Кандидатсвай онлайн

  • EN
  • RU

    • Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“

    Научният център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ – Шумен, или според названието му на немски език – Zentrum für mediävistische Studien St. Erzengel Michael – Shoumen, Bulgarien (т.е. Център за средновековни изследвания „Свети Архангел Михаил“), е основан от преподаватели от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и културни дейци от Шумен, със съдействието на Австрийската научна общност (Österreichische Forschungsgemeinschaft – ÖFG) и по проект MOEL-188 на доц. д-р Димитър Дунков от Института по германистика в Залцбург.

    Целта на Научния център е интердисциплинарното проучване и популяризиране на българското културно и историческо наследство от ІХ – ХХI век в общоевропейски контекст и на австрийската култура и наука в България.

    Цел на Научния център също е асоциирането му в системата на подобни научни организации в Австрия и други европейски университети и съвместна научна работа с тях. В съответствие с европейската университетска практика Центърът предлага и интердисциплинарни цикли от лекции по проблемите на Средновековието и следващото го културно време.

    Средствата за постигане на целите са: интегриране с програмите на Европейския съюз за културна деятелност, развитие на културите на регионите във връзка с идентични цели и средства. Общественополезна дейност чрез провеждане на семинари, конференции, изложби, издателска дейност, експозиции, теренни и религиозни проучвания. Проучване на архитектурни, литературни, художествено-живописни, фолклорни паметници на християнската култура и свързаните с тях богослужения.

    Научният център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ – Шумен, е Сдружение с нестопанска цел, регистрирано в Шуменския окръжен съд http://register.shoumen-cci.com/info.php?id=19 съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, реализиращи се в обществена полза.

    Основни документи, регламентиращи дейността, са: Устав на Научния център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“, приет на учредителното събрание за създаване на Сдружение с нестопанска цел „Научен център за православна култура и изкуства „Св. арх. Михаил“ – гр. Шумен, проведено на 2.10.2007 г., и Правилник за устройството и дейността на Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“.

    От края на май 2008 г. Научният център е структурно звено на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, като има правото да участва самостоятелно с проекти пред университетски, национални или чужди организации.

     

    Правилник за устройството и дейността на Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“

    Устав на Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“

    • Проф. д.ф.н. Розалия Ликова (1922 – 2010), филолог
    • Естер Гонзалез Лопез (Esther Gonzalez), художник – Мексико.
    1. Доц. д-р Надежда Стефанова Цочева – Шуменски университет „Еп. К. Преславски” – председател
    2. Доц. д-р Димитър Дунков, филолог – Институт за германистика – Залцбург; Българско училище „Орфей“ в Линц, Австрия;
    3. Гл. ас. д-р Бисерка Илиева Стоименова – Шуменски университет „Еп. К. Преславски”
    4. Ас. д-р Магдалена Леонидова Заркова – Шуменски университет „Еп. К. Преславски”
    5. Д-р Ваня Колева, филолог – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна.
    д-р Ваня Колева, филолог – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна

    Коректор и редактор към Издателския център на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ – Available from: https://www.naval-acad.bg/university/organization/navigation-faculty/language-department/vanya-koleva

    Главен редактор на вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“) – от бр. 1 за 2019 г. до сега. Преизбрана на Общо изборно събрание на Сдружението на писателите – Варна, проведено на 7 март 2025 г. в Дома на писателя (ул. „Крали Марко“ 11). Постоянен автор.

    Отличия

    • Златна диплома в конкурса „Портрет 2022“ на Фондация ВИА – за живото изкуство, Варна – Будапеща, 2023. (За литературния портрет „Волен смях и мъничко тъга“, представящ сатирика Турхан Расиев).
    • Почетна грамота за принос към българската култура, присъдена на 12 май 2024 г. от Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и Салона за българска култура и духовност – Чикаго, САЩ. Грамотата и предметна награда бяха връчени на 8 юли 2024 г. във Варна.
    1. Проф. д.и.н. Тотю Тотев  (22.12.1930- 06.12.2015), археолог и богослов – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ 
    2. Проф. д-р Страшимир Митков Цанов, филолог – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”
    3. Проф. д.ф.н. Дечка Чавдарова, филолог – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    4. Проф. д.ф.н. Денка Кръстева-Петрова, филолог – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    5. Проф. д-р Ян Шафин, декан на Православния богословски факултет, катедра „Църковни деяния и византология“ на Университета в Прешов, Словенска република.
    6. Проф. д.ф.н. Сава Сивриев – филолог – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ – почетен председател.
    7. Доц. д-р Цветанка Янакиева, филолог – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    8. Доц. д-р Валентин Кулев, художник – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    9. Доц. д-р Нели Василева, филолог – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ (Варна).
    10. Доц. д-р Наталия Няголова, филолог – Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Италия – Тиволи
    11. Доц. д-р Александър Генадиевич Степанов, филолог – Тверски държавен университет (Русия); от 2014 г
    12. Д-р Ассунта Карито-Брунети, филолог – Неапол (Италия).
    13. Д-р Юри Стоянов – Институт по ориенталистични и африканистични изследвания към Лондонския университет (School of Oriental and African Studies, University of London).
    14. Гл. ас. д-р Юлиян Великов, богослов – Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.
    15. Гл. ас. д-р Галина Тодорова Шалаверова, филолог – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    16. Д-р Константин Делов, писател (София).
    17. Ас. Валентина Валентинова Кулева, филолог – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
    18. Деян Евтимов, художник – директор на Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ (Шумен).
    19. Тоня Цанева, реставратор и иконописец – Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ (Варна).
    20. Виолета Янкова Маразова – историк, ППМГ „Нанчо Попович” (Шумен).
    21. Захари Карабашлиев, писател (София) и доктор хонорис кауза на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.
    22. Доц. д-р Пламен Панайотов (1957 – 2026) – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”

    • V Міжнародна славістична конференція, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія „«Славістика в сучасному світі: методологійні й ціннісні орієнтири“

      Київ – Софія –Харків –Шумен

      23 травня 2025

      НЦПКИ „Свети Архангел Михаил” е съорганизатор

    • Международен филологически колегиум   СЛОВО И ОБЩЕСТВО. Шумен, 7-8 ноември 2024

    • ІV Міжнародна славістична конференція, присвяче­ної пам’яті святих Кирила і Мефодія: «Слов’янська гуманітаристика в актуальних дослідницьких парадигмах». Харків – Шумен, май 2024

    • ІІІ Міжнародна славістична конференція, присвяче­ної пам’яті святих Кирила і Мефодія: «Національні наукові традиції в слов’янському  світі». Харків – Шумен, май 2023

    • II Міжнародна славістична конференція, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія. Харків, май 2022

    • На 26 ноември 2009 г. в Шумен е проведена втората национална научна конференция „Представи за българския литературен канон – Х-ХХ век“.
    • На 20 ноември 2008 г. в Шумен е проведена първата научна конференция „Представи за българския литературен канон – Х-ХХ век“.
    • На 26 октомври 2007 г. Шумен е проведено юбилейно четене „Проф. д. ф. н. Розалия Ликова на 85 години“.
    • На 7 и 8 юни 2007 г. в Шумен е проведена национална научна конференция под наслов „Сънищата на Пенчо Славейков и безсъниците на Пейо Яворов“, посветена на стогодишнината от излизането от печат през 1907 г. на двете, програмни за българската индивидуалистична култура, книги – „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков и „Безсъници“ на Пейо Яворов.
    • На 29 ноември 2006 г. в Шумен е проведена юбилейна научна конференция под наслов „Културното и литературно дело на Димитър Подвързачов“, посветена на 125-годишнината от рождението на писателя.

    • Литература – история, Национална идеология – символика. Сб. в чест на 65-годишнината на проф. д-р Страшимир Цанов. (науч. редакция и съст. Цочева. Н., Ватова, П., Чавдарова, Д., Кръстева, Д.) Шумен: УИ „Еп. К. Преславски”, 2026. ISBN: 978-619-201-915-0

