    • Крыстева Д. Князь Лев Мышкин и рыцарство в русской истории XIX века // Limes slavicus 6. Свитък Б. \“200 години от рождението на Ф.М.Достоевски\“. Шумен, Унив. изд. \“Епископ Константин Преславски\“, 2021, с. 162 – 188.
    • Крыстева, Д. ”Война мышей и лягушек” В. А. Жуковского как фрагмент ”политической педагогики” в зеркале ”слабых интертекстуальных связей”. – В: Жуковский и другие: Материалы Международных научных чтений памяти Александра Сергеевича Янушкевича: К 75-летию со дня рождения, 17-20 сентября 2019 г., Томск. Томск, Изд. Томского университета, 2020, с. 144-158.
    • Кръстева Д. ЮЛИЯ ВРЕВСКА И ИВАН ТУРГЕНЕВ: ЛИТЕРАТУРАТА И КИНОТО КАТО МЕХАНИЗМИ НА КУЛТУРНАТА ПАМЕТ – Любословие, бр. 19, 2019, с. 208 – 223 (Съавтор: Дечка Чавдарова)
    • Крыстева Д. „Сказка о золотом петушке“ А.С. Пушкина в иноязычном вузовском преподавании. Санкт-Петербург, Изд. РГПУ, 2019, с. 149 -156.
    • Кръстева Д. Приказка за златното петле“ и историософията на Пушкин за Петербургското царство – В: За смисъла на догадките. Сборник в чест на 70-годишнината на доц. д-р Румяна Евтимова. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2019.
    • Крыстева Д. „Тюльпанное дерево“ на В. Жуковски и политическата ботаника на руския дворцов романтизъм. – В: Интерпретираме руската литература. Сборник в чест на 75-годишнината на проф. дфн Петко Троев. София, СУ „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 24 – 38.
    • Крыстева Д. Спящее царство и константы культуры (литературная тематизация концепта в идеологических контекстах) – В: LIMES SLAVICUS 3. Културни концепти на славянството. УИ „Епископ Константин Преславски“, 2018, с. 136 – 153.
    • Крыстева Д. Тургеневский сюжет как житейский и киносюжет (Юлия Вревская). – Спасский вестник. Под ред Е.Н. Левиной. Вып. 26. Ч. 2. Тула: Аквариус, 2018. С. 240-257. Съавтор: Д. Чавдарова. РИНЦ
    • Кръстева, Д. Укротяването на Звяра. Идеята на Просвещението за овладяването на политическите страсти и руският литературен бестиарий.// Poznanskie studia slawistyczne. Nr 15, 2018. ISSN 2084-3011. S. 133-147.
    • Руската дворянска култура в края на Златния век. Пари и аристократичен етос // Любословие, 2017, № 17, с. 137 – 150.
    Публикации на д-р Ваня Колева

    2017 г.
    КОЛЕВА, В. Две полски и българските обредни песни – проблеми на посвещението. // Език и литература, № 1–2. Българистика в Полша, полонистика в България. София, 2017, с. 247–263, http://ezik-i-literatura.eu/last.html. Също в РИНЦ: https://elibrary.ru/author_items.asp?authorid=837264
    КОЛЕВА, В., ХАДЖИЕВ, К. За езика и структурирането на уебсайта на висшето училище. // Език и литература, № 3–4. София, 2017, с. 70–93.
    КОЛЕВА, В. За силата на тишината в поезията на Първан Стефанов. – В: Алманах за култура. Бр. 6. Варна: Вестник КИЛ (Култура, изкуство, литература); Издателство „Онгъл“, 2017, с. 74–87.
    КОЛЕВА, В. Силата на мълчанието и „Зверобой“ на Красимир Симеонов. // Простори. Списание за литература и изкуство. Кн. 3, Варна, 2017, с. 61–64. Също: В сайта на Научния център – 7.08.2017 (22:30 ч.), <http://sveti-arhangel-mihail.dir.bg/_wm/library/item.php?did=558156&df=670075&dflid=3>.
    КОЛЕВА, В. Из Варна – с Иван Вазов (По романа „Казаларската царица“). // КИЛ (в. „Култура, изкуство, литература“). Юбилеен брой – 25 години КИЛ. Год. 26, бр. 1 (377), Варна, декември 2017, с. 13.
    КОЛЕВА, В. Нов поглед към индивидуализма в българската лирика от края на XIX и началото на XX век (Рецензия за книгата на Сава Сивриев „Индивидуализмът в българската лирика от края на XIX и началото на XX век“, София, 2017, 330 с.). // LiterNet, 05.12.2017, № 12 (217), <https://liternet.bg/publish/vkoleva/sivriev-individualizmyt.htm>.

