Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ Договор № ДСД-8/16.08.2022 г.
Финансираща организация	Финансиране от Министерството на образованието и науката (МОН)
Основна цел на програмата	Преодоляване на негативните нагласи и изграждане на привлекателен образ на страната ни чрез засилване на интереса към българистиката в чужбина като научноизследователска област, акцентираща основно върху българския език и литература, българската история, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор). Водеща цел ще бъде провеждане на целеви научни изследвания и създаване на устойчиво партньорство между включените в програмата бенефициенти, както и на мрежа от изследователи, включваща както преподаватели от България и чужбина, така и студенти, докторанти и млади учени, с интерес към българистиката и нейното популяризиране.
Специфични цели на програмата	Разширяване и развитие на кадровия потенциал в областта на българистиката зад граница, включително чрез насърчаване и подкрепа за кариерно развитие на млади изследователи и преподаватели у нас, като лектори по българистика в чужбина; Създаване на траен изследователски интерес към българистиката чрез привличане на студенти, млади учени, докторанти и специализанти в организациите-бенефициенти, където да провеждат българистични изследвания; Утвърждаване на международния престиж на българистиката чрез разработване на образователни и изследователски програми за научни специализации; Популяризиране на българския език и литература, история, наука, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор) чрез провеждане на съвместни научни форуми с чуждестранни университети, занимаващи се с българистична проблематика.
Консорциум	БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (БАН) СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ (СУ) ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ (ПУ) ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ (ВТУ) ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“ (ЮЗУ) ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ“ (ШУ)
Период на изпълнение	16.08.2022 г. – 31.12.2025 г.
Бюджет	Общ бюджет на програмата: 4 000 000 лв. (100 %)
Основен сайт на програмата	https://bulgaristica.bas.bg/

Съобщения, обяви и конкурси:

ЧУЖДЕСТРАННИ БЪЛГАРИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ФИЛОЛОГИЧЕСКИ КОЛЕГИУМ СЛОВО И ОБЩЕСТВО

Шумен, 7-8 ноември 2024

На 7 и 8 ноември 2024 г. в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ се проведе Международният филологически колегиум „Слово и общество“. Освен инициаторът на събитието, катедрата „История и теория на литературата”, в организационния екип се включиха катедрите „Български език”, „Английска филология”, „Журналистика и масови комуникации”. Съорганизатори бяха също Лабораторията по приложна лингвистика „Аксела Лазарова” и Научният център за православна култура и изкуства “Св. Архангел Михаил” (ШУ „Епископ Константин Преславски”).

В поредното си издание Колегиумът създаде академична конферентна среда за представяне на българистичните изследвания с обособяването на специален тематичен блок „Българистика в чужбина”. Той бе възможен благодарение на подкрепата от Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина”, чийто координатор за Шуменския университет е проф. д-р Велка Попова. Тематичното направление предостави възможност утвърдени учени, докторанти и студенти от чуждестранни университети, културни институции и българистични центрове да представят постиженията на чуждестранната българистика в областта на академичните изследвания, обучението, транслатологията, краезнанието и културния обмен. В четения и обсъждания, в непосредствен диалог и онлайн включвания си дадоха среща изследователи от различни специалности и направления по въпроси на българската литература и лингвистика, история и култура.

В работата на секцията, модерирана от доцент Свитлана Георгиева, българка и българистка от Украйна, участваха учени, докторанти и студенти от България, Украйна, Швеция, Румъния, Азербайджан и Италия. Във фокуса на обсъждане бяха поставени въпросите за приноса на академични и образователни институции в чужбина за развитието на българистиката, за обучението по български език на чужденци. В докладите си участниците от Украйна представиха развитието на научните изследвания в тази област в исторически план и в съвременен контекст, като откроиха академичните интереси на местните изследователи българисти в Миколаив и техния принос за съхраняване на българското културно наследство в диаспората (Олга Колот), научните изследвания по българистика в Мелитопол (Сергей Пачев) и ролята на дългогодишните научни форуми („Приазовски българистичен семинар“ в Мелитопол) за изграждане на устойчива академична комуникация (Валентина Пачева).