    • Слово и общество. т. ІV  / “Language and Society”, Vol. IV. Международен филологически форум. ШУ „Еп. Константин Преславски“, 2025, ISSN 2738-8581 (Online), ISBN 978-619-201-721-7
    • Другата българска литература. 125 години от рождението на Димитър Подвързачов. Нови изследвания (Текстове от Юбилейната научна конференция, проведена в Шумен на 29 ноември 2006 г.). Електронно издателство „Литературен свят“, бр. 4, декември 2008 http://literaturensviat.com/?p=4221.
    • Другата българска литература. 125 години от рождението на Димитър Подвързачов (Текстове от юбилейната научна конференция, проведена в Шумен на 29 ноември 2006 г.). Съставител, отговорен редактор – Сава Сивриев. София, „Дилок“, 2009. – 261 с., мека корица. – Отзив: Простори. Списание за литература и изкуство. Варна, Кн. 2, 2011, с. 93 – Преглед на книги.
    • Представи за българския литературен канон. Книга I. Съставител, отговорен редактор – Сава Сивриев. Велико Търново, „Фабер“, 2009. – 215 с., мека корица.
    • Представи за българския литературен канон. Книга ІI. Съставител, отговорен редактор – Сава Сивриев. Велико Търново, „Фабер“, 2010. – 240 с., мека корица.
    • Сънища и безсъници. Съставител, отговорен редактор – Сава Сивриев. Велико Търново, „Фабер“, 2011. – 140 с., мека корица.
    • Матеріали ІІ Міжнародної славістичної конференції, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія / заг. ред. О. О. Маленко. Харків : ХНПУ; ХІФТ, 2022, ISBN  978–966–1630–55–9
    • Матеріали ІІІ Міжнародної славістичної конференції, присвяче­ної пам’яті святих Кирила і Мефодія: «Національні наукові традиції в слов’янському  світі» / за заг. ред. О. О. Маленко. — Харків – Шумен : ХНПУ; ХІФТ, 2023,  ISBN 978-966-1630-64-1
    • Матеріали ІV Міжнародної славістичної конференції, присвяче­ної пам’яті святих Кирила і Мефодія: «Слов’янська гуманітаристика в актуальних дослідницьких парадигмах» / за заг. ред. О. О. Маленко. — Харків – Шумен : ХНПУ; ХІФТ, 2024, ISBN 978-966-1630-66-5, с.277-281
    2026
    • Димитров, Н., Цанов, С. Йов и българската литература. В. Търново: „Фабер”, 2026
    • Сивриев, С. Скиталците и времето. София: „Полис”, 2026 (в предпечатна подготовка), 310 стр.
    2025
    • Карабашлиев, З. Последният ловец на делфини. София: „Сиела”, ISBN 978-954-28-5284-1
    2022
    • Цочева, Н.  Поетика на меланхолията в контекста на българския модернизъм и постмодернизъм.  Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2022, ISBN: 978-619-201-546-6
    2018
    • Цанов, С. Библейски сюжети и символи в българската литература. Шумен: УИ “Епископ Константин Преславски”, 2018, 120 с., ISBN  978-619-201-264-9
    •  Карабашлиев, З.  Жажда. София: „Сиела”, 2018
    2017
    • Карабашлиев, З. Хавра. София: „Сиела”, 2017
    • Цанов, С. Българската поезия от Освобождението до Първата световна война(модерни тенденции) /второ допълнено издание/. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2017 – http://litermedia.com/index.php?ind=downloads&op=entry_view&iden=246, 241 с., ISBN  978-619-201-267-0 – второ издание
    • Цанов, С.  Българската литература от Освобождението до Първата световна война(тематизации на миналото в прозата)/второ долълнено издание/. Шумен: УИ  „Епископ Константин Преславски”, 2017 –  http://litermedia.com/index.php?ind=downloads&op=entry_view&iden=247, 220 с., ISBN  978-619-201-266-3 – второ издание
    • Сивриев, С. Индивидуализмът в българската лирика от края на ХІХ и началото на ХХ век. Изд. „ Карина- Мариата Тодорова“, София, 2017, стр.340, ISBN 978-954-315-087-8.
    •  
    2016
    • Цанов, С.  Смъртта на цар Самуил в текстовете на българската култура. Шумен: УИ  „Епископ Константин Преславски”, 2016, 144 с.
    • Цанов, С. Българската поезия от Освобождението до Първата световна война(модерни тенденции). Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2016 – http://litermedia.com/index.php?ind=downloads&op=entry_view&iden=224, 215 с.
    •  Цанов, С. Българската литература от Освобождението до Първата световна война(тематизации на миналото в прозата). Шумен: УИ  „Епископ Константин Преславски”, 2016 – http://litermedia.com/index.php?ind=downloads&op=entry_view&iden=23, 216 с.
    2015
    • Кръстева Д. Владетелят, престолонаследникът и писателят наставник в епохата на Николай І (литературен модел – личност – общество). Шумен, Университетско издателство, 2015. – 260 с.
    2014
    • Колева, В. Часовникът и воденицата. Българският фолклор и литература. София, „Карина – Мариана Тодорова“, 2014. – 242 с., ISBN 978-954-315-078-6.
    • Кръстева Д. Из тематичните паркове на руската култура и литература (културен контекст и литературна тематична линия). Шумен, Университетско издателство, 2014.
    2013
    • Делов, К. „Bar Jeremy“. София, Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013.
    • Кръстева-Петрова, Д. Политически метафори и сюжети в руската литература на XVIII – XIX век (литература – идеологическа история – неофициални разкази за двореца). Шумен, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2013. – 315 с.
    • Цанов, С. Историята – събития и текстове. Шумен, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2013. – 190 c., ISBN 978-954-577-675-5.
    2012
    • Сивриев, С. Екзегези. Из историята на българската литература. София, „Карина – Мариана Тодорова“, 2012. – 327 с., ISBN 978-954-315-073-1.
    • Стефанов, Ст. Евхаристията в катакомбното изкуство – образци, приемственост, литургически аспекти. Тола, 2013. – 472 с., ISBN 978-954-92990-1-4.
    2011
    • Великов, Ю. Образът на Невидимия. Иконопочитанието и иконоотрицанието през осми век. В. Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2011.
    • Дончева, Ст. Старобългарски производствен център за художествен метал при с. Новосел, Шуменско (В съавторство със Стойчо Бонев.). Велико Търново, „Фабер“, 2011. – 332 с.
    2010
    • Великов, Ю. Словото за Образа. Теодор Абу Кура и свети Кирил Философ и защитата на светите икони през девети век (Патрологично осветление). София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2010. – 182 с.
    • Карабашлиев, З. Откат. Сбoрник c пиеcи и диaлoзи. София, „Сиела“, 2010.
    • Карабашлиев, З. Приказка. София, „Сиела“, 2010. (В съавторство със Силвия Карабашлиева.)
    • Чавдарова, Д. Храната/трапезата в руската литература. ХVІІІ – началото на ХХ век (Метафора и изобразена реалност). Велико Търново, „Фабер“, 2010.
    2009
    • Карабашлиев, З. Кратка история на самолета. Разкази. София, „Сиела“, 2009.
    • Колева, В. Фолклор, митология и литература. Второ електронно издание: „Литературен свят“, бр. 7, март 2009 http://literaturensviat.com/?p=7915 .
    • Сивриев, С. Книга Псалтир и българската поезия. Второ електронно издание: „Литературен свят“, бр. 5, януари 2009 http://literaturensviat.com/?p=5589 .
    • Сивриев, С. Литературна археология. Второ електронно издание: „Литературен свят“, бр. 6, февруари 2009 http://literaturensviat.com/?p=6603 . – Рецензия: Антонова, Мария. Литературната археология на Сава Сивриев. // „Литературен свят“, бр. 35, декември 2011 http://literaturensviat.com/?p=47547 .
    • Трендафилов, Хр. Инициали. Четири колекции (Изход към Москва. Завръщане в Санкт Петербург. Бездъннo езерo. Български шевици). Електронно издание: „Литературен свят“, бр. 6, февруари 2009 http://literaturensviat.com/?p=6977 .
    • Чавдарова, Д. Rus(оист)кият идеал. Понятието естественост и автопортретът на руснака в руската литература на ХІХ век. Велико Търново, „Фабер“, 2009.
    • Чавдарова, Д. Литература 10 клас – ПП. София, 2009. (В съавторство с: Владимир Атанасов, Добрин Добрев, Симеон Хаджикосев, Юрий Проданов.). – 208 стр.
    2008
    • Делов, К. Меки камъни. София, 2008.
    • Добрев, Ив. Старобългарски студии. Св. Иван Рилски. Slaviа Verlag, Линц (Австрия), 2008.
    • Добрев, Ив. Два Самуилови надписа. Slaviа Verlag, Линц (Австрия), 2008.
    • Добрев, Ив. Прозрения в българската старина. Slaviа Verlag, Линц (Австрия), 2008.
    • Дончева, Ст. Кръстокуполните църкви в Първото българско царство. Велико Търново, „Фабер“, 2008. – 370 с.
    • Карабашлиев, З. 18% сиво. Роман. София, „Сиела“, 2008.
    • Сивриев, С. Литературна археология. София, „Български писател“, 2008 (2006 на корицата).
    • Стефанов, Ст. Социалната мисия на българската православна църква. Шумен, „Аксиос“, 2008.
    • Цочева, Н. Чавдар Мутафов и българската култура между двете световни войни. София, „Изток – Запад“, 2008. – 222 с.
    2007
    • Велков, Кр. Индивидуална двуетажна еднофамилна жилищна сграда. Кн.1 и 2. Шумен, „Техносистем“, 2007.
    • Колева, В. Фолклор, митология и литература. Варна, LiterNet, 2007. – 208 с.
    • Янакиева, Цв. Архивски Номоканон. Български ръкопис от XIV век. Фототопно изд. Шумен, 2007. (В съавторство с Ангел Кръстев.)
    проф. д-р Страшимир Цанов
    • Цанов, С. Българите, славянството и византизмът във философията на Константин Леонтиев. – В: Международен филологически колегиум Слово и общество, т. IV, Шумен: УИ \“Епископ Константин Преславски\“, 2025, с.21-31
    • Цанов, С. „Рана” на Захари Карабашлиев – роман за войната, любовта и паметта. – В: Литературен вестник, 2024, бр. 6, с.9-10, ISSN 1310-9561
    • Цанов, С. «РАНА» ЗАХАРІЯ КАРАБАШЛІЄВА — ЖАНР, НАРАТИВ І СЕНС. В: Матеріали ІМіжнародної славістичної конференції, присвяче­ної пам’яті святих Кирила і Мефодія: «Слов’янська гуманітаристика в актуальних дослідницьких парадигмах» / за заг. ред. О. О. Маленко. — Харків – Шумен : ХНПУ; ХІФТ, 2024. — 368 c., ISBN 978-966-1630-66-5, с.277-28

    • Цанов, С. Българите, славянството и византизмът във философията на

      Константин Леонтиев – Слово и общество. т. ІV  / “Language and Society”, Vol. IV. Международен филологически форум. ШУ „Еп. Константин Преславски“, 2025, ISSN 2738-8581 (Online), ISBN 978-619-201-721-7. с. 21-31.

    • Цанов, С. Димитър Великсин – диалогични контексти на творчеството. В: Limes Slavicus 8. Културни концепти на славянството, Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски, 2023, с.168 – 181, ISSN  2603-3127 (Print),  ISSN 2603-3135  (Online), реферирано в CEEOL
    • Цанов, С. Петко Тодоровата „Приказка” – модернистичен синтез между фолклорна символика и Метерлинкови идеи. – В:  Матеріали IX
    • Цанов, С. Литературните верификации на историята. В: Матеріали ІІІ Міжнародної славістичної конференції, присвяче­ної пам’яті святих Кирила і Мефодія: «Національні наукові традиції в слов’янському  світі» / за заг. ред. О. О. Маленко. — Харків – Шумен : ХНПУ; ХІФТ, c. 2023,с.375-378,  ISBN 978-966-1630-64-1
    •  Цанов, С. Социална прагматика и идеализъм в контекстите на Иов ситуацията в „Кратко слънце” на Стратиев В: Слово и общество. Международен филологически колегиум. Т. III, посветен на проф. д-р Младен Енчев. Шумен: УИ “Епископ  Константин Преславски”, 2023, с.90-100, ISSN 2738-8581(Online)
    •  
    • Цанов, С. Образ вiйни у поезii Димитра Подвирзачова. В: Матеріали ІІ Міжнародної славістичної конференції, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія / заг. ред. О. О. Маленко. Харків : ХНПУ; ХІФТ, 2022, с.317-323, ISBN  978–966–1630–55–9
    • Цанов, С.  „Лудата” на Елин Пелин – Иов ситуацията в контекстите на социалното и екзистенциалното. В:  Si sapis, sis apis. Юбилеен сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д.ф.н. Денка Кръстева. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски, 2022, 161-171, ISBN  978-619-201-639-5

    • Цанов, С. Пред очите на Бог и партията:Иов и Киро Джелебов в „Хайка за вълци”. Limes Slavicus 6 А. Културни концепти на славянството, Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски, 2021, с.168 – 181, ISSN  2603-3127 (Print),  ISSN 2603-3135  (Online), реферирано в CEEOL

    • Цанов, С. Иов” на Илия Волен – вяра и идеология. В: Слово и общество. Международен филологически колегиум. Т. II, Шумен, УИ “Епископ  Константин Преславски”, 2021, с.76-82, ISSN 2738-8581(Online)
    • Цанов, С. Ослепяването на Самуиловите войници през 1014 година –  юридически контекст на трагичното историческа събитие. – В: Матеріали І Міжнародної славістичної конференції, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія /  заг. ред. О. О. Маленко. Харків – Шумен : ХІФТ, 2021,  с.298 -304,  ISBN 978-966-1630-51-1
    •  
    • Цанов, С. Тъмният герой” на Вазов и неподчинението на авторитета. Limes Slavicus 5, Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски, 2020, с.144 – 159, ISSN  2603-3127 (Print),  ISSN 2603-3135  (Online), реферирано в CEEOL
    • Цанов, С. Петко Тодоровата „Приказка” – модернистичен синтез между фолклорна символика и Метерлинкови идеи. – В:  Матеріали IX  Міжнародного науково-методичного семінару болгарської  мови, літератури, культури та історії (22–23 травня 2020 року.), Бердянськ : БДПУ, 2020, с.59 – 65, ISBN 978-966-197-723-4
    проф. д.ф.н. Дечка Чавдарова
    • Чавдарова. Д. Образът на Москва в българската поезия от Райко Жинзифов до съвременните поети (митологизация и демитологизация) – В: Литература- история, Национална идеология – символика. Сб. в чест на 65-годишнината на проф. д-р Страшимир Цанов. (науч.редакция и съст. Цочева. Н. Ватова, П., Чавдарова, Д., Кръстева, Д.) Шумен: УИ „Еп. К. Преславски”, 2026. ISBN: 978-619-201-915-0, с. 156-173.
    • Чавдарова, Д. Драски и шарки“ на Ив. Вазов – начало на „софийски текст“ в българската литература (руски литературни контексти) // 100 години след Вазов. Сборник с научни изследвания по повод 100-годишнината от смъртта на Иван Вазов. Съст. А. Антонова, Е. Трайкова. София: Академично издателство „Прoф. Марин Дринов“, 2026. ISBN 978-619-245-627-6.
    • Чавдарова, Д. Сюжетът „любов с чужденец“ в сборник с народни песни от Новопазарско. // Limes Slavicus 10. Културни концепти на славянството, 2025, с. 295-301.
    • Чавдарова, Д. „1001 ден или Новата Шехерезада“ на И. Илф и Е. Петров: съветската бюрокрация в „огледалото“ на приказката.  // Дзяло, годХIII, бр. XXXII, 2025.
    • Чавдарова, Д. Понятието леност в текстове на Боян Болгар от 30-те години на ХХ век. // Леност и скука в българската литература. Сборник с доклади от научна конференция. София, Факултет по славянски филологии, 2025. Съст. Надежда Стоянова, Владимир Игнатов, Мария Русева. ISBN 978-619-7785-08-1

    • Чавдарова, Д. Жената като метонимия на Европа в разказите на Иван Вазов „Емма“ и „Маргарита. Един роман в Прага“. // Дзяло, год. XII, 2024, брой 30; ISSN 1314-9067.