    2018.
    КОЛЕВА, В. Индивидуализмът в българската лирика от края на XIX и началото на ХХ век. За монографията „Индивидуализмът в българската лирика от края на XIX и началото на ХХ век“ от Сава Сивриев. // Език и литература, № 1–2. София, 2018, с. 199–200. (Рецензия)

    2019 г.
    КОЛЕВА, В. За книгите и красотата. // КИЛ, бр. 2, Варна, 2019, с. 1–9 – „Колонка на редактора“.
    КОЛЕВА, В. Ценка Илиева – от висотата на 80-летието. Творчески профил. // КИЛ, бр. 2, 2019, с. 2.
    КОЛЕВА, В. Самотата като сила и вдъхновение. // КИЛ, бр. 3, Варна, 2019, с. 1–4 – „Колонка на редактора“.
    КОЛЕВА, В. Раят на детството като първоосъществяване. // КИЛ, бр. 4, Варна, 2019, с. 1–11 – „Колонка на редактора“.
    КОЛЕВА, В. Димитър Кандев – на достолепните 80 години. Творчески профил. // КИЛ, бр. 4, 2019, с. 3.
    КОЛЕВА, В. „Моя българска земя“ (2019) на Ценка Илиева. Рецензия. // КИЛ, бр. 4, 2019, с. 10.
    КОЛЕВА, В. За будителите български. // КИЛ, бр. 5, Варна, 2019, с. 1–2 – „Колонка на редактора“.
    КОЛЕВА, В. Съкровеният „Монолог (1959 – 2019)“ на Ценка Илиева. // КИЛ, бр. 5, 2019, с. 3.
    КОЛЕВА, В. И ще полетят душите ни. // КИЛ, бр. 6–7, Варна, 2019, с. 1–2 – „Колонка на редактора“.
    КОЛЕВА, В. За смисъла на звученето, или „Благовестието на думите“ („Фабер“, 2019) на Владимир Стоянов. // КИЛ, бр. 6–7, 2019, с. 11.