Важен тематичен акцент в работата на секцията „Българистика в чужбина“ поставиха докладите в областта на лингвистиката. В изследването си Свитлана Георгиева очерта десетилетната работа на специалистите българисти в Катедрата по българска филология в Одеския национален университет „И. И. Мечников“ в областта на етнолингвистиката и диалектологията, като постави акцентите върху широкия проблемно-тематичен спектър на проучванията и разглеждането на езиковите явления в тяхната взаимосвързаност и социокултурна обусловеност. Акцент бе поставен и върху систематизацията на академичните българистични лингвистични изследвания – синхронните и диахронните диалектологични проучвания, проблемите на езиковата контактология, на културните и етнолингвистичните особености на украинските българи, върху традициите и тенденциите при изучаването на българската езикова диаспора в Украйна. Мащабните десетилетни проучвания в областта на българистиката бяха обобщени с историческия преглед на диалектологичната научна поредица „Българските говори в Украйна“ (от 1998 г.) и научното годишно издание „Одеска българистика“ (от 2003 г.) Междукултурният диалог в областта на лингвистиката бе илюстриран и чрез изследването на функционалния статус на старобългаризмите в украинския книжовен език (Светлана Корниенко).

Интерес предизвика изследването на Биляна Мартиновски (Университет в Лунд, Швеция) с тематичен фокус „Квантитативни мерки за разпознаване на преговорен стил и дейност“, представящо както съпоставяне на два езика (шведски и български) и две култури в пресечната точка на една дейност (съдебните преговори), така и междудейностни и междуезикови сравнения в официалното и неофициалното общуване на български и шведски език. Кроскултурното изследване, изградено на основата на богат емпиричен материал (разговорен езиков корпус), заостри вниманието върху ролята на дейностния фактор в разговорното езиково общуване за изследване в цялостен съпоставителен регистър на връзката език – култура – дейност и оформи една от посоките на последващата дискусия.

Богатата научна програма на тематичния блок „Българистика в чужбина“ илюстрира разноаспектните проявления на междукултурния диалог в областта на литературните и историческите изследвания, превода, рецепцията и популяризирането на българската литература, обучението по български език зад граница. Обект на проучване бяха репрезентацията на модерната българска литература на страниците на списание „Художник“ (Ливия-Мария Нистор), особеностите на поетическия превод на българската поезия на турски език при предаване на устойчиви фрази, идиоми, паремии (Кадрие Джесур), интересът към най-новата българска литература в украинската културна среда (Красимира Колева), въпросът за съдбата на таврийските българи в контекста на официалната руска политика от 30-те г. на ХХ в. (Марина Николова).

Работата на тематичното направление „Българистика в чужбина“ продължи с уъркшоп, на който бе презентирана уеббазираната система PoliteLab, нейните параметри и функционалности. Модератор бе проф. д-р Димитър Попов, който представи и екипа, разработващ системата, включващ учени от България, Германия и Румъния (Димитър Попов, Велка Попова, Красимир Кордов, Мартин Хенцелман, Менент Шукриева, Андреа Раду-Беженару, Стефка Александрова).

Участниците в екипа (Димитър Попов, Велка Попова, Красимир Кордов и Стефка Александрова) представиха основната цел на системата PoliteLab – разработена в рамките на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (2022-2025) – изграждане на практична уеббазирана система за създаване на многоезичен онлайн речник на речевия етикет, осигуряваща едновременен достъп на широк кръг потребители до корпусен речник на няколко езика. Демонстрирана бе съдържателната структура на езиковия корпус, лингвистичните формули на речевия етикет, обособени в тематични подсистеми, и възможността потребителите да откриват необходимите им речеви формули и техните еквиваленти в турски, немски, румънски и украински език.

Обмяната на опит между българисти от България, Украйна, Швеция, Румъния, Азербейджан, Италия бе особено ползотворно с оглед общите за всички, от една страна, и конкретните за различните страни предизвикателства пред изучаването на българския език и утвърждаването на българската история и съвременната българска култура в чужбина.