    • Чавдарова, Д. Темата за бръмбара в руската детска поезия.   //  Слово и общество, том III. Посвещава се на 65-годишнината на проф. д-р Младен Енчев. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, 2023, с. 139-160.
    • Чавдарова, Д. Концептът жътва в полската и в българската литература (Ш. Шимонович и Елин Пелин – разрушаване на утопията). // Limes Slavicus. Културни концепти на славянството, т. 7. Шумен, Уи, 2022, с. 185-203.
    • Чавдарова, Д. Аксиологизацията на Достоевски в българската литературна критика от 20-те и 30-те години на ХХ век. // STUDIA PHILOLOGICA, 2022 / Том 41 / Брой 1, Велико Търново, с. 11-21.
    • Чавдарова, Д. Цирюльник / парикмахер в русскойлитературе – продолжениетемы (о моемсоавторстве с ДенкойКрыстевой). // Si sapis, sis apis. Юбилеен сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д.ф.н. Денка Кръстева. Шумен: изд. На ШУ, 2022, с. 172-188.
    • Чавдарова, Д. Образ Коми в воспоминаниях болгарских строителей и лесорубов. // Tożsamość (w) przestrzeni. Сущность пространства. Пространство сущности. Studia dedykowane Profesorowi Wasilijowi Szczukinowi. Scripta luzniana, t. II. Pod red. Matyldy Chrzaszcz, Kseni Dubieli Heleny Duc-Fajfer. Krakόw: Wydawnictwo “Księgarnia Academicka, 2022, s. 77-88.

    • „Шуменски текст“ в българската литература/култура (опит за реконструкция). // Страница, 2021, № 4/2022, №1, с. 216-230.

    • Концептуализация еды/кухни в литератуных путешествиях Н. Лейкина “Под южными небесами“ и “Где апельсины зреют“. // Во власти культуры и текста. Сбоник научных трудов к юбилею доктора филологических наук, пофессора Галины Петровной Козубовской. Ред. Е. Ю. Сафронова. Барнаул: АлтГПУ, 2021, с. 236-251. 498 с. ISBN: 978-5-907487-05-5

    • Образ фланера и его трансформации в творчестве Достоевского с точик зрения автоинтертекстуальности. // Limes Slavicus 6, свитък Б. 200 години от рождението на Достоевски. Шумен, Уи, 2021, с. 125-149.

    • Трансформация на романа „Престъпление и наказание“ в римейка на В. Пьецух „Новата московска философия“ (аксиологизация на класиката). // Любословие, 2021, № 21, с. 151-163.

    • „Все не так, как надо…“: От пародии Владимира Высоцкого до ремейка Вячеслава Пьецуха (аксиологизация русской класики). // Acta Universitatis Lodziensis. Folia Litteraria Rossica 14, Łódź, 2021, s. 215-230.

    • Метафора пища-любовь в прозе Чехова и границы мифопоэтического подхода. //ЧЕХОВ ВЪВ ВИЗУАЛНАТА И СЛОВЕСНА КУЛТУРА НА ХХ И ХХI ВЕК. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“ Велико Търново, 2021, с. 31-40. Доклади и съобщения от Международната научна конференция, посветена на 160-годишнина от рождението на Антон Павлович Чехов Велико Търново 15–17 юли 2020 г.

    • Гротеската на Гогол в „Миналото“ на Стоян Заимов и „Чардафон Велики“ на З. Стоянов. // Време и приемственост. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Юлия Николова. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски“, 2021, с. 317-328.

    • О Ежи Фарыно, импакт факторе, географии научных путешествий и семиотике. // Семантизация – концептуализация – смысл. Сборник в честь 80-летия профессора Ежи Фарыно. Siedlce: Instytut Kultury Regionalnej I Badan Literackich im. Franciszka Karpińskiego, 2021, s. 11-16.

    • Концепт многострадальность – константа русской культуры. // Семантизация – концептуализация – смысл. Сборник в честь 80-летия профессора Ежи Фарыно. Siedlce: Instytut Kultury Regionalnej i Badan Literackich im. Franciszka Karpińskiego, 2021, s. 97-112.

    • Българският манталитет у С. Табаков през българския образ в разказа на Вл. Даль „Болгарка“ (Имагинистичен коментар). // Limes Slavicus 5. Културни концепти на славянството. Шумен, издателство на Шуменския университет „Епископ Константин Праслевски“, 2020, с. 79-86.

    • Темата за града в поезията на Хр. Смирненски и Ал. Блок. // Любословие, № 20. Компаративистиката. УИ „Епископ Константин Преславски“, 2020, с. 121-134.

    • Интерпретациите на един Чеховски сюжет в творчеството на Елин Пелин и Карел Чапек в ракурса на литературната компаративистика. // Електронно списание LiterNet, 15.07.2020, № 7 (248)

    • Малчо Николов в контекста на българската литературоведска русистика през ХХ век. // Българската литературна критика – позиции и контексти. Сборник с научни изследвания. Съставител: Александра Антонова. София, издателски център „Боян Пенев“, 2020, 244-255.

    • Етническите стереотипи в римейка на Н. Коляда „Dreisiebenas (тройкасемеркатуз) или Пиковая дама“. // За смисъла на догадките. Сборник в чест на 70-годишнината на доцент Румяна Евтимова. Редактори: Р. Парашкевова и А. Вачева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 222-234.

    • Мотивът за детството в творчеството на Ф. М. Достоевски в различни методологически перспективи. // Руският класически логос. Измерения и посоки. Юбилеен сборник, посветен на доц. Д-р Николай Нейчев. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. 2019, С. 53-72.

    • Москва и Петербург в дорожных записках Ивана Вазова „Вне Болгарии“. // Русский травелог ХVIII-XX веков. Под ред. Н. А. Ермаковой. Новосибирск, 2019, с. 196-217. Министерство науки и высшего образования Российской федерации. Новосибирский государственный педагогический университет. Институт филологии, массовой информации и психологии.

    • Още веднъж за преводите на „Потомка“ на руски език“. // Елисавета Багряна. 125 години от рождението й. Съставителство и научна редакция: Людмила Хр. Малинова, Кристина Йорданова, Маринели Димитрова
      Издателство „Парадигма“, София, 2019 г., 397 с. ISBN 978-954-326-410-0, с. 264-271.

    • Д. Чавдарова, Мл. Енчев. Концептуализация авиации в поэзии Елисаветы Багряны. // Russian Literature, vol. 107-108, august-october 2019. Zagreb Avant-Garde Symposium (Neo-)Mythologism in Slavic Literature and Culture, Pages 261-279.

    • Homo legens в романе Ивана Вазова „Под игом“ – болгарский студент из России между Базаровым, Раскольниковым и Вертером. // Сибирский филологический журнал, 2019, № 2, с. 87-97.

    • Другой как свой или Ненужность перевода. Концептуализация болгарского языка в русской поэзии 20 века. // Другой в литературе и культуре. Сборник научных трудов в двух томах. Т. 1. Москва, НЛО, 2019. Ред.: А. Г. Степанов и С. Ю. Артемова. С. 230-240.

    • Limes Slavicus: A Project of the Department of History and Theory of Literature at Konstantin Preslavsky University of Szumen (Bulgaria). // Colloquia Humanistica 8, 2019. Hierarchies and Bondaries. Structuring the Social in Eastern and the Mediterranean (превод на английски език на Светлана Неделчева).

    • Limes Slavicus – Културни концепти на славянството (представяне на проекта на Катедрата по история и теория на литературата). // Любословие, 2019, 321-334.

    • Концепт „спящий народ/спящий герой“ в чешской и польской культурах/литературах. // Limes Slavicus 3. Културни концепти на славянството. С. 115-135. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2018 (в съавторство с Рачо Чавдаров).

    • К вопросу о сравнительном исследовании славянских литератур (интерпретации одного сюжета в творчестве А. П. Чехова, Елина Пелина, К. Чапека). в: „Высокий лад, глубокий мир: между реализмом и постмодернизмом“. Redakcja Ewa Kozak, Walentyna Krupowies, Barbara Stelinowska, Joanna Tkaczyk, Siedlce 2018, с. 87 – 106.

    • Тургеневский сюжет как житейский и киносюжет (Юлия Вревская). – Спасский вестник. Под ред Е.Н. Левиной. Вып. 26. Ч. 2. Тула: Аквариус, 2018. С. 240-257 (в съавторство с Денка Кръстева).

    • Konceptualizacija avijacije u poeziji Elisavete Bagrjane // Neomitologizam u kulturi 20. i 21. Stoljeca (ur. Jasmina Vojvodic). Zagreb: Disput, 2018, str. 273-283
      ISBN 978-953-260-312-5

    • Съотношението живот-изкуство в един постмодернистки римейк на Чеховата „Чайка“ (повестта на В. Кувалдин „Ворона“). // Интерпретираме руската литература. Сборник в чест на 75-годишнината на проф. дфн Петко Троев. Съст. И ред. А. Вачева, Г. Петкова, Р. Парашкевова. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 99-111. http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/29150

    • Концептуализацията на влака в българската поезия от 30-те години на ХХ век. // Литература и техника. Сборник с доклади от научна конференция, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 9–11 март 2018. София: Университетско издателство „Св. Кимент Охридски“, 2018, с. 205-215. Съставители: Н. Стоянова, С. Данова, В. Игнатов, М. Русева. г.

    • Голямата история“ и „малките разкази“ в творчеството на Чудомир. // Чудомир, другите, годините. Казанлък, Велико Търново, „Абагар“, 2018, с. 191-198.

    • Ентомологичният код в творчеството на Иван Методиев. // Книга за Иван Методиев. Проекти за свят. Институт за литература – БАН, Издателски център „Боян Пенев“, 2018, с. 101-121.

    • Концептът многострадалност в руската култура (въведение в темата). // Limes Slavicus 2. Културни концепти на славянството. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски, 2017, с. 184-200.

    • Мифологизация русско-болгарской языковой близости в русской поэзии ХХ века. // Културни концепти на славянството. 2017, с. 373-382.

    • Болгарская действительность, увиденная сквозь призму творчества Гоголя // Гоголь и славянский мир: Шестнадцатые Гоголевские чтения : Сб. науч. статей по материалам Международной научной конференции, Москва, 29 марта; Белград, 30 марта – 4 апреля 2016 г. / Департамент культуры г. Москвы; «Дом Н. В. Гоголя – мемориальный музей и научная библиотека»; под общ. ред. В. П. Викуловой. – М. ; Новосибирск : Новосиб. изд. дом, 2017. – С. 174-180.

    • Аксиологизацията на руската класика в руската литература на ХХ век (от Вл. Висоцки до римейка). // Повторение и обновление. Практики на римейка. Софийски университет, 30.11-2.12. 2020.

    • Литературата във вестника, вестникът в литературата. // Международен Колегиум. Шумен, 12.11.2020.

    • Метафора любовь-пиша и границы мифопоэтического подхода. // Чехов в словесной и визуальной культуре 20-21 веков. Июль, 2020.

    • Малчо Николов. // Българската литературна критика – позиции и контексти. Октомври, 2019.

    • Още веднъж за руските преводи на стихотворението на Е. Багряна „Потомка“. // Кръгла маса по случай на 125 годишнината от раждението на Е. Багряна. София, 12 ноември 2018.

    • Хр. Смирненски и Ал. Блок: мотивика и метафорика. // Юбилейна научна конференция. БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 13-14 ноември, 2018.

    • Тургеневский сюжет как литературный и киносюжет (Юлия Вревская). // Юбилейная научная конференция «200 лет со дня рождения И. С. Тургенева: история культуры и мемориальный музей писателя»! Спаское Лутовиново, 12 октября 2018.

    • Idee Cw. Todorova o dialogu między kulturami w książce “Na obcej ziemi”. Доклад пред дружеството „Адам Мицкевич“ – Шиедлце, Полша. Ноември, 2017.

    • Концептуализацията на влака в българската поезия от 30-те години на ХХ век. // Международна научна конференция „Литература и техника“, 8-10 март 2018.

    • „Голямата история“ и „малките разкази“ в творчеството на Чудомир. // Научна конференция „Чудомир, другите, годините. Казанлък, 1 март 2017.

    • Руският литературовед и Православието. // „Надмощие и приспособяване“. Научна конференция, посветена на 80-годишнината на проф. Н. Георгиев. СУ „Св. Климент Охридски“, 24-25 април, 2017.

    • Съотношението живот – изкуство в постмодернистките интерпретации на Чеховата „Чайка“ (повестта на В. Кувалдин „Ворона“). // Четения на Катедрата по руска литература при СУ „Св. Климент Охридски“, посветени на 75 годишнината на проф. Петко Троев. София, 24.10.2017.
      Публикации на проф. д-р Страшимир Цанов

    • Osud, Smrt’ a Zmysel v Debeljanovovej poezii. – Bъв: Vertigo, 2017, №4, ISSN 1339-3820, s. 44 – 47

    • Метафората „турско робство“ – концепт на българската национална култура. – В: Проглас, 2017/том 26/бр.2, ISSN 2367-8585, 255 – 261. – ERIH PLUS, CEEOL, Rootindexing, International Citation index и др.