    2020 г.
    КОЛЕВА, В. За „Морски сонети“ на Кирил Христов. // Книга за другите сетива, с които възприемаме изкуството. Сборник на Сдружението на писателите – Варна. Варна: Онгъл, 2020, с. 103 – 109.
    КОЛЕВА, В. За вярата и думите. // КИЛ, бр. 1, Варна, 13 февруари 2020, с. 1–2 – „Колонка на редактора“.
    КОЛЕВА, В. Късните къси разкази на Кирил Георгиев. // СЛОВОТО ДНЕС. Брой 18, 14.05.2020 г., с. 2 (Рецензия за книгата на Кирил Георгиев „Късни разкази“ (Варна, 2020), която включва кратки текстове за събития и личности, свързани с периода от края на XIX до първите две десетилетия на XXI век.)
    КОЛЕВА, В. Кирил Георгиев – на 75 достойно извървени години. Творчески профил. // КИЛ, бр. 1, 13 февруари 2020, с. 1–6.
    КОЛЕВА, В. 70 години хор „Лидия Душек“. Рецензия за книгата на Велина Йонкова „70 години хор на корабостроителите. Хор „Лидия Душек“ (2019). // КИЛ, бр. 1, 13 февруари 2020, с. 3.
    КОЛЕВА, В. За Трифон Зарезан, свети Валентин и Успението на свети Кирил Славянобългарски. // КИЛ, бр. 1, 13 февруари 2020, с. 3.
    КОЛЕВА, В. За езика и за пътя, по който да вървим. // КИЛ, бр. 2, Варна, май 2020, с. 1–2 – „Колонка на редактора“.
    КОЛЕВА, В. Иван Вазов – за музикалността на родния език. // КИЛ, бр. 2, май 2020, с. 1–9.
    КОЛЕВА, В. Доника Кирова – в образ и слово. // КИЛ, бр. 2, май 2020, с. 9.
    КОЛЕВА, В. Пилците се броят наесен… // КИЛ, бр. 4–5, Варна, ноември 2020, с. 1–11 – „Колонка на редактора“.
    КОЛЕВА, В. Данка Стоянова: с достолепието на 80-те. Творчески профил. // КИЛ, бр. 4–5, 2020, с. 2.
    КОЛЕВА, В. В сиянието на искрите от огнището. Рецензия за книгата на Ценка Илиева „Искри от българското огнище“ (2020). // КИЛ, бр. 4–5, ноември 2020, с. 9.
    КОЛЕВА, В. „Книга за другите сетива, с които възприемаме изкуството“. // КИЛ, бр. 4–5, ноември 2020, с. 9.
    КОЛЕВА, В. Светлина да има в душите ни! // КИЛ, бр. 6, декември 2020, с. 1–5 – „Колонка на редактора“.
    КОЛЕВА, В. Първан Стефанов и вечното единоборство със света. // КИЛ, бр. 6, декември 2020, с. 9.

    2021 г.
    КОЛЕВА, В. Литературата като молитва. // КИЛ, бр. 1, март 2021, с. 1–9 – „Колонка на редактора“.
    КОЛЕВА, В. Проф. Надежда Драгова – на 90 (Или достойнството да бъдеш себе си). // КИЛ, бр. 1, март 2021, с. 1–8.
    КОЛЕВА, В. Асен Кожухаров – за личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946). Рецензия за монографията му „Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946)“, Варна, 2021. // КИЛ, бр. 1, март 2021, с. 8–10.
    КОЛЕВА, В. За силата на буквите и знанието. // КИЛ, бр. 2, юни 2021, с. 1–2 – „Колонка на редактора“.

    2022 г.
    КОЛЕВА, В. За поезията на морето и българската литература. // Творчески килватер. Сборник на Сдружението на писателите – Варна. Варна: МС, 2022, с. 67–71.
    КОЛЕВА, В. За езика и за пътя, по който да вървим. // Вестник „България СЕГА“, Чикаго, 17 май 2022 г., рубрика „Гледище“. [Online]. Available from: [Online] https://www.bulgariasega.com/featured/143896.html
    КОЛЕВА, В. 30 години вестник КИЛ и юбилейният сборник „Творчески килватер“ – или следа да оставим след себе си. // Дружество за комикс изкуство „Диаскоп“, Пловдив, 17.05.2022. [Online]. Available from: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=5288