Като неразривна част от традиционно провеждания научен Колегиум академичните изследвания по въпросите на чуждестранната българистика ще намерят поле за популяризация на страниците на научния сборник „Международен филологически колегиум „Слово и общество“, том 4, 2025 г. на Университетското издателство

Семинар по корпусна българистика „Интегрирани електронни ресурси за български език“

Дата: 04.12.2024 г.
Покана
Програма

Посещение в Анкарския университет

В периода от 9 до 12 октомври 2024 г. проф. Велка Попова и проф. Димитър Попов от Шуменския университет бяха на посещение в Турция. Те осъществиха работни срещи с преподаватели от Катедрата по български език и литература към Департамента по славянски езици и литература в Анкарския университет във връзка с планирането и реализирането на съвместни проекти в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (ННПБ). При това специално място беше отделено на подробното представяне на Програмата. Обсъдиха се проблемите на обучението по български език като чужд и необходимостта от създаването на съвременни интерактивни образователни ресурси. Своя опит споделиха и двама от преподавателите в Анкарския университет проф. Зейнеп Зафер и д-р Садък Хаджъ, които вече са били стипендианти на ННПБ. Бяха анализирани условията за бъдещи инициативи, както и възможностите за разширяване на сътрудничеството между двата университета по Програмата и извън нея. В качеството и на ръководител на специалността Български език и литература проф. Зейнеп Зафер изрази надеждата за това проекти като ННПБ да получат своето признание в обществото, защото са значими и полезни за изграждането на положителна представа за България, за нейния език и култура в чужбина.

Посещението на българските учени беше по покана на декана на Факултета по езици, история и география на Анкарския университет проф. д-р Левент Каяпънар. На специално организираната при него среща проф. В. Попова и проф. Д. Попов изразиха своята благодарност за радушния прием и за подкрепата, която турските българисти получават от академичното ръководство на факултета при включването си в специализации и в други инициативи по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. При представянето на Програмата гостите от България поставиха акцента върху нейните функционалности и бъдещи перспективи. Домакинът проф. Левент Каяпънар изрази своето задоволство от стартирането на подобна програма и високо оцени нейното значение за развитието на чуждестранната българистика, както и за реализирането на солидни съпоставителни проучвания в областта на хуманитаристиката. Бяха обменени също така и рационални идеи за изследователската и преподавателската практика в двете съседни страни, за образованието в съвременния свят, както и за необходимостта от разгръщането и разширяването на академичното сътрудничество.

Среща на немския славист и българист доц. Мартин Хенцелман с изследователи от Катедрата по български език към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“

През лятото на 2024 година по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ в Шуменския университет гостува немският славист доц. д-р Мартин Хенцелман, преподавател в Университета в Грайфсвалд. На 29 юли 2024 г. той участва в работна среща с изследователи от Катедрата по български език, на която беше поканена и младата румънска българистка Ливия Нистор, стипендиантка по Програмата. Бяха обсъдени възможностите за сътрудничество и кооперация.

Доц. Хенцелман представи накратко своите изследователски намерения, свързани с реализацията на престоя му в България по ННПБ, а имено планираните проучвания на езиковия ландшафт в България и в частност в Шуменския регион. Той изрази становище относно специфична тенденция в съвременната европейска лингвистика, а именно фактът, че българският език почти не попада в изследователския обсег на западните учени. Това провокира у него интерес към особеностите на езиковата ситуация в България.

Екипът от Катедрата по български език поднесе на немския си колега подарък – комплект от сборника „Отговорността пред езика“. Срещата премина в приятелска атмосфера, създадена от възможността за културно и научно сътрудничество.

Международен форум за кирилицата „Азбука, език, идентичност“

По инициатива на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова на 27 юни в София и на 28 юни в Пловдив се проведе Международният форум за кирилицата “Азбука, език, идентичност”. Акцент на тазгодишното събитие е връзката между българския език, опазването му и националната идентичност. Конференцията беше открита в зала 6 на НДК от президента Румен Радев. Приветствия поднесоха отец Иван Иванов – професор от СУ, и министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.