    • България в евразийския идеологически контекст на Николай Трубецкой. В: LIMES SLAVICUS 3. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2018, ISSN 2603-3127 (Print), ISSN 2603-3135 (Online), с. 193 – 209

    • Пенчо-Славейковият епистоларен образ на руското православие. – В: LIMES SLAVICUS 4. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2019, ISSN 2603-3127 (Print), ISSN 2603-3135 (Online)

    • Поп Богомил и цар Самуил в контекста на Ботевото философско-историческо
      мислене. – В: Матеріали V Міжнародного науково-методичного семінару болгарської мови, літератури, культури та історії (19–20 травня 2016 р.); [збірник тез],
      Бердянськ : БДПУ, 2017, с.102-105

    • Раковски и аксиологизирането на хайдутството в българската културна памет – В: Матеріали VII Міжнародного науково-методичного семінару болгарської
      мови, літератури, культури та історії (25–26 травня 2018 року.), Бердянськ :
      БДПУ, 2018, с.55-60, ISBN 978-966-7828-57
      Христо Огнянов. – В: Речник на българската литература след Освобождението. – http://www.dictionarylit-bg.eu/Христо-Дамянов-Огнянов – 2018 Г.

    • Петко Тодоровата „Приказка” – модернистичен синтез между фолклорна символика и Метерлинкови идеи. – В: Матеріали IX Міжнародного науково-методичного семінару болгарської мови, літератури, культури та історії (22–23 травня 2020 року.), Бердянськ : БДПУ, 2020, с.59 – 65, ISBN 978-966-197-723-4

    • ”Тъмният герой” на Вазов и неподчинението на авторитета. Limes Slavicus 5, Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски, 2020, с.144 – 159, ISSN 2603-3127 (Print), ISSN 2603-3135 (Online), реферирано в CEEOL

    • „Иов” на Илия Волен – вяра и идеология. В: Слово и общество. Международен филологически колегиум. Т. II, Шумен, УИ “Епископ Константин Преславски”, 2021, с.76-82, ISSN 2738-8581(Online)

    • Ослепяването на Самуиловите войници през 1014 година – юридически контекст на трагичното историческа събитие. – В: Матеріали І Міжнародної славістичної конференції, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія / за заг. ред. О. О. Маленко. Харків – Шумен : ХІФТ, 2021, с.298 -304, ISBN 978-966-1630-51-1

    • Пред очите на Бог и партията:Иов и Киро Джелебов в „Хайка за вълци”. Limes Slavicus 6 А, Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски, 2021, с.168 – 181, ISSN 2603-3127 (Print), ISSN 2603-3135 (Online), реферирано в CEEOL

    проф. д.ф.н. Денка Кръстева

    Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

    • Кръстева, Д. „Дракон“ на А. К. Толстой като идеологическа метафора и Балканският въпрос през 1870-те години – В: Литература- история, Национална идеология – символика. Сб. в чест на 65-годишнината на проф. д-р Страшимир Цанов. (науч.редакция и съст. Цочева. Н. Ватова, П., Чавдарова, Д., Кръстева, Д.) Шумен: УИ „Еп. К. Преславски”, 2026. ISBN: 978-619-201-915-0, с. 96-113.

    • Кръстева, Д. „Генерал Топтыгин“ Н. Некрасова на карте идеологизированной  литературной истории 1860-х гг. – В: Литературният ХIX век като минал и днешен. Граници на словото. Юбилеен сборник в чест на 65 -годишнината на проф. дфн Христо Манолакев. София: Факел, 2025, с. 96–110.

    • Кръстева, Д. „Хиляда и една нощ“ и текстуализацията на историята  наруската монархия.// Дзяло.е-списание в областта на хуманитаристиката Х-ХХI в. год. XIII, 2025, брой 32; ISSN 1314-9067

      Dzl_2025_br32_14_Denka_Krusteva-Hilada_i_edna_nosht_i_istoriata_na_ruskata_imperia.pdf

    • Кръстева, Д. Политические метафоры в поэзии Н. Некрасова. К проблеме оппозиционного слова.// Limes Slavicus10.  Културни концепти на славянството. Тема на броя – Украйна: език, литература, култура. Шумен: Издателство на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, 2025, с. 302–311.

    • Крыстева, Д. Мурлыка Кот Сибирский и сюжет «мыши кота погребают» в обработке В.А. Жуковского. Наблюдения над традицией арзамасского балагурства. – В: Жуковский и другие. Материалы II Международных научных чтений памяти А. С. Янушкевича. Томск, Изд. Томского государстевнного университета, 2025, с. 21–36.

    •  

    • Кръстева, Д. „Мъртви души на Гогол“, годишните времена и митовете на руската монархия. (Статия първа.  Пролет и Лято, Манилов и Коробочка)// Любословие. Интердисциплинарни изследвания. 2023, с. 84–102.

    • Кръстева, Д. Беседи на животните за нравите и политическото зрелище: Скулптурни басни, владетели и всекидневие в руски идеологически контексти. // Слово и  общество.Том III. Посвещава се на проф. д-р Младен Енчев. Шумен, 2023, с. 115 – 136.

    • Крыстева, Д. Страда в поэзии Некрасова: историчность, культурная мифология и визуальный код. // Limes Slavicus 7. Културни концепти на славянството. Тема на броя – Словакия: език, литература. Шумен: Издателство на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, 2022, с. 204–236.
    • Кръстева, Д. Парадигматиката на концепта Север и гротесковият модел в „Мъртви души“ на Н. Гогол. // Limes Slavicus8. Културни концепти на славянството. Тема на броя – Полша: език, литература. Шумен: Издателство на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, 2022, с. 119–134.
    •  

    • Кръстева Д. Владетелят, престолонаследникът и писателят наставник в епохата на Николай І (литературен модел – личност – общество). Шумен, Университетско издателство, 2015. – 260 с.
      • Кръстева Д. Из тематичните паркове на руската култура и литература (културен контекст и литературна тематична линия). Шумен, Университетско издателство, 2014.
      • Кръстева Д. Политически метафори и сюжети в руската литература на XVIII-XIX век (литература – идеологическа история – неофициални разкази за двореца) Шумен, Университетско издателство, 2013. – 315 стр.

    • Денка Кръстева, Цветочный код и визуализация в метафорической истории и теологии русской монархии эпохи барокко. – В: Семантизация – Концептуализация – Смысл. Сборник в честь 80-летия Профессора Ежи Фарыно. Редакция: Р. Бобрык, С. Гончаров. Siedlce, 2021, c. 71-98.
      • Крыстева Денка. Мирская канонизация Гоголя и идеологические нарративы середины XIX века // Гоголь и славянский мир: Шестнадцатые Гоголевские чтения : Сб. науч. статей по материалам Международной научной конференции, Москва, 29 марта; Белград, 30 марта – 4 апреля 2016 г. / Департамент культуры г. Москвы; «Дом Н. В. Гоголя – мемориальный музей и научная библиотека»; под общ. ред. В. П. Викуловой. – М. ; Новосибирск : Новосиб. изд. дом, 2017. – С. 144-154.

      • Крыстева Денка.”Политическая ботаника” В. А. Жуковского в дискурсе придворного романтизма и мифологии монархии: от „Лалла Рук” к „Тюльпанному дереву”. – В: Жуковский. Исследования и материалы. Выпуск 3. Сборник научных трудов. Томск, изд. Томского ун-та, 2017, с. 107 – 138.

    • Крыстева Д. Политические метафоры в поэзии Н. Некрасова: истоки и традиции. -В: Н.Некрасов в ХХI веке. Ярославль, 2021, с. 62-69. https://www.elibrary.ru/item.asp?id=47207554&selid=47207571
      • Крыстева Д. Князь Лев Мышкин и рыцарство в русской истории XIX века // Limes slavicus 6. Свитък Б. \“200 години от рождението на Ф.М.Достоевски\“. Шумен, Унив. изд. \“Епископ Константин Преславски\“, 2021, с. 162 – 188.
      • Крыстева, Д. ”Война мышей и лягушек” В. А. Жуковского как фрагмент ”политической педагогики” в зеркале ”слабых интертекстуальных связей”. – В: Жуковский и другие: Материалы Международных научных чтений памяти Александра Сергеевича Янушкевича: К 75-летию со дня рождения, 17-20 сентября 2019 г., Томск. Томск, Изд. Томского университета, 2020, с. 144-158.
      • Кръстева Д. ЮЛИЯ ВРЕВСКА И ИВАН ТУРГЕНЕВ: ЛИТЕРАТУРАТА И КИНОТО КАТО МЕХАНИЗМИ НА КУЛТУРНАТА ПАМЕТ – Любословие, бр. 19, 2019, с. 208 – 223 (Съавтор: Дечка Чавдарова)
      • Крыстева Д. „Сказка о золотом петушке“ А.С. Пушкина в иноязычном вузовском преподавании. Санкт-Петербург, Изд. РГПУ, 2019, с. 149 -156.
      • Кръстева Д. Приказка за златното петле“ и историософията на Пушкин за Петербургското царство – В: За смисъла на догадките. Сборник в чест на 70-годишнината на доц. д-р Румяна Евтимова. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2019.
      • Крыстева Д. „Тюльпанное дерево“ на В. Жуковски и политическата ботаника на руския дворцов романтизъм. – В: Интерпретираме руската литература. Сборник в чест на 75-годишнината на проф. дфн Петко Троев. София, СУ „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 24 – 38.
      • Крыстева Д. Спящее царство и константы культуры (литературная тематизация концепта в идеологических контекстах) – В: LIMES SLAVICUS 3. Културни концепти на славянството. УИ „Епископ Константин Преславски“, 2018, с. 136 – 153.
      • Крыстева Д. Тургеневский сюжет как житейский и киносюжет (Юлия Вревская). – Спасский вестник. Под ред Е.Н. Левиной. Вып. 26. Ч. 2. Тула: Аквариус, 2018. С. 240-257. Съавтор: Д. Чавдарова. РИНЦ
      • Кръстева, Д. Укротяването на Звяра. Идеята на Просвещението за овладяването на политическите страсти и руският литературен бестиарий.// Poznanskie studia slawistyczne. Nr 15, 2018. ISSN 2084-3011. S. 133-147.
      • Руската дворянска култура в края на Златния век. Пари и аристократичен етос // Любословие, 2017, № 17, с. 137 – 150.
      Публикации на д-р Ваня Колева

    проф. д.ф.н. Сава Сивриев

    Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

    • Сивриев, С. Прометей и человекът (За „Симфония на безнадеждността“ на Пенчо Славейков) – В: Литература- история, Национална идеология – символика. Сб. в чест на 65-годишнината на проф. д-р Страшимир Цанов. (науч.редакция и съст. Цочева. Н. Ватова, П., Чавдарова, Д., Кръстева, Д.) Шумен: УИ „Еп. К. Преславски”, 2026. ISBN: 978-619-201-915-0, с.52-62.
    • Сивриев, С. Лечение чрез слово.За „Селският лекар“ на Веселин Василев. В: Златостлуй. ШУ, 2026,119-124.
    • Сивриев, С. Старопечатните книги в библиотеката на народно читалище „Добри Войников“-1856. В: 170 години народно читалища Добри Войников -1856, Шумен, Шумен, 2026, с.37-51.
    • Сивриев, С. За Димитър Великсин и за любовта в сонетите на Харалан Ангелов. В: Слово и общество, Т.ІІІ, Международен филологически колегиум, ШУ, 2023, с. 25-33.
    • Сивриев, С. Думи за Елка Константинова. В: Златоструй. Сборник за литература, литературна критика и изкуство. Кн.27.ШУ, 2023,с.132-135.
    • Сивриев, С. За сонетите през Българското възраждане (Димитър Великсин и Харалан Ангелов) . В:Хоризонти на словото. Сб. в чест на проф. Кирил Топалов. София, СУ,  2023.

    • Индивидуализмът в българската лирика от края на ХІХ и началото на ХХ век. Изд. „ Карина- Мариата Тодорова“, София, 2017, стр.340, ISBN 978-954-315-087-8.