    Участия в конференции и публикации на д-р Надежда Стефанова Цочева

    I. Участие в конференции:
    1. Национална конференция с международно участие „Литература и техника“, София – 9-11. 03. 2018г., организирана от СУ „Кл. Охридски“ в рамките на проекта за млади учени „Литература и техника. Изобретяване на Модерността в българската литература“ към Фонд „Научни изследвания“ – доклад на тема: „Техника и култура на големия град. Образът на машината в контекста на авангарда (Ч. Мутафов).“
    2. Участие в Международен филологически колегиум „Слово и общество“, Шумен 22-23. 11. 2018г., проведен в ШУ. Еп. К. Преславски“
    – Доклад на тема: „Меланхолията и нощното четене: семантиката на нощта в „Приказки за меланхолични деца и Винаги нощта“ на Т. Тодоров
    – Научен ръководител на текста на Симона Дурлева „Мотивът за сенките в Яворовата поезия“ – Международен филологически колегиум „Слово и общество“, Шумен 22-23. 11. 2018г., проведен в ШУ. Еп. К. Преславски“
    3. Национална научна конференция „130 г. от рождението на Н. Райнов“, организирана от Институт по литература БАН и Софийска градска художествена галерия – 3-4. 04. 2019г. София с доклад на тема: „Декоративните текстове на Н. РАйнов и иконографията на сецесиона“
    4. Международна интердисциплинарна научна конференция „Славянството – минало и настояще, език, литература, култура“, Вроцлав, Полша – 4-5. 04. 2019г. с доклад на тема: „Славянские диалоги в болгарском журнале „Художник“ (Ал. Муха, К. Пшерва-Тетмайер и болгарский символизм – сады сецессиона: меланхолия, цветы и запахи).
    5. Международна научна конференция „Литературната периферия: памет и употреби“ 4-5. 11. 2019г. СУ‘ Кл. Охридски“, СОфия. По проект на СУ „Текстовете от маргиналията: памет и употреби“ (№80–10-9 от 09. 04. 2019г.) с доклад на тема: Модернизмът на страниците на «Художник» и «Българан» – диалог между сериозното и смешното
    6. IX Міжнародний науково-методичний семінар з болгарської мови, літератури, культури та історії (22–23 травня 2020 року.), Бердянськ: БДПУ, 2020 Доклад на тема: Фотография и история – меланхолните обекти като колекция от мигове в „Писма до Гаустин“ на Георги Господинов.
    7.. ІІІ Міжнародна науково-практична інтернет-конференція: Людина в мовному просторі: історична спадщина, проблеми, перспективи розвитку. 12 травня 2020 Бердянськ, Украйна. Доклад на тема: Архетипи на жената в българския модернизъм и иконографията на сецесиона – образът на Саломе.
    8. Международен филологически колегиум „Слово и общество“ 12-13 ноември 2020, Шумен (онлайн) Доклад на тема: К. Гълъбов – за експресионизма и за „чара на луната“.
    9. I Міжнародної славиістичної конференцїї, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія (11 травня 2021 року), Харків-Шумен. 2021. Доклад на тема: Поетика на митологичното в „Корените“ на Васил Попов.
    10. Национална научна конфернция с междунарно участие, организирана от Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ „Над него Слънцето изгрява или за образа на слънцето в българския фолклор и литература“, 16-17 декември 2021, София. Слънце и слънценосност в декоративните творби на Н. Райнов в контекста на теософията и антропософията.
    11. Юбилейна научна конференция с международно участие „Хуманитаристиката – традиции и предизвикателства“, Шумен, 11-13 май 2022г. Доклад на тема: Сънища и безсъници в бъгарския модернизъм.

     

    II. Публикации:
    Цочева, Н. Колекция от меланхолии и места на паметта. Образите на Америка и Европа във „Физика на тъгата“ на Г. Господинов. – сб. Америките ни 2. САЩ като метафора на модрността. Българо-американски отражения XX-XXI в. Съст. Пл. Антов, А. Ташев, Ив. Христов. София: Изд. център Б. Пенев към Институт за литература БАН. 2017г. ISBN 978-619-7372-06-9

    Цочева, Н. За душата-крин (Н. Лилиев) и жената-крин (Ем. Дворянова) Лицата на Богородица или за душата-крин (лилия) в текстовете на Лилиев, Ем. Попдимитров, Г. Милев и Ем. Дворянова – сп. „Любословие“ 2018, № 18, ISSN 1314-6033, ISSN 2603-5111 (Online) с. 174- 189. Индексирано към РИНЦ и CEEOL