Форумът се проведе с подкрепата на Министерството на образованието и науката и Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Изследователи от Шуменския университет взеха участие с доклад в първата сесия на форума „Средновековното наследство на кирилицата“.

Учебна екскурзия „Старите български столици“

Студенти от Букурещкия и Белградския университет посетиха Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Екскурзията с учебна цел „Старите български столици“ е инициирана от преподавателски екип на Катедра „Български език“ и осъществена по Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, чийто регионален координатор е проф. д-р Велка Попова.

От 28.05. до 31.05. чуждестранните студенти, ръководени от гл. ас. д-р Жанета Андреева и екип от Катедрата – доц. д-р Иво Братанов, гл. ас. д-р Стефка Александрова, докт. Таня Тодорова, посетиха НИАР „Плиска“, АР „Мадара“ и НИАР „Велики Преслав“. По време на тридневното пребиваване в Шумен студентите българисти се запознаха с културните достояния от периода на формирането на българската книжовност до нейния разцвет по времето на Златния век. Посещението на старините в Плиска и Велики Преслав предизвика у тях възхищение, студентите бяха впечатлени от българската средновековна култура.

В заключителната част от програмата на чуждестранните филолози бяха показани ценни старопечатни издания от фонда на Университетската библиотека. Д-р Йорданка Москова представи на гостуващите колеги редки издания на първите български граматики, първия български учебник със светско съдържание – „Рибния буквар“, първото цялостно издание на „Под игото“, което впечатли студентите с оригиналните си илюстрации и други старопечатни издания. Гостите шеговито отбелязаха, че много от заглавията свързват и с изпитните си конспекти от българистичните дисциплини. Визитата завърши с приятелски разговори на кафе в Катедрата по български език и снимки на паметните места в двора на Ректората.

Семинарът Славянска езикова и литературна контактология – академична изява на Шуменския университет

https://www.youtube.com/watch?v=daegPCoFq8o

На 22 април в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ беше осъществена поредната академична инициатива в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българстиката в чужбина“. Семинарът „Славянска езикова и литературна контактология“ се проведе в хибридна форма. В събитието се включиха 44 участници от България, Турция, Румъния, Украйна, Германия, сред които имаше студенти, докторанти, постдокторанти, преподаватели, асистенти, доценти, професори. Домакини на събитието бяха Лабораторията по приложна лингвистика „Аксела Лазарова“ и Центърът за докторанти на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Лекторите проф. д.н. Магдалена Костова-Панайотова и доц. д-р Величко Панайотов са знакови фигури в съвременната българска славистика, преподаватели са в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Магдалена Костова-Панайотова е професор по литература, доктор на науките. Автор е на множество научни книги, стихосбирки, статии, учебни помагала и енциклопедии, главен редактор на академичното списание „Езиков свят“, член на редколегиите на множество солидни научни издания в България и чужбина. Носител е на няколко национални литературни награди. Величко Иванов Панайотов е преподавател в СУ, доцент в Катедрата по славянско езикознание на Факултета по славянски филологии. Автор е на множество публикации в областта на славистиката: славянска лингвистична география, славянска езикова контактология, съпоставителна лексикология, словашка фонетика и фонология, теория и практика на превода, приложение на дигитални инструменти в чуждоезиковото обучение, съавтор е в двуезични речници.

В началото на презентацията си проф. Панайотова акцентно открои мястото на славистиката сред филологическите специалности, като очерта бъдещите перспективи както при изучаването на славистични дисциплини, така и при изследователските проучвания в областта на съвременната хуманитаристика. Темата на лекцията Балканските славянски литератури в началото на XXI век е свързана с разглеждането на няколко славянски съвременни романа, налагащи идеята, че литературата на малките народи е неизменна част от културата на човечеството. Славянските балкански литератури са част от европейското културно наследство и представят проблема за националната идентичност многоаспектно – от една страна, осмислянето на принадлежността към Европа, от друга страна, принадлежността към славянството. Различните рефлексии на идентичността пораждат напрежение, което налага представата за Балканите като маргиналия в европейския културен диапазон. Лекторката подчерта, че отправна точка при изследването на този проблем в романите на Павел Зидар, Мишко Кранец и Йоже Сной е граденето на разказа за себе си през идеята за рода. Паметта, историята, литературата езика са ключови опори за славянския човек.