    • От “Автобиография“ до “Олаф ван Гелдерн“(за образите на поета в „Епически песни“, 1896/1898-1907.
      В: Пенчо Славейков. 150 години от рождението му.. Сборник с научни изследвания, София БАН, ИЛ, 2017, с.221-229, ISSN: 978-619-7372-02-1.
      За разказването в „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова“ (Будин, 1814) на Иоаким Кърчовски
      В: Юбилеен сборник 70 години Институт за литература, БАН, София, 2018.
      За „Сказание о молитве светаго нифонта“ из „Огледало“(Буда, 1816) на Кирил Пейчинович.
      В: Свят и смисъл. Сборник в чест на проф.дфн Валери Стефанов София, 2018,УИ, СУ,с.112-120, ISSN: 978-954-07-4437-7.
      За сонетите в „Българска христоматия“ на Иван Вазов и Константтин Величков
      В:Иван Вазов и Константин Величков – във/отвъд Христоматията. Издателство: Боян Пенев, София, Бан, ИЛ, 2020, ISBN: 9786197372274
      Смъртта(„Безсъници“, 1907) на Пейо Яворов.
      В: Яворов. 140 години от рождението на поета(нови изследвания), В.Търново, ВТУ, 2019, с.119-128, ISSN: 978-954-9489-65-1.
      За молитвата и изповедта на Петко Славейков
      В:Време и приемственост.Юбилеен сборник в чест на доц.д-р Юлия Николова, Пловдив, УИ, ПУ, 2021, с. 216-223, ISSN: 978-619-202-679-0.
      „Стематография“ на Христофор Жефарович и дяконските врати в Рилския манастир
      В:От Залмоксис до Кетцалкоатл. Изследвания в чест на 65 годишнината на доц.д-р Стефан Йорданов, В.Търново, изд.ИТИ,2020,с.879-885, ISSN: 978-61907602-01-2

      За скитника чудак в „ Стихотворения“(1901,1904) на Пейо Яворов.
      В: Любословие. Годишно списание за хуманитаристика. Провинциализъм и космополитизъм. УИ, ШУ, ФХН, 2017, кн.17, с.127-137, ISSN: 1314-6033.
      Прометей и человекът (За „Симфония на безнадеждността“ на Пенчо Славейков)
      В:Литература и социален опит. София: Изд. „Парадигма“, с. 135–145.

      Сънят на Пенчо Славейков и метаморфозата на представата за поета.
      В: Любословие. Годишно списание за хуманитаристика. Трансформациите. УИ, ШУ, ФХН, 2021, кн.21, с. 917-204, ISSN: 1314-6033.
      За славянската идентичност през Възраждането(„Стематография“ на Христофор Жефарович и дяконските врати в Рилския манастир)
      В:Limes slavicus 2. Културни концепти на славянството. УИ, ШУ, 2017, 163-170, ISSN 2603-3135.
      За една възхвала от Петко Славейков на Н.В. Султан Абдул Азис
      В: Limes slavicus 6. Свитък А. Културни концепти на славянството. УИ, ШУ, 2021, 129- 140, ISSN 2603-3135.
      За едно изображение на княз Александър І Български (Батенберг)
      В: Limes Slavicus 3, Културни концепти на славянството. ШУ „Епископ Константин Преславски“, ШУ, ФХН, 2018, с.173-180, ISSN 2603-3135.

    • За мирското и духовното у Иоаким Кърчовски , 2018, ХХІV колегиум по Възрожденска литература (90 години от рождението на проф. д.ф.н. Дочо Леков). София: БАН, Институт за литература.

    доц. д-р Надежда Стефанова Цочева

    Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

    • Цочева, Н. Смисълът на историята в „Иван Кондарев” на Емилиян Станев – В: Литература- история, Национална идеология – символика. Сб. в чест на 65-годишнината на проф. д-р Страшимир Цанов. (науч.редакция и съст. Цочева. Н. Ватова, П., Чавдарова, Д., Кръстева, Д.) Шумен: УИ „Еп. К. Преславски”, 2026. ISBN: 978-619-201-915-0, с. 126-140.

    • Цочева, Н. Франц фон Щук в контекста на българския модернизъм – рефлексии и рецепции. – Слово и общество. т. ІV  / “Language and Society”, Vol. IV. Международен филологически форум. ШУ „Еп. Константин Преславски“, 2025, ISSN 2738-8581 (Online), ISBN 978-619-201-721-7. с. 32-43

    • Цочева, Н. Чавдар Мутафов и проблемите на модерната живопис. В: Сб. Доклади от Национална научна конференция „Ч. Мутафов – писател, авангардист, теоретик на модернизма и архитект новатор” от 19. 09. 2024. Севлиево: „М-Прес” ООД, 2025. ISBN:978-619-7524-53-6, s. 121-140

    • Цочева, Н. Притчата за блудния син – библейски реминисценции в стихосбирката „Блудни синове” на Едвин Сугарев. В: Матеріали V Міжнародної славістичної конференції, присвяче­ної пам’яті святих Кирила і Мефодія: «Славістика в сучасному світі: методологійні й ціннісні орієнтири» / за заг. ред. О. О. Маленко. — Хар­ків – Шумен : ХНПУ; ХІФТ, 2025. ISBN 978-966-1630-69-6. с. 297-302.

    •  
    • Цочева, Н. Концептът скука в контекста на българския авангард. В: Стоянова, Н. Русева, М. Игнатов, Вл. (Съст.) Леност и скука в българската литература. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2024. https://bglitertech.com/category/lenost-skuka/ https://bglitertech.com/koncept-skuka-balgarski-avangard-ntsocheva/
    • Цочева, Н. Флоралният код в поетическите текстове на Й. Йовков в сп.
      Художник”       – Матеріали ІV Міжнародної славістичної конференції, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія: «Слов’янська гуманітаристика в актуальних дослідницьких парадигмах» ( заг. ред. О. О. Маленко) — Харків – Шумен : ХНПУ; ХІФТ, 23 травня 2024 2024. ISBN 978-966-1630-66-5. с.. 284-293.
    • Цочева, Н. Провокациите на дадаизма – българското сп. „Crescendo” и текстовете на Тристан Тцара: . LIMES SLAVICUS 9. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2024. ISSN 2603-3127 (Print) ISSN 2603-3135 (Online). Реферирано към CEEOL. (под печат)

    • Цочева Н. Митът за Ной в „Ноев ковчег” на Й. Радичков. В:  Матеріали ІІІ Міжнародної славістичної конференції, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія ISSN 1314-9067: «Національні наукові традиції в слов’янському світі» / за заг. ред. О. О. Маленко. Харків – Шумен : ХНПУ; ХІФТ, 2023. ISBN 978-966-1630-64-1. с. 378 – 384

    • Цочева, Н. Цветята и цветовете на малката Ида – трансформации на фантазното“ – „Слово и общество“, т. III / “Language and Society”, Vol. III. Международен филологически форум. ШУ „Еп. Константин Преславски“, 2023, ISBN 978-619-201-7; ISSN 2738-8581 (Online), s.101-111.

    • Цочева, Н. Kонцептът „роза” в контекста на славянския модернизъм. LIMES SLAVICUS 8. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2023. ISSN 2603-3127 (Print) ISSN 2603-3135 (Online). Реферирано към CEEOL. с. 174 -199.

    • Цочева, Н. Образът на орхидеята в контекста на българския модернизъм и постмодернизъм.  В: Любословие, 2023, бр. 23, УИ “Епископ Константин Преславски”, с. 134 – 152. ISSN 1314-6033

    • Цочева, Н. Слънце и „светоносност” в декоративните текстове на Н. Райнов в контекста на теософията и антропософията. В: „Над него ден изгрява, или за образа на Слънцето в българската литература и фолклор“, сб. с доклади от научна конференция. Съст. Н. Стоянова, Вл. Игнатовски и др. София: Факултет славянски филологии. СУ „Св. Кл. Охридски“ 2022. ISBN 978-619-7433-62-3 https://bglitertech.com/slance-svetonosnost-raynov-nadezhda-tcocheva/?fbclid=IwAR2BNF2kmic1VeDbEitBQswJai0aLEH9t7cUfx-uYjmI2B0E3gJ49_TT_yU

    • Цочева, Н. Сънища и безсъници в българския модернизъм. В: LIMES SLAVICUS 7. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2022. ISSN 2603-3127 (Print) ISSN 2603-3135 (Online). с. 247-265. Реферирано към CEEOL

    • Цочева, Н. Д. Аврамов – за изкуството на синтеза и за декоративните експерименти на Чавдар Мутафов. В: Естетика и съпротива. Д. Аврамов, Ат. Натев, Цв. Стоянов. София: УИ Св. Кл. Охридски“, 2022. с. 235-245. ISBN 978-954-07-5552-6

    • Цочева, Н. Поетика на митологичното в «Корените» на Васил Попов. В:  Матеріали I  Міжнародної славиістичної конференцїї, присвяченої пам’ятісвятих Кирила і Мефодія (11 травня 2021року), Харків-Шумен. 2021. с. 304-311.ISBN 978-966-1630-51-1

    • Цочева, Н. К. Гълъбов  – за експресионизма и за „чара на луната“. В: Международен филологически колегиум „Слово и общество“, том 2, ШУ, „Еп. К. Преславски“, 2021 (Online) ISNN 2738-8581, с. 60-75

    • Цочева, Н.Фотография и история – меланхолните обекти като колекция от мигове в „Писма до Гаустин“ на Георги Господинов.  в:  Матеріали IX  Міжнародного науково-методичного семінару болгарської  мови, літератури, культури та історії (22–23 травня 2020року.), Бердянськ : БДПУ, 2020, ISBN 978-966-7828-57-8 .
    • Цочева, Н.Архетипни образи на жената в българския модернизъм и иконографията на сецесиона – образът на Саломе. В:  сп. „Любословие“ 2020, бр. 20, ISSN – 1313-6033 (Online) (български език) с. 195-211.  (излязло декември 2020)   Индексирано към РИНЦ и CEEOL
    •  
    • Цочева, Н.Славянские диалоги в болгарском журнале „Художник“ – Ал. Муха, К. Тетмайер и болгарский символизм. – SŁOWIAŃSZCZYZNA DAWNIEJ I DZIŚ – JĘZYK, LITERATURA, KULTURA.Monografia ze studiów slawistycznych IV. Pod redakcją: Agnieszki Kołodziej, Elżbiety Tyszkowskiej-Kasprzak, Magdaleny Ślawskiej, Anny Ursulenko. Wrocław 2020. ISBN 978-83-7977-519-4. с. 355-363. (Вроцлав, Полша, 2020)
    • Цочева, Н.Модернизмът на страниците на „Художник“ и „Българан“ – диалог между сериозното и смешното. В: сб. „Литературната периферия: памет и употреби“, съст. Н. Стоичкова, Н. Стоянова, Вл. Игнатов. София: Университетско изд. „Св. Кл. Охридски“, 2020. ISBN 978-954-07-5115-3.S.334-345.

    • 1. Национална конференция с международно участие „Литература и техника“, София – 9-11. 03. 2018г., организирана от СУ „Кл. Охридски“ в рамките на проекта за млади учени „Литература и техника. Изобретяване на Модерността в българската литература“ към Фонд „Научни изследвания“ – доклад на тема: „Техника и култура на големия град. Образът на машината в контекста на авангарда (Ч. Мутафов).“
      2. Участие в Международен филологически колегиум „Слово и общество“, Шумен 22-23. 11. 2018г., проведен в ШУ. Еп. К. Преславски“
      – Доклад на тема: „Меланхолията и нощното четене: семантиката на нощта в „Приказки за меланхолични деца и Винаги нощта“ на Т. Тодоров
      – Научен ръководител на текста на Симона Дурлева „Мотивът за сенките в Яворовата поезия“ – Международен филологически колегиум „Слово и общество“, Шумен 22-23. 11. 2018г., проведен в ШУ. Еп. К. Преславски“
      3. Национална научна конференция „130 г. от рождението на Н. Райнов“, организирана от Институт по литература БАН и Софийска градска художествена галерия – 3-4. 04. 2019г. София с доклад на тема: „Декоративните текстове на Н. РАйнов и иконографията на сецесиона“
      4. Международна интердисциплинарна научна конференция „Славянството – минало и настояще, език, литература, култура“, Вроцлав, Полша – 4-5. 04. 2019г. с доклад на тема: „Славянские диалоги в болгарском журнале „Художник“ (Ал. Муха, К. Пшерва-Тетмайер и болгарский символизм – сады сецессиона: меланхолия, цветы и запахи).
      5. Международна научна конференция „Литературната периферия: памет и употреби“ 4-5. 11. 2019г. СУ‘ Кл. Охридски“, СОфия. По проект на СУ „Текстовете от маргиналията: памет и употреби“ (№80–10-9 от 09. 04. 2019г.) с доклад на тема: Модернизмът на страниците на «Художник» и «Българан» – диалог между сериозното и смешното
      6. IX Міжнародний науково-методичний семінар з болгарської мови, літератури, культури та історії (22–23 травня 2020 року.), Бердянськ: БДПУ, 2020 Доклад на тема: Фотография и история – меланхолните обекти като колекция от мигове в „Писма до Гаустин“ на Георги Господинов.
      7.. ІІІ Міжнародна науково-практична інтернет-конференція: Людина в мовному просторі: історична спадщина, проблеми, перспективи розвитку. 12 травня 2020 Бердянськ, Украйна. Доклад на тема: Архетипи на жената в българския модернизъм и иконографията на сецесиона – образът на Саломе.
      8. Международен филологически колегиум „Слово и общество“ 12-13 ноември 2020, Шумен (онлайн) Доклад на тема: К. Гълъбов – за експресионизма и за „чара на луната“.
      9. I Міжнародної славиістичної конференцїї, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія (11 травня 2021 року), Харків-Шумен. 2021. Доклад на тема: Поетика на митологичното в „Корените“ на Васил Попов.
      10. Национална научна конфернция с междунарно участие, организирана от Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ „Над него Слънцето изгрява или за образа на слънцето в българския фолклор и литература“, 16-17 декември 2021, София. Слънце и слънценосност в декоративните творби на Н. Райнов в контекста на теософията и антропософията.
      11. Юбилейна научна конференция с международно участие „Хуманитаристиката – традиции и предизвикателства“, Шумен, 11-13 май 2022г. Доклад на тема: Сънища и безсъници в бъгарския модернизъм.