    Цочева, Н. “Славянска епопея“ на Алфонс Муха – мит и история – LIMES SLAVICUS 3. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2018. с.243-268. Реф. към СЕЕOL ISSN 2603-3127 (Print), ISSN 2603-3135 (Online)

    Цочева, Н. Техника и култура на големия град. Машината в контекста на българския авангард – сб. „Литература и техника“ (сб. с доклади от научна конференция), София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2018. с. 180-190. ISBN 978-954-07-4486-5

    Цочева, Н. Южнославянските изложби на съюза „Лада“и идеята за неославизма в българската художествена критика“ – LIMES SLAVICUS 4. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2019. ISSN 2603-3127 (Print) ISSN 2603-3135 (Online) (български език) Реф. към СЕЕOL

    Цочева, Н. „Археология на българската литература – контексти на преоткриване“- сп. „Любословие“ 2019, бр. 19, с. 307-313. ISSN – 2603-5111 (Online) (български език) – рецензия върху книгите на К. Зографова Индексирано към РИНЦ и CEEOL

    Цочева, Н. Меланхолията и нощното четене: семантиката на нощта в „Приказки за меланхолични деца“ и „Винаги нощта“ на Т. Тодоров – сб. „Слово и общество“, т. I / “Language and Society”, Vol. I.Международен филологически форум. ШУ „Еп. К. Преславски“, 2019, с. 12-24. ISBN 978-619-201-343-1 (Online)

    Цочева, Н. „И други истории“ от Г. Господинов – Гаустин, Историята и прекосяването на реалности – сб. „Магическият реализъм“, съст. Пл. Антов. София: Изд. център Б. Пенев – Институт за литература 2019. с.191-198. ISBN 978-619-7372-21-2.

    Цочева, Н. Фотография и история – меланхолните обекти като колекция от мигове в „Писма до Гаустин“ на Георги Господинов. в: Матеріали IX Міжнародного науково-методичного семінару болгарської мови, літератури, культури та історії (22–23 травня 2020 року.), Бердянськ : БДПУ, 2020, ISBN 978-966-7828-57-8 . (травень=май)

    Цочева, Н. Архетипни образи на жената в българския модернизъм и иконографията на сецесиона – образът на Саломе. В: сп. „Любословие“ 2020, бр. 20, ISSN – 1313-6033 (Online) (български език) с. 195-211. (излязло декември 2020) Индексирано към РИНЦ и CEEOL

    Цочева, Н. Славянские диалоги в болгарском журнале „Художник“ – Ал. Муха, К. Тетмайер и болгарский символизм. – SŁOWIAŃSZCZYZNA DAWNIEJ I DZIŚ – JĘZYK, LITERATURA, KULTURA. Monografia ze studiów slawistycznych IV. Pod redakcją: Agnieszki Kołodziej, Elżbiety Tyszkowskiej-Kasprzak, Magdaleny Ślawskiej, Anny Ursulenko. Wrocław 2020. ISBN 978-83-7977-519-4. с. 355-363. (Вроцлав, Полша, 2020)
    Цочева, Н. Модернизмът на страниците на „Художник“ и „Българан“ – диалог между сериозното и смешното. В: сб. „Литературната периферия: памет и употреби“, съст. Н. Стоичкова, Н. Стоянова, Вл. Игнатов. София: Университетско изд. „Св. Кл. Охридски“, 2020. ISBN 978-954-07-5115-3. S.334-345.
    Цочева, Н. Поетика на митологичното в “Корените” на Васил Попов. – В: Матеріали I Міжнародної славиістичної конференцїї, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія (11 травня 2021 року), Харків-Шумен. 2021. с. 304-311. ISBN 978-966-1630-51-1

    Цочева, Н. К. Гълъбов – за експресионизма и за „чара нa луната“. – В: сб. „Слово и общество“, т. II / “Language and Society”, Vol. II. Международен филологически форум. ШУ „Еп. Константин Преславски“, 2021, с. 60-75. ISBN 2738 8581 (Online)

    Цочева, Н. Декоративните творби на Н. Райнов и Н. Рьорих в контекста на теософията и антропософията. – В: LIMES SLAVICUS 6. Свитък А. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2021. ISSN 2603-3127 (Print) ISSN 2603-3135 (Online). с.81-100. Реферирано към CEEOL.