Във фокуса на втория лекционен блок беше поставена спецификата на лингвистичната контактология. Доцент Величко Панайотов представи на аудиторията проблематиката на междуезиковите връзки и отношения като предмет на научен интерес. Лекцията му Славянска езикова контактология разгърна панорамно теоретичния аспект на езиковия контакт както в диахронен, така и в съвременен план. На вниманието на академичната общност бяха поставени няколко тематични акцента: специфика и типология на понятието езиков контакт; процесите на взаимодействие при формирането на езиков съюз (Балкански езиков съюз); билингвизма, диглосията и интерференцията като езикови явления. По темата за славянската езикова контактология лекторът представи илюстративни примери, структурирани в три ядра според интензивността и мащабите на взаимодействие: старобългарският, чешкият и руският език като езици донор в процес на взаимодействие. Интересни научни цели за изследвания са и полско-източнославянските езикови взаимодействия. Очертания диапазон на славянски езикови контакти доц. Панайотов определи като основен за лингвистични изследвания в областта на славянската езикова контактология.

В заключителните си думи модераторът на събитието проф. Велка Попова подчерта актуалността на темата за литературната и езиковата контактология като част от една обща лингвистична тенденция, свързана с глобализацията на света. Семинарът Славянска езикова и литературна контактология допълни серията от инициативи на екипа на Шуменския университет по Националната научна програма „Развитие на българистиката в чужбина“. Цялостното представяне на събитието може да бъде проследено в платформата You Tube на адрес: Семинар „Славянска езикова и литературна контактология“ (22.04.2024 г.) (youtube.com).

Покана за семинар на тема „Славянска езикова и литературна контактология“

Среща в Шумен на балкански българисти

Обява за учебна екскурзия

Семинар „Съвременни аспекти на българското речезнание“

ПАНОРАМА НА ПРЕВОДНАТА РЕЦЕПЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ТУРЦИЯ

Публична лекция на проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет

В рамките на инициативите по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ на 21.02. 2024 г. в Шуменския университет проф. Зейнеп Зафер от Анкарски университет (Турция) изнесе публична лекция на тема Преводната рецепция на българската литература в Турция. Лекторката е гост-изследовател по Програмата, преводач и специалист в областта на чуждестранната българистика.

В представянето на преводната рецепция на българската литературна класика проф. Зафер прецизно открои автори и текстове, привлекли вниманието на различни преводачи, преиздавани или включвани в сборни издания, като обобщи тенденциите в преводната поезия, проза и драматургия в различни културни етапи. В лекционното си изложение авторката проследи както преводаческия и издателския интерес в турската културна среда към емблематични творчески фигури, изграждащи класическия белетристичен литературен канон (А. Константинов, Й. Йовков, Д. Димов, Е. Станев, В. Мутафчиева, Н. Хайтов, Чудомир и др.) или облика на съвременната българска проза (В. Пасков, А. Попов, Г. Господинов и др.), така и важната роля на множеството антологийни издания за литературноисторическо представяне на българската поезия. Важни акценти бяха поставени и върху укрепналата рецепция на българската драматургия след 90-те г. на ХХ век с активното поставяне на български пиеси на турска сцена и с активния превод на драматургични текстове на автори като С. Стратиев, С. Цанев, И. Радоев, Х. Бойчев.

Забележителната панорама на преводната рецепция на българската литература в Турция, представена от проф. Зафер, беше последвана от дискусия върху проблемите за интеркултурната обвързаност и културна трансмисия, за исторически обусловените ѝ специфики и съвременно състояние.