    • Цочева, Н. Колекция от меланхолии и места на паметта. Образите на Америка и Европа във „Физика на тъгата“ на Г. Господинов. – сб. Америките ни 2. САЩ като метафора на модрността. Българо-американски отражения XX-XXI в. Съст. Пл. Антов, А. Ташев, Ив. Христов. София: Изд. център Б. Пенев към Институт за литература БАН. 2017г. ISBN 978-619-7372-06-9

      Цочева, Н. За душата-крин (Н. Лилиев) и жената-крин (Ем. Дворянова) Лицата на Богородица или за душата-крин (лилия) в текстовете на Лилиев, Ем. Попдимитров, Г. Милев и Ем. Дворянова – сп. „Любословие“ 2018, № 18, ISSN 1314-6033, ISSN 2603-5111 (Online) с. 174- 189. Индексирано към РИНЦ и CEEOL

      Цочева, Н. “Славянска епопея“ на Алфонс Муха – мит и история – LIMES SLAVICUS 3. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2018. с.243-268. Реф. към СЕЕOL ISSN 2603-3127 (Print), ISSN 2603-3135 (Online)

      Цочева, Н. Техника и култура на големия град. Машината в контекста на българския авангард – сб. „Литература и техника“ (сб. с доклади от научна конференция), София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2018. с. 180-190. ISBN 978-954-07-4486-5

      Цочева, Н. Южнославянските изложби на съюза „Лада“и идеята за неославизма в българската художествена критика“ – LIMES SLAVICUS 4. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2019. ISSN 2603-3127 (Print) ISSN 2603-3135 (Online) (български език) Реф. към СЕЕOL

      Цочева, Н. „Археология на българската литература – контексти на преоткриване“- сп. „Любословие“ 2019, бр. 19, с. 307-313. ISSN – 2603-5111 (Online) (български език) – рецензия върху книгите на К. Зографова Индексирано към РИНЦ и CEEOL

      Цочева, Н. Меланхолията и нощното четене: семантиката на нощта в „Приказки за меланхолични деца“ и „Винаги нощта“ на Т. Тодоров – сб. „Слово и общество“, т. I / “Language and Society”, Vol. I.Международен филологически форум. ШУ „Еп. К. Преславски“, 2019, с. 12-24. ISBN 978-619-201-343-1 (Online)

      Цочева, Н. „И други истории“ от Г. Господинов – Гаустин, Историята и прекосяването на реалности – сб. „Магическият реализъм“, съст. Пл. Антов. София: Изд. център Б. Пенев – Институт за литература 2019. с.191-198. ISBN 978-619-7372-21-2.

      Цочева, Н. Фотография и история – меланхолните обекти като колекция от мигове в „Писма до Гаустин“ на Георги Господинов. в: Матеріали IX Міжнародного науково-методичного семінару болгарської мови, літератури, культури та історії (22–23 травня 2020 року.), Бердянськ : БДПУ, 2020, ISBN 978-966-7828-57-8 . (травень=май)

      Цочева, Н. Архетипни образи на жената в българския модернизъм и иконографията на сецесиона – образът на Саломе. В: сп. „Любословие“ 2020, бр. 20, ISSN – 1313-6033 (Online) (български език) с. 195-211. (излязло декември 2020) Индексирано към РИНЦ и CEEOL

      Цочева, Н. Славянские диалоги в болгарском журнале „Художник“ – Ал. Муха, К. Тетмайер и болгарский символизм. – SŁOWIAŃSZCZYZNA DAWNIEJ I DZIŚ – JĘZYK, LITERATURA, KULTURA. Monografia ze studiów slawistycznych IV. Pod redakcją: Agnieszki Kołodziej, Elżbiety Tyszkowskiej-Kasprzak, Magdaleny Ślawskiej, Anny Ursulenko. Wrocław 2020. ISBN 978-83-7977-519-4. с. 355-363. (Вроцлав, Полша, 2020)
      Цочева, Н. Модернизмът на страниците на „Художник“ и „Българан“ – диалог между сериозното и смешното. В: сб. „Литературната периферия: памет и употреби“, съст. Н. Стоичкова, Н. Стоянова, Вл. Игнатов. София: Университетско изд. „Св. Кл. Охридски“, 2020. ISBN 978-954-07-5115-3. S.334-345.
      Цочева, Н. Поетика на митологичното в “Корените” на Васил Попов. – В: Матеріали I Міжнародної славиістичної конференцїї, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія (11 травня 2021 року), Харків-Шумен. 2021. с. 304-311. ISBN 978-966-1630-51-1

      Цочева, Н. К. Гълъбов – за експресионизма и за „чара нa луната“. – В: сб. „Слово и общество“, т. II / “Language and Society”, Vol. II. Международен филологически форум. ШУ „Еп. Константин Преславски“, 2021, с. 60-75. ISBN 2738 8581 (Online)

      Цочева, Н. Декоративните творби на Н. Райнов и Н. Рьорих в контекста на теософията и антропософията. – В: LIMES SLAVICUS 6. Свитък А. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2021. ISSN 2603-3127 (Print) ISSN 2603-3135 (Online). с.81-100. Реферирано към CEEOL.

      Цочева, Н. Илюстрациите на С. Скитник и модернизмът – декоративност и примитивизъм. – В: LIMES SLAVICUS 6. Свитък А. Културни концепти на славянството. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2021. ISSN 2603-3127 (Print) ISSN 2603-3135 (Online). с. 141 – 152. Реферирано към CEEOL.

    Гл. ас. д-р Бисерка Стоименова

    Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

    • Стоименова, Б. Спомен и носталгия в разказите на Иван Вазов „Хаджи Ахил“ и „Учител по историята“ – В: Литература- история, Национална идеология – символика. Сб. в чест на 65-годишнината на проф. д-р Страшимир Цанов. (науч.редакция и съст. Цочева. Н. Ватова, П., Чавдарова, Д., Кръстева, Д.) Шумен: УИ „Еп. К. Преславски”, 2026. ISBN: 978-619-201-915-0, с. 117-125.
    • Stoimenova, B. Hospitality and Boycott: Media coverage of the 1910 Slavic Congress in Sofia in the Newspapers Den and Kambana. – B: Матеріали V Міжнародної славістичної конференції, присвяченої пам’яті святих Кирила і Мефодія: «Славістика в сучасному світі: методологійні й ціннісні орієнтири» / за заг. ред. О. О. Маленко. — Харків – Шумен : ХНПУ; ХІФТ, 2025, 285-290. ISBN 978-966-1630-69-6
    • Стоименова, Б. Илюзиите на любовта в пиесите на Пиер Мариво: социални контекстиВ: Любословие, бр. 24. ШУ „Еп. Константин Преславски“2024.  ISSN 1314-6033 с. 62-72
    Гл. ас. д-р Галина Шалаверова

    Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

    • Шалаверова, Г. Лудостта като бягство от абсурда на войната в „Мъничък свят“ на Георги Райчев – В: Литература- история, Национална идеология – символика. Сб. в чест на 65-годишнината на проф. д-р Страшимир Цанов. (науч.редакция и съст. Цочева. Н. Ватова, П., Чавдарова, Д., Кръстева, Д.) Шумен: УИ „Еп. К. Преславски”, 2026. ISBN: 978-619-201-915-0, с. 77-86.
    • Шалаверова, Г. Рефлекси от творчеството на Станислав Пшибишевски в прозата на Георги Райчев. – Слово и общество. т. ІV  / “Language and Society”, Vol. IV. Международен филологически форум. ШУ „Еп. Константин Преславски“, 2025, ISSN 2738-8581 (Online), ISBN 978-619-201-721-7. с.44-52
    • Шалаверова, Г.  Модернистичната драма „Еленово царство“. В: Limes Slavicus 9. Културни концепти на славянството, Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2024, с. 147-162, реферирано в CEEOL
    Ас. д-р Магдалена Заркова

    Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

    • Заркова, М. Вечният мир в антиутопията „Ние”. Слово и общество. т. ІV  / “Language and Society”, Vol. IV. Международен филологически форум. ШУ „Еп. Константин Преславски“, 2025, ISSN 2738-8581 (Online), ISBN 978-619-201-721-7. с. 53-64.
    • Заркова, М. Илюзиите в антиутопията „Ние“ на Евгений Замятин, или критика на чистия разум. – В: Любословие, бр. 24. ШУ „Еп. Константин Преславски“2024.  ISSN 1314-6033 с. 125-138.
    • Заркова, М. Питагорейство в романа ,,Ние“ на Евгений Замятин. – Матеріали ІІІ Міжнародної славістичної конференції, присвяче­ної пам’яті святих Кирила і Мефодія: «Національні наукові традиції в слов’янському  світі» / за заг. ред. О. О. Маленко. — Харків – Шумен : ХНПУ; ХІФТ, c. 2023,с. З26 – 329. ISBN 978-966-1630-64-1(Online).
    • Заркова, М. Антиутопията,, Ние” и „Държавата” на Платон – интертекстуалност и смисъл. – Международен филологически колегuум, ,,Слово u общесmво“,Т.III, Шумен: УИ ,,Епископ Константин Преславски“, 202З, 782 – l 89, ISSN 27З8-8581 (Online).
    Ас. Валентина Кулева

    Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

    • Кулева, В.  Българското царско офицерство и процесът „Леонид Андреев срещу България“ – В: Литература- история, Национална идеология – символика. Сб. в чест на 65-годишнината на проф. д-р Страшимир Цанов. (науч.редакция и съст. Цочева. Н. Ватова, П., Чавдарова, Д., Кръстева, Д.) Шумен: УИ „Еп. К. Преславски”, 2026. ISBN: 978-619-201-915-0, с.174-185.
    • Кулева, В. Непубликувани преводи на Анна Ахматова от Севда Костова. – Слово и общество. т. ІV  / “Language and Society”, Vol. IV. Международен филологически форум. ШУ „Еп. Константин Преславски“, 2025, ISSN 2738-8581 (Online), ISBN 978-619-201-721-7. с.159-172.
    Д-р Ваня Колева

    Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

    • Колева, В. Борис Янев и неговите „Чичовци“ (За Доброплодно и съседните му села, област Варна). Електронно списание „Литературен свят“, брой 185, февруари 2026 г. Available from: https://literaturensviat.com/?p=210897 [Viewed 2026-05-09]. Първа публикация – във вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“), бр. 1 (418), февруари 2026 г.
    • Колева, В. Апеви. – В: МИХАЙЛОВА, Ангелина, СИМЕОНОВ, Тодор и много други, 2026. Живота в стих. Седма антология на българската апева – 2026. Светът в промяна Екстра – 17. Фондация VVMA – Будапеща. Варна – Будапеща, с. 10–11. ISSN 2631-164X; ISBN 978-615-5179-47-1.
    • Колева, В. Мотивът „сиво стадо оплаква рожбите си…“, или за трансформирането на смъртта в живот. Електронно списание „Литературен свят“, брой 179, юни 2025 г. Available from: https://literaturensviat.com/?p=205845.
    • Колева, В. Времето и вярата в „Цената на златото“ на Генчо Стоев. Във: ВАСИЛЕВ, Сава (съставител и редактор), 2024. Кръстопътните срещи на времето – история и съвременност в книгите на Генчо Стоев. По повод двайсетгодишнината от смъртта на писателя. Велико Търново: „Фабер“, с. 59–71. ISBN 978-619-00-1859-9.
    • Колева, В. „Засей ми море“ на Станка Бонева – многоликост и органичност на една душа (Рецензия за книгата „Засей ми море“, 2012). Електронно списание „Литературен свят“, брой 167, април 2024 г. [Online]. Available from: https://literaturensviat.com/?p=196429
    • КОЛЕВА, Ваня, СИМЕОНОВ, Тодор и много други, 2024. Свят завет. Пета антология на българската апева – 2024. Светът в промяна Екстра – 12. Фондация VVMA – Будапеща. Варна – Будапеща, с. 3–6: По своя път. Предговор; с. 37–38: Апеви. ISSN 2631-164X; ISBN 978-615-5179-39-6.
    • Колева, В. За Людмила Богословова и нейната поезия – или между ритуала и фриволността (Опит за литературен портрет). Електронно списание „Литературен свят“, брой 173, декември 2024 г. [Online]. Available from: https://literaturensviat.com/?p=200433.
    • Колева, В. Добрин Паскалев: „Вървя уверен към безкрая“. [Рецензия за книгата „На думите пред скрития олтар“ (Варна: Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов”, 2024, ISBN 978-619-221-503-3)]. Електронно списание „Литературен свят“, брой 173, декември 2024 г. [Online]. Available from: https://literaturensviat.com/?p=200459.
    • Колева, В. Апеви. – В: СИМЕОНОВ, Тодор и много други, 2023. Щом искам. Светът в промяна Екстра – 9. Фондация VVMA – Будапеща. Варна – Будапеща, с. 32. ISSN 2631-164X; ISBN 978-615-5179-36-5.
    • Колева, В. За неподчинението като избор (Рецензия за книгата на Иван Кьосев – „Доброжелател. Хумор от вчера и от днес“, София, ИК „Огледало“, 2023). – Във: вестник „Словото днес. Литература, изкуство, общество“, седмичник на СБП, бр. 22 (1113), 8 юни 2023, с. 11. 
    • Колева, В. „Няма тайни. Избрано“ на Красимир Симеонов [Рецензия за книгата „Няма тайни” (2023)]. Електронно списание „Литературен свят“, брой 165, февруари 2024 г. [Online]. Available from: https://literaturensviat.com/?p=195459
    • Колева, В. Вестник КИЛ – 30 години отстояване на духовното и красотата. – В: КИЛ, год. 32, бр. 5 (405), Варна, декември 2022.
    • Колева, В. Из Варна с Иван Вазов. – В: СИМЕОНОВ, Тодор и много други, 2022. Варненска Златна есен – 2022. Сборник. Светът в промяна Екстра – 6. Фондация ВИА. Фондация VVMA – Будапеща. Варна – Будапеща, с. 7–12. ISSN 2631-164X; ISBN 978-615-5179-33-4.
    • Колева, В. „Срещу вятъра (Из записките на един рокер)“ и словесните открития на Красимир Симеонов. Рецензия. Електронно списание „Литературен свят“, брой 150, септември 2022 г. [Online]. Available from: https://literaturensviat.com/?p=186094.
    • Колева, В. „Бележити жени на/за България. От Кера Тамара до Петя Дубарова“ (Велико Търново: „Фабер“, 2021, 463 с.) на Катя Зографова. Електронно списание „Литературен свят“, брой 151, октомври 2022 г. [Online]. Available from: https://literaturensviat.com/?p=186769.

    • КОЛЕВА, В. За поезията на морето и българската литература. // Творчески килватер. Сборник на Сдружението на писателите – Варна. Варна: МС, 2022, с. 67–71.

    • КОЛЕВА, В. За езика и за пътя, по който да вървим. // Вестник „България СЕГА“, Чикаго, 17 май 2022 г., рубрика „Гледище“. [Online]. Available from: [Online] https://www.bulgariasega.com/featured/143896.html

    • КОЛЕВА, В. 30 години вестник КИЛ и юбилейният сборник „Творчески килватер“ – или следа да оставим след себе си. // Дружество за комикс изкуство „Диаскоп“, Пловдив, 17.05.2022. [Online]. Available from: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=5288

    • КОЛЕВА, В. Литературата като молитва. // КИЛ, бр. 1, март 2021, с. 1–9 – „Колонка на редактора“.

    • КОЛЕВА, В. Проф. Надежда Драгова – на 90 (Или достойнството да бъдеш себе си). // КИЛ, бр. 1, март 2021, с. 1–8.

    • КОЛЕВА, В. Асен Кожухаров – за личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946). Рецензия за монографията му „Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946)“, Варна, 2021. // КИЛ, бр. 1, март 2021, с. 8–10.

    • КОЛЕВА, В. За силата на буквите и знанието. // КИЛ, бр. 2, юни 2021, с. 1–2 – „Колонка на редактора“.

    • КОЛЕВА, В. За „Морски сонети“ на Кирил Христов. // Книга за другите сетива, с които възприемаме изкуството. Сборник на Сдружението на писателите – Варна. Варна: Онгъл, 2020, с. 103 – 109.

    • КОЛЕВА, В. За вярата и думите. // КИЛ, бр. 1, Варна, 13 февруари 2020, с. 1–2 – „Колонка на редактора“.

    • КОЛЕВА, В. Късните къси разкази на Кирил Георгиев. // СЛОВОТО ДНЕС. Брой 18, 14.05.2020 г., с. 2 (Рецензия за книгата на Кирил Георгиев „Късни разкази“ (Варна, 2020), която включва кратки текстове за събития и личности, свързани с периода от края на XIX до първите две десетилетия на XXI век.)

    • КОЛЕВА, В. Кирил Георгиев – на 75 достойно извървени години. Творчески профил. // КИЛ, бр. 1, 13 февруари 2020, с. 1–6.

    • КОЛЕВА, В. 70 години хор „Лидия Душек“. Рецензия за книгата на Велина Йонкова „70 години хор на корабостроителите. Хор „Лидия Душек“ (2019). // КИЛ, бр. 1, 13 февруари 2020, с. 3.

    • КОЛЕВА, В. За Трифон Зарезан, свети Валентин и Успението на свети Кирил Славянобългарски. // КИЛ, бр. 1, 13 февруари 2020, с. 3.

    • КОЛЕВА, В. За езика и за пътя, по който да вървим. // КИЛ, бр. 2, Варна, май 2020, с. 1–2 – „Колонка на редактора“.

    • КОЛЕВА, В. Иван Вазов – за музикалността на родния език. // КИЛ, бр. 2, май 2020, с. 1–9.

    • КОЛЕВА, В. Доника Кирова – в образ и слово. // КИЛ, бр. 2, май 2020, с. 9.

    • КОЛЕВА, В. Пилците се броят наесен… // КИЛ, бр. 4–5, Варна, ноември 2020, с. 1–11 – „Колонка на редактора“.

    • КОЛЕВА, В. Данка Стоянова: с достолепието на 80-те. Творчески профил. // КИЛ, бр. 4–5, 2020, с. 2.

    • КОЛЕВА, В. В сиянието на искрите от огнището. Рецензия за книгата на Ценка Илиева „Искри от българското огнище“ (2020). // КИЛ, бр. 4–5, ноември 2020, с. 9.

    • КОЛЕВА, В. „Книга за другите сетива, с които възприемаме изкуството“. // КИЛ, бр. 4–5, ноември 2020, с. 9.

    • КОЛЕВА, В. Светлина да има в душите ни! // КИЛ, бр. 6, декември 2020, с. 1–5 – „Колонка на редактора“.

    • КОЛЕВА, В. Първан Стефанов и вечното единоборство със света. // КИЛ, бр. 6, декември 2020, с. 9.

    • КОЛЕВА, В. За книгите и красотата. // КИЛ, бр. 2, Варна, 2019, с. 1–9 – „Колонка на редактора“.

    • КОЛЕВА, В. Ценка Илиева – от висотата на 80-летието. Творчески профил. // КИЛ, бр. 2, 2019, с. 2.

    • КОЛЕВА, В. Самотата като сила и вдъхновение. // КИЛ, бр. 3, Варна, 2019, с. 1–4 – „Колонка на редактора“.

    • КОЛЕВА, В. Раят на детството като първоосъществяване. // КИЛ, бр. 4, Варна, 2019, с. 1–11 – „Колонка на редактора“.

    • КОЛЕВА, В. Димитър Кандев – на достолепните 80 години. Творчески профил. // КИЛ, бр. 4, 2019, с. 3.

    • КОЛЕВА, В. „Моя българска земя“ (2019) на Ценка Илиева. Рецензия. // КИЛ, бр. 4, 2019, с. 10.

    • КОЛЕВА, В. За будителите български. // КИЛ, бр. 5, Варна, 2019, с. 1–2 – „Колонка на редактора“.

    • КОЛЕВА, В. Съкровеният „Монолог (1959 – 2019)“ на Ценка Илиева. // КИЛ, бр. 5, 2019, с. 3.

    • КОЛЕВА, В. И ще полетят душите ни. // КИЛ, бр. 6–7, Варна, 2019, с. 1–2 – „Колонка на редактора“.

    • КОЛЕВА, В. За смисъла на звученето, или „Благовестието на думите“ („Фабер“, 2019) на Владимир Стоянов. // КИЛ, бр. 6–7, 2019, с. 11.

    • КОЛЕВА, В. Индивидуализмът в българската лирика от края на XIX и началото на ХХ век. За монографията „Индивидуализмът в българската лирика от края на XIX и началото на ХХ век“ от Сава Сивриев. // Език и литература, № 1–2. София, 2018, с. 199–200. (Рецензия)

    • КОЛЕВА, В. Две полски и българските обредни песни – проблеми на посвещението. // Език и литература, № 1–2. Българистика в Полша, полонистика в България. София, 2017, с. 247–263, http://ezik-i-literatura.eu/last.html. Също в РИНЦ: https://elibrary.ru/author_items.asp?authorid=837264

    • КОЛЕВА, В., ХАДЖИЕВ, К. За езика и структурирането на уебсайта на висшето училище. // Език и литература, № 3–4. София, 2017, с. 70–93.

    • КОЛЕВА, В. За силата на тишината в поезията на Първан Стефанов. – В: Алманах за култура. Бр. 6. Варна: Вестник КИЛ (Култура, изкуство, литература); Издателство „Онгъл“, 2017, с. 74–87.

    • КОЛЕВА, В. Силата на мълчанието и „Зверобой“ на Красимир Симеонов. // Простори. Списание за литература и изкуство. Кн. 3, Варна, 2017, с. 61–64. Също: В сайта на Научния център – 7.08.2017 (22:30 ч.), http://sveti-arhangel-mihail.dir.bg/_wm/library/item.php?did=558156&df=670075&dflid=3.

    • КОЛЕВА, В. Из Варна – с Иван Вазов (По романа „Казаларската царица“). // КИЛ (в. „Култура, изкуство, литература“). Юбилеен брой – 25 години КИЛ. Год. 26, бр. 1 (377), Варна, декември 2017, с. 13.
      КОЛЕВА, В. Нов поглед към индивидуализма в българската лирика от края на XIX и началото на XX век (Рецензия за книгата на Сава Сивриев „Индивидуализмът в българската лирика от края на XIX и началото на XX век“, София, 2017, 330 с.). // LiterNet, 05.12.2017, № 12 (217), <https://liternet.bg/publish/vkoleva/sivriev-individualizmyt.htm>.