    Цочева, Н. Илюстрациите на С. Скитник и модернизмът – декоративност и примитивизъм. – В: LIMES SLAVICUS 6. Свитък А. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2021. ISSN 2603-3127 (Print) ISSN 2603-3135 (Online). с. 141 – 152. Реферирано към CEEOL.

    Публикации на проф. д.ф.н. Сава Сивриев

    Монография:
    Индивидуализмът в българската лирика от края на ХІХ и началото на ХХ век. Изд. „ Карина- Мариата Тодорова“, София, 2017, стр.340, ISBN 978-954-315-087-8.
    Статии:
    От “Автобиография“ до “Олаф ван Гелдерн“(за образите на поета в „Епически песни“, 1896/1898-1907.
    В: Пенчо Славейков. 150 години от рождението му.. Сборник с научни изследвания, София БАН, ИЛ, 2017, с.221-229, ISSN: 978-619-7372-02-1.
    За разказването в „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова“ (Будин, 1814) на Иоаким Кърчовски
    В: Юбилеен сборник 70 години Институт за литература, БАН, София, 2018.
    За „Сказание о молитве светаго нифонта“ из „Огледало“(Буда, 1816) на Кирил Пейчинович.
    В: Свят и смисъл. Сборник в чест на проф.дфн Валери Стефанов София, 2018,УИ, СУ,с.112-120, ISSN: 978-954-07-4437-7.
    За сонетите в „Българска христоматия“ на Иван Вазов и Константтин Величков
    В:Иван Вазов и Константин Величков – във/отвъд Христоматията. Издателство: Боян Пенев, София, Бан, ИЛ, 2020, ISBN: 9786197372274
    Смъртта(„Безсъници“, 1907) на Пейо Яворов.
    В: Яворов. 140 години от рождението на поета(нови изследвания), В.Търново, ВТУ, 2019, с.119-128, ISSN: 978-954-9489-65-1.
    За молитвата и изповедта на Петко Славейков
    В:Време и приемственост.Юбилеен сборник в чест на доц.д-р Юлия Николова, Пловдив, УИ, ПУ, 2021, с. 216-223, ISSN: 978-619-202-679-0.
    „Стематография“ на Христофор Жефарович и дяконските врати в Рилския манастир
    В:От Залмоксис до Кетцалкоатл. Изследвания в чест на 65 годишнината на доц.д-р Стефан Йорданов, В.Търново, изд.ИТИ,2020,с.879-885, ISSN: 978-61907602-01-2

    За скитника чудак в „ Стихотворения“(1901,1904) на Пейо Яворов.
    В: Любословие. Годишно списание за хуманитаристика. Провинциализъм и космополитизъм. УИ, ШУ, ФХН, 2017, кн.17, с.127-137, ISSN: 1314-6033.
    Прометей и человекът (За „Симфония на безнадеждността“ на Пенчо Славейков)
    В:Литература и социален опит. София: Изд. „Парадигма“, с. 135–145.

    Сънят на Пенчо Славейков и метаморфозата на представата за поета.
    В: Любословие. Годишно списание за хуманитаристика. Трансформациите. УИ, ШУ, ФХН, 2021, кн.21, с. 917-204, ISSN: 1314-6033.
    За славянската идентичност през Възраждането(„Стематография“ на Христофор Жефарович и дяконските врати в Рилския манастир)
    В:Limes slavicus 2. Културни концепти на славянството. УИ, ШУ, 2017, 163-170, ISSN 2603-3135.
    За една възхвала от Петко Славейков на Н.В. Султан Абдул Азис
    В: Limes slavicus 6. Свитък А. Културни концепти на славянството. УИ, ШУ, 2021, 129- 140, ISSN 2603-3135.
    За едно изображение на княз Александър І Български (Батенберг)
    В: Limes Slavicus 3, Културни концепти на славянството. ШУ „Епископ Константин Преславски“, ШУ, ФХН, 2018, с.173-180, ISSN 2603-3135.