    • Колева, В. Морето и морската топика в стихотворенията на Йордан Йовков. – В: Йордан Йовков – времена, нрави, наративи. Национална научна конференция с международно участие, посветена на 145 години от рождението на писателя. 29–30 септември 2025 г. Добрич: Регионален исторически музей – Добрич. Дом-паметник „Йордан Йовков“.
    • Колева, В. Добрин Паскалев, Бистра Галунска, Диана Петкова – Книга за Бетховен, неговите страдания и музика [Рецензия за книгата „Лудвиг ван Бетховен. Патография на гения“ (Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, 2021)]. Електронно списание „Литературен свят“, брой 174, януари 2025 г. [Online]. Available from: https://literaturensviat.com/?p=201359.
    • Колева, В. Да надникнем в „Душата на поета“ Ванилин Гавраилов. Електронно списание „Литературен свят“, брой 178, май 2025 г. [Online]. Available from: https://literaturensviat.com/?p=204777
    • Колева, В. 35 години Сдружение на писателите – Варна (с. 213–215). Кратка презентация за варненската организация. – В: По следите на козлодуйските думи. Т. 3. Сборник на Литературен клуб „Нашето слово“ – Козлодуй. Съставител и отговорен редактор: Роси Савова. Враца: Издателство „БГ Принт“, 2025, с. 1–400. ISBN 978-619-275-040-4.
    2026

    Медийно отразяване:

    Проф. д-р Страшимир Цанов – участия  в  телевизионни  и радио предавания:
     2020
    2019
    2018
    Участия на д-р Ваня Колева
    2026
    • На 24 април 2026 г. беше финализиран конкурсът „И нищо повече от любов“, организиран от СУ за ХНИ „Константин Преславски“ – Варна, в памет на Иван Овчаров. Ваня Колева бе гост от Сдружението на писателите – Варна, заедно с: Иванка Илиева–Петрушева, Красимир Йорданов и Свилен Лапаков
    2025
    • На 30 септември 2025 г. в Арт салона на Радио Варна (бул. „Приморски“ 22) се проведе финалният етап от форума „Неформално образование“ – „Творческа работилница“, предвиден като обособена част към Националния литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ – 2025. Форумът е общо събитие на Сдружението на писателите – Варна, и Средното училище „Свети Климент Охридски“ в града. Текстовете на децата бяха оценявани от жури в състав: д-р Ваня Колева, Станка Бонева, Бисерка Алексиева, Катя Вангелова, а най-добрите работи бяха отпечатани във в. КИЛ, бр. 2 (415), 16 юли 2025 г., с. 7–10. Срещата на 30 септември в Арт салона на Радио Варна беше водена от Ваня Колева.
    • На 2 март 2025 г. във варненския Дом на писателя (ул. „Крали Марко“ 11) тържествено бяха отбелязани две годишнини – 80-летието на Кирил Георгиев и 70-летието на Ванилин Гавраилов. Събитието откри и води Ваня Колева.
    2024
    • На 8 юли 2024 г. в Арт салона на Радио Варна (бул. „Приморски“ 22) бяха връчени грамоти и награди на лауреатите от Международния литературен конкурс „Изящното перо – 2024“, организиран от Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и Салона за българска култура и духовност – Чикаго, САЩ. Ваня Колева бе модератор на празничната вечер.
    • На 8 май 2024 г. в Арт салона на Радио Варна (бул. „Приморски“ 22) бе открита новата тематична изложба живопис на Радко Мурзов – „Кристализация II“, която бе изложена до 7 юни 2024 г. Изложбата представи Ваня Колева.
    2023
    • От 13 юли до 3 август 2023 г. в галерия „Графит“ (Варна, бул. „Княз Борис I“, № 65) бе представена изложбата „Кристализация“ на художника Радко Мурзов – почетен член на Сдружението на писателите – Варна. На проведена на 27 юли 2023 г. среща-разговор с почитателите на Радко Мурзов, слово за символиката на солта, водата и кристализацията изнесе д-р Ваня Колева.
    2022
    • Ваня Колева: Мъдростта на миналото и перспективата на днешното. Интервю на Снежана Галчева. Вестник „България СЕГА“ – Bulgaria SEGA. Чикаго, САЩ. Страница „Литература“. 12.02.2022. [Online]. Available from: https://www.bulgariasega.com/featured/143403.html
    2026
    • На 9 октомври 2026 г. в Арт салона на Радио Варна (бул. „Приморски“ 22) бе представена антологичната книга с лирика на Ванилин Гавраилов „Оброк“ (Варна: МС, 2026, с. 1–166. ISBN 978-619-7600-93-3). Словото бе на Ваня Колева.
    • 30.09.2026 г. – По случай Деня на поезията в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”, Шумен бе представен 30-годишния брой на сп. „Златоструй” на Съюза на шуменските писатели, в което взеха участие, преподаватели от КИТЛ (М. Заркова, Н. Цочева). Доц. д-р Н. Цочева представи НСЛК „Боян Пенев” , тъй като в броя бяха публикувани текстове на победители от конкурса. B броя бе публикувана и реценизя на гл. ас. Бисерка Стоименова, свързана с наградите на Националния конкурс за поезия на името на “Иван Пейчев” за 2025г.
    • На 14 май 2026 г. в Дома на писателя (ул. „Крали Марко“ 11) се проведе творческа вечер на писателя Свилен Лапаков, най-вече за книгите му „Двери в небесата. Поезия“ (2021) и „Стихове за Сенките в Душата“ (Варна, 2024). Ваня Колева представи книгата „Стихове за Сенките в Душата“ (Варна, 2024), за която е автор и на предговора.
    • 29. 01.2026г. проф. д-р Страшимир Цанов представи книгата на Захари Карабашлиев „Последният ловец на делфини” в Младежкия дом в гр. Шумен
    2025
    • На 20 март 2025 г. в Библиотеката на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, бе представена книгата с авторска и преводна поезия на доц. д-р Добрин Паскалев, д.м. – „На думите пред скрития олтар“ (Варна: МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“, 2024, ISBN 978-619-221-503-3). Поздравителен адрес от името на редакционната колегия на вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“), поднесе главният редактор д-р Ваня Колева.
    2024
    • На 9 август 2024 г., като част от събитията на варненската Алея на книгата – 2024, бе представена книгата „Долината на сърцето. Фрагменти и стихотворения“ (София: „Ина“, 2024) на Стефка Маркова-Маринова. Книгата представи Ваня Колева, автор на предговора към изданието.
    • На 13 март 2024 г. в Арт салона на Радио Варна (бул. „Приморски“ 22) бе премиерата на романа „Ключът на реката“ от Иван Доброгледски и Белла Донна (артистичен псевдоним на Донка Стоянова). Книгата представи д-р Ваня Колева.
    • Януари 2024 г. г. проф. д-р Страшимир Цанов представи книгата на Захари Карабашлиев „Рана” в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” гр. Шумен
    2023
    • На 25 май 2023 г. в Дома на писателя бе представена книгата на Иван Кьосев – „Доброжелател. Хумор от вчера и от днес“ (София: ИК „Огледало“, 2023). Презентация на книгата направи Ваня Колева – „За неподчинението като избор“ (Рецензия за книгата на Иван Кьосев – „Доброжелател. Хумор от вчера и от днес“, София, ИК „Огледало“, 2023).

     

    Доц. д-р В. Кулев
    2026
    • 11.09.2026г. – Изложба – Рисунка. Радио Шумен, 2 ет. Слово – Антоний Димов
    • 21.10. 2026 – Изложба „В. Кулев – 50 г. творческа дейност“- читалище „Д. Войников, 1856“- Шумен
    2025
    • 17. 04. 2025 – Изложба-живопис- пастел- Радио Шумен
    • 28.11.2025- Изложба-рисунка – Радио Шумен
    • 2025- Икона Исус Христос- пантократор – на скала – Шуменско плато
    2024
    • 2024 – Портрет на Пейо Димитров- дар за Шуменския университет „Еп. К. Преславски”
    • 1.11. 2024 – Изложба „IN MEMORIAM“- ХГ“Е. Карамихайлова“ Шумен
    2023
    • 4.05. 2023 – Изложба-рисунка „Бездомници“- арт-пространството на Община Шумен
    • 2023 – Икона „Св. Богородица-Ширшая Небес“- на скала, Шуменско плато
    ТВОРЧЕСКИ ИЗЯВИ  на доц.  д-р Валентин Кулев за периода 2018-2022
    КОЛЕКТИВНИ ИЗЯВИ
    1. 2018г.- Пролетен салон-Шумен 2018- живопис,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    2. 2018г.- Кураторски проект Пленер „90 г. Минас Аветисян“

                    – Изложба живопис (от пленера),  27.07.2018-  Къща музей „Авшарян“, Шумен   

    1. 2018г,- Зимен салон- Шумен 2018- живопис,    ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    2. 2019г.- Пролетен салон- Шумен 2019- живопис,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    3. 2019г.- Зимен салон- Шумен 2019- живопис,    ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    4. 2020г.- Пролетен салон- Шумен 2020- живопис,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    5. 2021г.- Пролетен салон- Шумен 2021- живопис,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    6. 2021г.- Зимен салон- Шумен 2021- живопис,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    7. 2022г.- Пролетен салон- Шумен 2022- живопис,  ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен 

    Портрет-живопис на загиналия летец Г.Йовчев, връчен на близките му 12.04.2022-ЦДНА-София

    ПЕРСОНАЛНИ ИЗЯВИ
    1.  2018г.- Изложба живопис- 19.09.2018- Младежки дом- Върбица, обл.Шумен
    2.  2018г.- Стенописни икони- Калимански хан, Калиманци, обл.Варна
    3.  2018г.- Изложба за приятели-28.12.2018- графика,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    4.  2019г.- Оттук оттам- 28.11.2019- рисунка,   Община Шумен, 2 етаж
    5.  2019г.- Юбилейна ретроспективна изложба- живопис, графика, рисунка,   ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен
    6.  2021г.- Стенопис „Върбица през вековете“, акрил-30 кв.м., У-ще „П.Хилендарски“-3 етаж, Върбица,обл. Шумен
    7.  2022г.- Портрет живопис- на загиналия летец Г.Йовчев,връчен на близките му на 12.04 в ЦДНА, София
    8. 2022г.- Изложба живопис-„Котката от изгорялата къща“,  ХГ“Е.Карамихайлова“, Шумен

    Ежемесечни излъчвания на „Радио България“ на вълните на RadioFRO – Linz, 105 MHz, което може да се слуша и на адрес: www.fro.at/jetztlivehören. Автор и водещ: доц. д-p Димитър Дунков.

    Проф. д-р Страшимир Цанов. Захари Стоянов и българските националноисторически митове – онлайн лекция за студентите и докторантите от Московския държавен университет «Ломоносов», Русия

    (12 декември 2020 г. )

    Продължава работата на основания през 2004 г. от доц. д-p Димитър Дунков съвместно с австрийски изследователи клуб „Орфей“, или Bulgarische Schule „Orfej“ in Linz. Функционира Българското училище „Орфей“ в Линц, Австрия.

    Проф. д.ф.н. Сава Сивриев е иподякон в църквата „Св.Възнесение“, Архиерейско Наместничество – Шумен. Той е автор на  128 проповеди, четени в храма по повод неделни и празнични служби.

    Повече за дейността на Научния център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ виж тук: http://sveti-arhangel-mihail.dir.bg/_wm/library/?df=673134&dflid=3 .

    Сайтът временно не работи

    На 28 май 2016г. от 13 часа онлайн по скайп се проведе дискусия на тема: Образът на библейския  Иов  в българската литература

    • Модератор – проф. д-р  Страшимир Цанов
    • Участници: доц. Пламен Панайотов, проф. д.ф.н. Денка Кръстева, проф. д-р Страшимир Цанов, д-р  Надежда Цочева,  проф. д.ф.н. Дечка Чавдарова

    На 16 април 2015г. от 13 часа онлайн по скайп се проведе дискусия на тема: Кино и литература

    • Модератор – доц. д-р Пламен Панайотов
    • Участници: доц. Пламен Панайотов, проф. д.ф.н. Денка Кръстева, проф. д-р Страшимир Цанов, д-р Надежда Цочева,  проф. д.ф.н. Дечка Чавдарова

    Димитров, Н., Цанов, С. Йов и българската литература. В. Търново: „Фабер”, 2026

    На 18 май 2022 г. се проведе онлайн II Международна славистична конференция, посветена на паметта на светите братя Кирил и Методий. Нейни организатори са Харковският национален педагогически университет „Г. С. Сковорода” и Шуменският университет „Епископ Константин Преславски”.Във форума участваха представители на Националната академия на науките – Украйна, Института за литература (БАН), Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин (БАН), Тернополския национален педагогически университет и други университети и научни институти от Украйна и България. Докладчиците се включваха основно от Киев, София, Харков и Шумен.Общо 7 преподаватели и докторанти от нашия Университет участваха с доклади.

    Предстои да се издаде сборник с материалите на конференцията.  Научният център за православна култура и изкуства „Свети  Архангел  Михаил” ще  участва в издаването на сборника.

    Излезе от печат първата книга на рано напусналия земното битие учен и преподавател от Шуменския университет д-р Мариус Петков Теофилов:

    Книгата излиза в годината, в която Мариус Теофилов щеше да навърши 70 години.

    Мир и светлина на душата му.

    Монографията се издава от Научния център за православна култура и изкуства „Свети Архангел  Михаил”  и катедра  „История и теория на литературата” с финансовата подкрепа на Факултета по хуманитарни науки.

    Теофилов, М. „Записки из мертвого дома” Ф. М. Достоевского. Поэтика и проблематика. Шумен: Университетское издательство имени епископа Константина Преславского, 2022