    Участие в научни конференции:
    За мирското и духовното у Иоаким Кърчовски , 2018, ХХІV колегиум по Възрожденска литература (90 години от рождението на проф. д.ф.н. Дочо Леков). София: БАН, Институт за литература.

    Сказки за Рождество Христово, Възкресение Христово. Предавания по Телевизия Шумен, по Радио Шумен, Радио „Христо Ботев“ – по повод пътувания в Египет, Кападокия, Палестина, Йордания и християнските паметници в тези земи. С участието на проф. д. и. н. Тотю Тотев, проф. д-р Сава Сивриев.

     
    Презентации на книги
    • На 15 септември 2017 г. в Артсалона на Радио Варна (бул. „Приморски“ № 22) Ваня Колева представя юбилейната книга на Катя Зографова „Словозографии“ (София, 2017). // В сайта на Научния център – 19.09.2017 (17:00 ч.), <http://sveti-arhangel-mihail.dir.bg/_wm/library/item.php?did=558214&df=670075&dflid=3>.
    • Представяне  на 17 май 2018 г. на книгата на  мексиканеца Луис Монтеро „Неразказани легенди за маите” /219 ауд. На ШУ „Епископ Константин Преславски”/. Модератор на събитието – проф. д-р Страшимир Цанов / Монтеро, Л.  Неразказани легенди за маите. София: Vivid Rise, 2018
    • На 8 септември 2021 г., като част от тържественото честване на 140-годишнината от създаването на Морско училище, на територията на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, Ваня Колева представя юбилейния „Алманах на възпитаниците на Морско училище: 2011 – 2021“, издаден от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
     
    Организиране на изложби

    ТВОРЧЕСКИ ИЗЯВИ  на доц.  д-р Валентин Кулев за периода 2018-2022

    КОЛЕКТИВНИ ИЗЯВИ

    1. 2018г.- Пролетен салон-Шумен 2018- живопис,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    2. 2018г.- Кураторски проект Пленер „90 г. Минас Аветисян“

                    – Изложба живопис (от пленера),  27.07.2018-  Къща музей „Авшарян“, Шумен   

    1. 2018г,- Зимен салон- Шумен 2018- живопис,    ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    2. 2019г.- Пролетен салон- Шумен 2019- живопис,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    3. 2019г.- Зимен салон- Шумен 2019- живопис,    ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    4. 2020г.- Пролетен салон- Шумен 2020- живопис,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    5. 2021г.- Пролетен салон- Шумен 2021- живопис,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    6. 2021г.- Зимен салон- Шумен 2021- живопис,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    7. 2022г.- Пролетен салон- Шумен 2022- живопис,  ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен 

     Портрет-живопис на загиналия летец Г.Йовчев, връчен на близките му 12.04.2022-ЦДНА-София

    ПЕРСОНАЛНИ ИЗЯВИ

    1.  2018г.- Изложба живопис- 19.09.2018- Младежки дом- Върбица, обл.Шумен
    2.  2018г.- Стенописни икони- Калимански хан, Калиманци, обл.Варна
    3.  2018г.- Изложба за приятели-28.12.2018- графика,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    4.  2019г.- Оттук оттам- 28.11.2019- рисунка,   Община Шумен, 2 етаж
    5.  2019г.- Юбилейна ретроспективна изложба- живопис, графика, рисунка,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    6.  2021г.- Стенопис „Върбица през вековете“, акрил-30 кв.м., У-ще „П.Хилендарски“-3 етаж, Върбица,обл. Шумен
    7.  2022г.- Портрет живопис- на загиналия летец Г.Йовчев,връчен на близките му на 12.04 в ЦДНА, София

    8.   2022г.- Изложба живопис-„Котката от изгорялата къща“,  ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен

    Ежемесечни излъчвания на „Радио България“ на вълните на RadioFRO – Linz, 105 MHz, което може да се слуша и на адрес: www.fro.at/jetztlivehören. Автор и водещ: доц. д-p Димитър Дунков.

     
    Участия в телевизионни и радио предавания и публични лекции

    Участия в Телевизионни и радиопредавания на членове на НЦПКИ „Свети Архангел Михаил”

    2018

    2019

    2020

    2021

    2022

    Публични лекции

    Проф. д-р Страшимир Цанов. Захари Стоянов и българските националноисторически митове – онлайн лекция за студентите и докторантите от Московския държавен университет «Ломоносов», Русия

    (12 декември 2020 г. )

    Продължава работата на основания през 2004 г. от доц. д-p Димитър Дунков съвместно с австрийски изследователи клуб „Орфей“, или Bulgarische Schule „Orfej“ in Linz. Функционира Българското училище „Орфей“ в Линц, Австрия.

    Проф. д.ф.н. Сава Сивриев е иподякон в църквата „Св.Възнесение“, Архиерейско Наместничество – Шумен. Той е автор на  128 проповеди, четени в храма по повод неделни и празнични служби.

    Повече за дейността на Научния център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ виж тук: http://sveti-arhangel-mihail.dir.bg/_wm/library/?df=673134&dflid=3 .

    Сайтът временно не работи

    На 16 април от 13 часа онлайн по скайп се проведе дискусия на тема: Кино и литература

    • Модератор – доц. д-р Пламен Панайотов
    • Участници: доц. Пламен Панайотов, проф. д.ф.н. Денка Кръстева, проф. д-р Страшимир Цанов, д-р Надежда Цочева,  проф. д.ф.н. Дечка Чавдарова

     

    На 28 май от 13 часа онлайн по скайп се проведе дискусия на тема: Образът на библейския  Иов  в българската литература

    • Модератор – проф. д-р  Страшимир Цанов
    • Участници: доц. Пламен Панайотов, проф. д.ф.н. Денка Кръстева, проф. д-р Страшимир Цанов, д-р  Надежда Цочева,  проф. д.ф.н. Дечка Чавдарова

    На 18 май 2022 г. се проведе онлайн II Международна славистична конференция, посветена на паметта на светите братя Кирил и Методий. Нейни организатори са Харковският национален педагогически университет „Г. С. Сковорода” и Шуменският университет „Епископ Константин Преславски”.

    Във форума участваха представители на Националната академия на науките – Украйна, Института за литература (БАН), Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин (БАН), Тернополския национален педагогически университет и други университети и научни институти от Украйна и България. Докладчиците се включваха основно от Киев, София, Харков и Шумен.

    Общо 7 преподаватели и докторанти от нашия Университет участваха с доклади.

    Предстои да се издаде сборник с материалите на конференцията.  Научният център за православна култура и изкуства „Свети  Архангел  Михаил” ще  участва в издаването на сборника.

     

    Излезе от печат първата книга на рано напусналия земното битие учен и преподавател от Шуменския университет д-р Мариус Петков Теофилов:

    Теофилов, М. „Записки из мертвого дома” Ф. М. Достоевского. Поэтика и проблематика. Шумен: Университетское издательство имени епископа Константина Преславского, 2022

    Книгата излиза в годината, в която Мариус Теофилов щеше да навърши 70 години.

    Мир и светлина на душата му.

    Монографията се издава от Научния център за православна култура и изкуства „Свети Архангел  Михаил”  и катедра  „История и теория на литературата” с финансовата подкрепа на Факултета по хуманитарни науки.